Удължиха примирието в американо-китайската търговска „война“
Опитът на Съединени американски щати да забавят развиването на Китай разкри уязвимостите на американската стопанска система
Новият кръг от търговско-икономически договаряния сред Китай и Съединените щати на 29 юли в Стокхолм, Швеция, докара до удължение на мораториума върху 24% мита от страна на Съединените щати, както и върху контрамерките от страна на Китай. В Китай това се преглежда като позитивен резултат, защото предотврати обновяване на комерсиалното напрежение, в случай че предходният краен период от 12 август беше останал в действие.
През май, по време на договаряния в Женева, а по-късно в Лондон, двете страни се споразумяха за 90-дневно прекъсване на въведените преди този момент високи цени. По това време американските цени върху китайския импорт бяха 30%, а върху американските артикули в Китай - 10%. Към вторник вечерта тези ставки останаха непроменени.
По думите на Ли Ченган, представител на китайското Министерство на търговията, двете страни са прегледали осъществяването на Женевското и Лондонското съглашение, изцяло са одобрили постигнатия прогрес и са се споразумели навреме да обменят информация по търговски и стопански въпроси.
Анализирайки хода на американската „ тарифна експанзия “ против Китай, доста китайски и американски специалисти са склонни да стигнат до заключението, че Китай има действително преимущество в комерсиалната „ война “.
Те показват, че Китай, като част от отбранителната тактика, е пренасочил комерсиалните потоци, създал е ограничения за отбрана от основаната на $ световна финансова система, ускорил е вложенията в лични технологии и е засилил тласъците за вътрешно ползване като средство за подсилване на стратегически браншове като изкуствения разсъдък и зелените технологии.
Като част от своята офанзивна тактика, Китай стегна контрола върху износа и сподели готовността си да реагира бързо и уверено. Китай акцентира, че страната „ не просто реагира на напън “, а „ премисля комерсиалния спор сред Съединени американски щати и Китай по свои лични условия “.
Търговските разногласия със Съединените щати подчертаха зависимостта на американската промишленост от китайските производители на редкоземни минерали и други запаси.
Уоруик Пауъл, доцент в Технологичния университет на Куинсланд и старши теоретичен помощник в Института Тайхе в Пекин, разказва комерсиалния спор сред Съединени американски щати и Китай като „ постепенно задушаване “ на американската стопанска система от Китай, „ не посредством ембарго или блокади, а посредством акуратен, административен, поетапен надзор върху материалите и съставените елементи, които поддържат действието на американската промишленост и защита “.
Продължаващите договаряния за цените са безапелационна илюстрация на тази наклонност и актуалният кръг не е изключение. Пекин, противодействайки на тарифната война на Вашингтон, експлоатира присъщата уязвимост на американския стопански модел на пазарен фундаментализъм (либерален пазар), съчетана с сериозната взаимозависимост на американската стопанска система от китайските редкоземни детайли, която сама по себе си е разследване от този модел.
Съединените щати остават подвластни от Китай за скъпи първични материали и доставки, които са от значително значение за тяхната стопанска система, национална сигурност, поддържане на висок витален стандарт и в последна сметка за поддържане на устойчивостта на обществената им система.
Годините на напъните на първата администрация на Тръмп, а по-късно и на Байдън, за делене на стопанските системи на Съединени американски щати и Китай и за изключване на Китай от веригите за доставки, сериозни за националната сигурност, до момента не са довели до предстоящите резултати.
Китай управлява 70 до 90 % от международния потенциал за рандеман на редкоземни метали (галий, германий и литий), произвеждане на редкоземни магнити и произвеждане на графит. Китай постоянно господства в процесите на обогатяване и пречистване, даже когато суровините се добиват в други страни.
Размяната на тарифни „ удари “ тази пролет разкри, че американската промишленост е доста по-зависима от доставките от Китай, в сравнение с китайските компании от американските вериги за доставки. Според някои специалисти, които поучават Министерството на защитата на Съединени американски щати, военната промишленост на страната разчита на доставки от към 10 000 китайски компании. Прецизните оръжия, военната електроника и системите за ориентиране и връзка разчитат на материали, в които Китай господства.
Според общоприетата статистика, към 35–40% от американския импорт от Китай са разнообразни съставни елементи, т.е. междинни артикули или средства за произвеждане.
Освен това, евтините потребителски артикули от Китай за крайния потребителски пазар в Съединени американски щати помогнаха на Вашингтон да овладее инфлацията през последните три десетилетия. Американски икономисти пресметнаха, че потребителските артикули са поевтинели в действително изражение приблизително от 2000-те години насам. Китайският импорт оказа помощ на огромен брой американски семейства с приходи под междинните да не изпаднат в беднотия, изключително откакто действителните заплати на 45-55% (в другите години) от най-бедните американски семейства са останали непроменени през последните съвсем 40 години.
