Опитът на президента на САЩ Доналд Тръмп да смени режима

Опитът на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да смени режима във Венецуела наподобява е на път да се трансформира в стратегическо, политическо и правно тресавище.

В понеделник вечерта Тръмп събра висши представители на националната сигурност и свои съветници в Овалния кабинет, с цел да дефинират идващите стъпки в конфликта, който към този момент излиза отвън надзор, написа Стивън Колинсън, старши политически кореспондент на CNN.

Няколко дни преди въпросните диалози венецуелският президент Николас Мадуро танцуваше предизвикателно пред голяма навалица свои поддръжници в Каракас на събитие в стила на Тръмп. С това той развенча слуховете, че е податлив да напусне страната под напън от Вашингтон. „ Не желаеме мир за плебеи “, съобщи Мадуро.

Междувременно напрежението в Съединени американски щати нараства. Крехката вътрешнополитическа поддръжка за Тръмп става още по-нестабилна, защото Белият дом не съумява да потуши възходящия скандал към следващ американски удар против хипотетична лодка за наркотрафик в Карибско море. Според сведения офанзивата е умъртвила членове на екипажа, които са оживели от предходен американски удар. Демократите в Конгреса предизвестяват за допустимо военно закононарушение. А няколко авторитетни републиканци са разтревожени и дават сигнали за рядка подготвеност да проведат съществено следствие против администрацията.

Първоначално Белият дом назова обвиняванията за военно закононарушение „ измислени “, само че след това удостовери, че е имало втори удар. Това оставя чувство за комплицирани линии на командване и скрита отговорност.

Ролята на министъра на защитата Пийт Хегсет във въздушните удари става все по-обсъждана тематика. Бившият водещ на Fox News беше противоречив избор за началник на Пентагона, а неналичието му на опит, конфронтационният му жанр и отхвърлянето на част от етичните и правни стандарти на армията заплашват да се трансфорат в политическо задължение за президента. През последните дни демократите в Конгреса все по-често приканват за оставката на Хегсет.

Конфронтацията сред Съединени американски щати и Венецуела към този момент стартира да гълтам Вашингтон след повече от четири месеца на засилващ се политически, стопански и боен напън, отбелязва Колинсън.

Военен напън, само че без резултат

Съединените щати доста усилиха военното си наличие в района, като даже разположиха най-големия си самолетоносач – USS Gerald R. Ford – в Карибско море. Извършени са поредност въздушни удари против венецуелски плавателни съдове, които съгласно администрацията придвижват опиати. Но макар всички закани за военни дейности против наземни структури на картелите и предизвестието, че венецуелското въздушно пространство е „ затворено “, Мадуро остава на власт.

Американският президент, който в предишното е реагирал остро на подмятания, че „ отстъпва “ след отправени закани, би трябвало да реши дали размахването на сабя не стартира да губи меродавност, в случай че не бъде подкрепено с действителна военна мощ. Подобни дейности обаче биха въвлеки Съединени американски щати в чуждестранен спор – безапелационна алена линия за поддръжниците на MAGA придвижването.

Смяташе се, че натрупването на американска военна мощност ще принуди Мадуро да се отдръпна в заточение или че вътрешен прелом ще го в профил, само че даже телефонният диалог сред него и Тръмп не промени обстановката. Както означават анализатори, венецуелският водач постоянно проточва рецесиите, с цел да изтощи съперниците си.

„ Това в действителност беше опит, съгласно мен, да се изпрати сигнал и да се изплаши държавното управление на Мадуро, както и самият той, тъй че да напусне властта или да бъде свален, в случай че откаже да си тръгне. Това не се случи “, споделя пред CNN Исa Соарес Кристофър Сабатини, старши специалист по Латинска Америка в Chatham House в Лондон.

Пред Тръмп стои сериозна алтернатива. Ако не предприеме дейности, рискува да наподобява слаб и да загуби въздействие пред Русия и Китай. Но в случай че извърши военни удари, това може да укрепи Мадуро и да сплоти националистическата поддръжка към него, разяснява Колинсън.

„ За Доналд Тръмп това е миг на живот или гибел – ще се опита ли да деескалира обстановката? “, добавя Сабатини. „ Сам се сложи в капан. Ще удвои ли натиска? Или ще се опита да контракти някакъв излаз освен за Мадуро, само че и за себе си? “

Пълномащабна инвазия наподобява немислима, само че и лимитирани удари могат да имат противоположен резултат. Иронията е, че сполучливото премахване на Мадуро би било значима външнополитическа победа за Тръмп – сравнима с удара против нуклеарните уреди на Иран по-рано тази година. Но в случай че венецуелският режим въпреки всичко оцелее, това би било извънредно унизително за Тръмп.

Проблемът с Мадуро е по-голям, в сравнение с наподобява

В продължение на години американските администрации са подценявали устойчивостта на властническите режими. Венецуелската власт постоянно е описвана като многослойна конструкция, основана на персонални финансови ползи. Разпадането ѝ може да провокира безпорядък, а не либерален преход.

Тръмп се надява да наложи в Каракас приятелско държавно управление, което би приело мигранти назад и би взело участие в ресурсните покупко-продажби, които оформят външната му политика. Но историята демонстрира, че такива калкулации постоянно са неправилни.