Опитът на Съединените щати да отворят отново Ормузкия проток се

Опитът на Съединените щати да отворят още веднъж Ормузкия пролив се сблъсква с доста по-дълбоко съмнение от чисто ценовия проблем на застраховките. Във Вашингтон звучат уверени послания, че нова скица за морско презастраховане и вероятни военноморски ескорти ще върнат превозвачите към маршрута, по който минава забележителна част от международните доставки на нефт и полутечен природен газ. На процедура обаче пазарът продължава да гледа на обстановката не като на управляем търговски риск, а като на среда, в която сигурността на екипажите не може да бъде обезпечена.Точно в това се съдържа и същината на казуса. При естествени условия внезапното повишаване на наградите за боен риск може да бъде обезщетено с по-високи цени за транспорт, с в допълнение презастраховане или с държавна поддръжка. Когато обаче самото прекосяване през протока се възприема като допустима съдбовна задача, икономическата логичност отстъпва място на доста по-елементарен въпрос: кой ще поеме отговорността да изпрати хора и съдове в зона, където даже индивидуален удар може да има пагубни последствия.Именно по тази причина и думите на пазарните участници звучат надалеч по-резервирано от формалните изказвания на американската администрация. Според представители на морския бранш казусът не е в това дали може да се откри застрахователно покритие, а в това дали капитаните, операторите и притежателите на кораби въобще са подготвени да одобряват оперативния риск. В сходна среда цената на полицата престава да бъде водещият аршин. Тя остава значима, само че към този момент не решаваща.Тук Вашингтон се пробва да вкара нов детайл в уравнението. Чрез стратегия за морско презастраховане на стойност 20 милиарда $, администрацията цели да направи прекосяването през Залива финансово по-поносимо. Министърът на финансите Скот Бесънт обществено отбрани концепцията, като акцентира, че програмата, съчетана с дейности на Централното командване на Съединените щати, ще обезпечи на корабособствениците равнище на сигурност, каквото съгласно него не е съществувало до момента. Още по-далеч стигнаха и политическите послания, че Съединените щати имат намерение още веднъж да наложат надзор върху Ормуз и да подсигуряват свободата на навигацията посредством американски или многонационален конвой.На този стадий обаче сред политическата решителност и действителното държание на пазара остава огромна отдалеченост. Няма явен знак, че танкер под конвой на Военноморските сили на Съединените щати към този момент е минал през протока по тази скица. Това е значително, тъй като при толкоз напрегната конюнктура пазарът не се убеждава от планове, а от изпълнени интервенции. Докато няма поредност от сполучливи и безпроблемни прекосявания, доверието мъчно ще се възвърне.Трафикът през Ормузкия пролив значително е западнал от началото на войната. Това не е дребно районно разтърсване, а удар по артерия, през която минава към една пета от международните потоци на нефт и полутечен природен газ. Дори лимитирано и краткотрайно спиране на сходен маршрут е задоволително, с цел да увеличи напрежението по цялата енергийна верига — от суровия нефт и горивата до торовете, химикалите и логистичните услуги. В този смисъл залогът надалеч надвишава интереса на обособени корабни компании. Става дума за стабилността на международната търговия в един от най-чувствителните ѝ възли.На този декор в допълнение безпокойствие провокират и известията, че Иран е подхванал законодателни стъпки за налагане на такси в протока. Подобно развиване освен прибавя нов пласт политически напън, само че и подсказва, че Техеран не има намерение да се отдръпна пасивно от конфигурацията на риска. А когато една военна и стратегическа рецесия стартира да придобива и регулаторно-икономическо измерение, участниците на пазара стават още по-внимателни.В прочут смисъл точно предпазливостта на корабоплаването споделя най-вече за действителната температура на спора. Част от плавателните съдове са минали през региона, като са изключили сателитните си сигнали. Други са съумели да се придвижат с помощта на договорености сред районни държавни управления и Иран. Но това са по-скоро изключения, в сравнение с симптом за възобновяване на нормалността. Когато придвижването зависи от неофициални направления, от тишина в навигационните системи или от еднократни политически ангажименти, това не е работещ пазар, а спешен режим.Затова и мнението на застрахователния бранш звучи показателно. Големи играчи като Chubb, Marsh, Aon и Arthur J. Gallagher & Co са споменавани като част от диалозите към схемата, а лондонският осигурителен пазар продължава да декларира подготвеност да дава покритие. С други думи, неналичието на полици не е пречката. Дори преди държавната самодейност частните компании не са се изтеглили изцяло от района. Това е значим подробност, тъй като разрушава един комфортен политически мотив — че корабите стоят надалеч само поради прекалено скъпата застраховка. Пазарът самичък споделя друго: застраховка има, само че екипажите не желаят да плават, в случай че шансът да не се върнат е прекомерно висок.Оттук нататък въпросът става освен търговски, само че и честен. Ръководителите на компании за ръководство на кораби и екипажи припомнят, че съдове не се движат без хора, а хората няма да тръгнат, в случай че не са уверени, че животът им не е подложен в неприемлив риск. Това изявление има по-голяма тежест, в сравнение с наподобява на пръв взор. Световната търговия постоянно се разказва през числа, награди, тонове товар и проценти от световния енергиен поток. Но в последна сметка всяка такава система опира до решенията на съответни капитани, механици и моряци, които би трябвало да влязат в рисковата зона.Междувременно нарастват и оперативните усложнения. Кораби, арестувани дълготрайно в региона, стартират да изпитват проблеми със снабдяването, пропущат планувани визити на пристанища и работят под все по-голям напън. Това значи, че даже без пряк случай цената на блокажа пораства с всеки минал ден. Натрупват се забавяния, договорни затруднения, логистични спирания и напрежение по веригата на доставки. Така рецесията последователно се измества от сферата на изключителното към сферата на систематичното.Именно тук излиза наяве за какво пазарът остава песимистичен към оптимизма на Вашингтон. За да се възвърне трафикът, не е задоволително да бъдат оповестени средства, партньорства и планове. Необходимо е да бъде основано чувство за предвидимост, а това сега липсва. Корабособствениците би трябвало да видят, че маршрутът е не просто официално отворен, а действително приложим при допустим риск. Застрахователите би трябвало да са уверени, че могат да моделират заплахата, без да се изправят пред непредвидими загуби. Екипажите би трябвало да получат повече от политическо заричане — би трябвало да имат съображение да имат вяра, че отбраната е фактически работеща.Докато това не се случи, Ормуз ще остане знак на една по-дълбока истина за международната търговия: капиталът може да пресметна съвсем всичко, само че има граница, оттатък която не цената, а страхът дефинира държанието. А когато точно страхът стане водещият пазарен фактор, възобновяване на нормалността е постоянно по-бавно, по-скъпо и по-несигурно, в сравнение с политиците биха желали да признаят.Доналд Тръмп може и да успее да понижи финансовата тежест на прекосяването през Ормузкия пролив, само че към този момент не е посочила, че е преодоляла по-голямото затруднение — недоверието към самата сигурност на маршрута. Докато корабоплаването остава уверено, че рискът за хората е по-голям от всяка допустима облага, обещанията за отваряне на коридора ще звучат повече като геополитическа упоритост, в сравнение с като настъпваща комерсиална действителност.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.