За да се приключи зависимостта от китайския импорт, американските компании се нуждаят от огромни и дълготрайни вложения в рандеман и преправка на редкоземни детайли, като се има поради, че множеството известни залежи съдържат тези първични материали в сложна за добиване форма.
Контратактиката на Пекин е да държи пазара и американските компании в положение на непрекъснато напрежение, като от време на време облекчава рестриктивните мерки върху продажбата на сериозни първични материали, от време на време ги стяга, само че в никакъв случай не стига до такава степен, че да наложи цялостна възбрана.
В резултат на това американските компании са изправени пред двойна спънка. Първо, те не получават явен сигнал да заменят китайския импорт с сходно локално произвеждане. Доставките на материали, въпреки и неравномерни, идват и то на релативно ниска цена.
Второ, когато Съединени американски щати стартират да разискват капиталови планове за редкоземни детайли, Китай облекчава контрола върху износа, което води до увеличение на размерите на произвеждане и прави новите вложения в промишлеността нерентабилни за американските компании.
Тази китайска тактичност обезкуражава скъпите и рентабилни вложения, защото няма смисъл да се влага в скъпи планове, в случай че Китай може да ограничи предлагането, създавайки суматоха на пазара, а по-късно да го усили още веднъж, като по този метод обезцени различните вложения. Това съвсем подсигурява банкрута на евентуалните съперници на Китай тъкмо когато един от тях стартира да се укрепва.
За да се промени тази обстановка, тази промишленост би трябвало да се откаже от главния древен пазарен принцип – „ облагата “ – и да премине към стопански модел, друг от този на Съединени американски щати – към държавен капитализъм от китайски вид.
В американски подтекст това сега е невероятно, защото цялата икономическа политика в Съединени американски щати, изключително при републиканците, се дефинира от идеологията на пазарния фундаментализъм. В негово име се жертват здравият разсъдък и икономическата сигурност, а в последна сметка и амбициозните геополитически цели на Вашингтон.
Пекин няма да спре изцяло доставките, тъй като Съединени американски щати са обемен и кредитоспособен пазар, който поддържа развиването на съответните браншове на китайската стопанска система. Освен това, цялостната възбрана от страна на Пекин за експорт на сериозни артикули за Съединени американски щати би стимулирала Вашингтон да активизира принудително частни компании за основаване на изцяло американски затворен цикъл на произвеждане на жизненоважни материали.
Китай контролира износа на сериозни материали посредством въвеждане на експортни лицензи, спомагателни инспекции, свързани със спазването на разнообразни екологични стандарти и други
Последните образци включват въвеждането на експортни лицензи за разнообразни редкоземни метали, нужни за производството на избрани магнити, въвеждане
Новият кръг от търговско-икономически договаряния сред Китай и Съединените щати на 29 юли в Стокхолм, Швеция, докара до удължение на мораториума върху 24% мита от страна на Съединените щати, както и върху контрамерките от страна на Китай. В Китай това се преглежда като позитивен резултат, защото предотврати обновяване на комерсиалното напрежение, в случай че предходният краен период от 12 август беше останал в действие.
През май, по време на договаряния в Женева, а по-късно в Лондон, двете страни се споразумяха за 90-дневно прекъсване на въведените преди този момент високи цени. По това време американските цени върху китайския импорт бяха 30%, а върху американските артикули в Китай - 10%. Към вторник вечерта тези ставки останаха непроменени.
По думите на Ли Ченган, представител на китайското Министерство на търговията, двете страни са прегледали осъществяването на Женевското и Лондонското съглашение, изцяло са одобрили постигнатия прогрес и са се споразумели навреме да обменят информация по търговски и стопански въпроси.
Анализирайки хода на американската „ тарифна експанзия “ против Китай, доста китайски и американски специалисти са склонни да стигнат до заключението, че Китай има действително преимущество в комерсиалната „ война “.
Те показват, че Китай, като част от отбранителната тактика, е пренасочил комерсиалните потоци, създал е ограничения за отбрана от основаната на $ световна финансова система, ускорил е вложенията в лични технологии и е засилил тласъците за вътрешно ползване като средство за подсилване на стратегически браншове като изкуствения разсъдък и зелените технологии.
Като част от своята офанзивна тактика, Китай стегна контрола върху износа и сподели готовността си да реагира бързо и уверено. Китай акцентира, че страната „ не просто реагира на напън “, а „ премисля комерсиалния спор сред Съединени американски щати и Китай по свои лични условия “.
Търговските разногласия със Съединените щати подчертаха зависимостта на американската промишленост от китайските производители на редкоземни минерали и други запаси.
Уоруик Пауъл, доцент в Технологичния университет на Куинсланд и старши теоретичен помощник в Института Тайхе в Пекин, разказва комерсиалния спор сред Съединени американски щати и Китай като „ постепенно задушаване “ на американската стопанска система от Китай, „ не посредством ембарго или блокади, а посредством акуратен, административен, поетапен надзор върху материалите и съставените елементи, които поддържат действието на американската промишленост и защита “.
Продължаващите договаряния за цените са безапелационна илюстрация на тази наклонност и актуалният кръг не е изключение. Пекин, противодействайки на тарифната война на Вашингтон, експлоатира присъщата уязвимост на американския стопански модел на пазарен фундаментализъм (либерален пазар), съчетана с сериозната взаимозависимост на американската стопанска система от китайските редкоземни детайли, която сама по себе си е разследване от този модел.
Съединените щати остават подвластни от Китай за скъпи първични материали и доставки, които са от значително значение за тяхната стопанска система, национална сигурност, поддържане на висок витален стандарт и в последна сметка за поддържане на устойчивостта на обществената им система.
Годините на напъните на първата администрация на Тръмп, а по-късно и на Байдън, за делене на стопанските системи на Съединени американски щати и Китай и за изключване на Китай от веригите за доставки, сериозни за националната сигурност, до момента не са довели до предстоящите резултати.
Китай управлява 70 до 90 % от международния потенциал за рандеман на редкоземни метали (галий, германий и литий), произвеждане на редкоземни магнити и произвеждане на графит. Китай постоянно господства в процесите на обогатяване и пречистване, даже когато суровините се добиват в други страни.
Размяната на тарифни „ удари “ тази пролет разкри, че американската промишленост е доста по-зависима от доставките от Китай, в сравнение с китайските компании от американските вериги за доставки. Според някои специалисти, които поучават Министерството на защитата на Съединени американски щати, военната промишленост на страната разчита на доставки от към 10 000 китайски компании. Прецизните оръжия, военната електроника и системите за ориентиране и връзка разчитат на материали, в които Китай господства.
Според общоприетата статистика, към 35–40% от американския импорт от Китай са разнообразни съставни елементи, т.е. междинни артикули или средства за произвеждане.
Освен това, евтините потребителски артикули от Китай за крайния потребителски пазар в Съединени американски щати помогнаха на Вашингтон да овладее инфлацията през последните три десетилетия. Американски икономисти пресметнаха, че потребителските артикули са поевтинели в действително изражение приблизително от 2000-те години насам. Китайският импорт оказа помощ на огромен брой американски семейства с приходи под междинните да не изпаднат в беднотия, изключително откакто действителните заплати на 45-55% (в другите години) от най-бедните американски семейства са останали непроменени през последните съвсем 40 години.
За да се приключи зависимостта от китайския импорт, американските компании се нуждаят от огромни и дълготрайни вложения в рандеман и преправка на редкоземни детайли, като се има поради, че множеството известни залежи съдържат тези първични материали в сложна за добиване форма.
Контратактиката на Пекин е да държи пазара и американските компании в положение на непрекъснато напрежение, като от време на време облекчава рестриктивните мерки върху продажбата на сериозни първични материали, от време на време ги стяга, само че в никакъв случай не стига до такава степен, че да наложи цялостна възбрана.
В резултат на това американските компании са изправени пред двойна спънка. Първо, те не получават явен сигнал да заменят китайския импорт с сходно локално произвеждане. Доставките на материали, въпреки и неравномерни, идват и то на релативно ниска цена.
Второ, когато Съединени американски щати стартират да разискват капиталови планове за редкоземни детайли, Китай облекчава контрола върху износа, което води до увеличение на размерите на произвеждане и прави новите вложения в промишлеността нерентабилни за американските компании.
Тази китайска тактичност обезкуражава скъпите и рентабилни вложения, защото няма смисъл да се влага в скъпи планове, в случай че Китай може да ограничи предлагането, създавайки суматоха на пазара, а по-късно да го усили още веднъж, като по този метод обезцени различните вложения. Това съвсем подсигурява банкрута на евентуалните съперници на Китай тъкмо когато един от тях стартира да се укрепва.
За да се промени тази обстановка, тази промишленост би трябвало да се откаже от главния древен пазарен принцип – „ облагата “ – и да премине към стопански модел, друг от този на Съединени американски щати – към държавен капитализъм от китайски вид.
В американски подтекст това сега е невероятно, защото цялата икономическа политика в Съединени американски щати, изключително при републиканците, се дефинира от идеологията на пазарния фундаментализъм. В негово име се жертват здравият разсъдък и икономическата сигурност, а в последна сметка и амбициозните геополитически цели на Вашингтон.
Пекин няма да спре изцяло доставките, тъй като Съединени американски щати са обемен и кредитоспособен пазар, който поддържа развиването на съответните браншове на китайската стопанска система. Освен това, цялостната възбрана от страна на Пекин за експорт на сериозни артикули за Съединени американски щати би стимулирала Вашингтон да активизира принудително частни компании за основаване на изцяло американски затворен цикъл на произвеждане на жизненоважни материали.
Китай контролира износа на сериозни материали посредством въвеждане на експортни лицензи, спомагателни инспекции, свързани със спазването на разнообразни екологични стандарти и други
Последните образци включват въвеждането на експортни лицензи за разнообразни редкоземни метали, нужни за производството на избрани магнити, въвеждане
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