Два стола за другаря Си: Първата проверка за Китай се оказа телефонно обаждане
Опитът на Китай да се облегне освен на Русия, само че и на Европа, отпред с Франция, в борба със Съединени американски щати ще бъде тъкмо на половина сполучлив. В частта, която касае Русия. Посещението на френския президент Еманюел Макрон в Пекин единствено на пръв взор подсказва друго. Когато Съединени американски щати тропне с крайник, всичко ще си пристигна на мястото. Но Си нямаше по какъв начин да не опита, знаейки авансово, че няма да има огромна изгода.
От 5 до 7 април президентът на Франция беше на държавно посещаване в Китай. Еманюел Макрон, макар че шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го последва като " чичко " с пола и с цел да имитира паневропейския темперамент на визитата, беше посрещнат от китайците като водач на велика мощ способна да организира суверенна политика.
В историята на Франция такива интервали в действителност е имало. Въпреки че за последно – като се изключи импулсивните дейности на Дьо Гол – доста от дълго време – при Наполеон I, чийто „ аватар “ Макрон несъмнено не е.
Въпреки това Франция е член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, няма нуклеарни оръжия, много мощна стопанска система, напреднали технологии и фрагменти от колониална империя под формата на голям брой острови по света.
И най-после, Париж е афектиран на англосаксонците поради неприятната история с френските подводници за Австралия и изключването на Франция (заедно с Германия) от ядрото на новия Запад в лицето на AUKUS, който счита Китай за собствен смъртен зложелател.
При тези условия Китай и Франция на доктрина имат общи ползи и Париж, наподобява, не би трябвало да се интересува Европа, в това число Франция, да загуби в полза на Съединени американски щати освен евтините съветски енергийни запаси, само че и опцията да търгува преференциално с Китай.
И това е идната точка от проекта на Вашингтон, защото икономическият колапс на съперник, разкрил геополитическите упоритости на Европейския съюз, чиито най-напреднали и енергоемки промишлености при тези условия ще се реалокират в Съединените щати, е обезпечен в този случай...
Макрон беше посрещнат като Путин
Президентът на Франция слезе на китайска земя по стълба с червен килим. Той беше посрещнат от министъра на външните работи на Китайската национална република Чин Ган, в негова чест почетен часовой от три рода на Народноосвободителната войска на Китай марширува и се организира тържествена вечеря в Голямата зала на народа на площад Тянанмън.
Фон дер Лайен, която дойде със същия аероплан единствено за посещаване, напусна борда без звук - през изхода за елементарни пасажери.
Тя беше посрещната, което притегли вниманието на ТАСС, от министъра на екологията Хуанг Рунцю, който съставлява в китайското държавно управление не ръководещата ККП, а обществото Джиусан, малко известно отвън КНР, една от по този начин наречените имитиращи народна власт „ дребни партии “ на страната. Тя напусна КНР през нормалния терминал на летището - с инспекция на багажа и паспортни инспекции...
Но с Макрон, в допълнение към горното, Си Дзинпин организира неофициална среща в Гуанджоу: до момента в който се разхождаха в парка, те, съгласно Централната китайска телевизия, „ се възхищаваха на пейзажа, пиха чай, разговаряха за предишното и сегашното “.
Това някак външно приличаше на неотдавнашната идилия в Кремъл по време на визитата на президента на Китай в Русия.
Какъв е ползата на Си?
В същото време китайският водач е изцяло пореден: той не желае неговата самодейност „ Един пояс, веднъж “, която планува основаването преди всичко на сухопътни транспортни и логистични коридори към Европейския съюз, по които големи парите към този момент са изхарчени, с цел да се провалят, блъскайки се в унищожената от американците и неплатежоспособна Европа.
Сред най-големите търговски сътрудници на Китай Европейски Съюз е на второ място след Югоизточна Азия, до момента в който Съединени американски щати към момента са на трето място. Китай се издигна с помощта на достъпа до международния пазар, от който в този момент Вашингтон се пробва да го лиши в нелоялна конкуренция. За да избави пазарите, Си даже пътува до Давос, с цел да се съюзи с глобалиста Клаус Шваб, само че това не докара до нищо.
Надеждата умира последна, а за последна китайска вяра в Европа, въпреки и с дребен късмет за триумф, в Пекин считат Франция, а може би и Германия, въпреки че последната към този момент е изцяло на ръба на фантазията.
Във Франция, несъмнено, също схващат както позицията на Европа, по този начин и позицията на Китай: затова по време на държавното посещаване на Макрон Пекин и Париж имаха обща цел: да се „ сондират “ взаимно в светлината на настъпващата нова епоха, през която Москва и Пекин към този момент са се договорили за стратегическо съдействие.
Всичко е тип-топ?
Трите съществени тематики на китайско-френските договаряния бяха двустранното съдействие, връзките сред Китай и Европейски Съюз и украинската рецесия. Преди всичко Макрон имаше потребност от Украйна, с цел да се оправдае пред Запада за пътуването си до Пекин.
Той също по този начин искаше да се опита да разбере дали има опция Си Дзинпин, прелъстен от френските технологии, да съобщи Владимир Путин. Френският президент също искаше да си сътвори " оправдание " за това за какво споразуменията сред Париж и Пекин могат да се провалят - съгласно тях, поради Украйна и нежеланието на Китай да склони Русия на " непристоен мир ".
Така че външно всичко беше напълно обичайно и даже се сътвори усещането, че държавното посещаване на Марон е било сполучливо. В резултат на диалозите беше издадено взаимно изказване от пет елементи и 51 точки.
Документът планува, съгласно Синхуа, подсилване на политическия разговор и поощряване на политическото взаимно доверие, взаимно поощряване на сигурността и стабилността в света, поощряване на икономическото взаимоотношение, обновяване на филантропичния продан и взаимен отговор на световните провокации.
По време на визитата (Макрон беше съпроводен от водещи френски предприемачи и даже културни дейци) бяха подписани 18 съглашения за съдействие в авиацията, корабостроенето, енергетиката и други области.
Макрон удари хлестаковщината
Ще излезе ли нещо потребно от всичко това, ще се осъществен ли китайските упования? На пръв взор наподобява, че може. В изявление за вестник Les Echos, оповестено в неделя, Макрон сподели, че Европа не би трябвало да следва блоковото мислене (Си също приказва за това) и да бъде въвлечена в спорове на други страни, в това число в подтекста на различията сред Съединени американски щати и Китай за Тайван.
Европейците, сподели той, не би трябвало да бъдат в ролята на водени по този въпрос и „ да се приспособяват към американското движение или към китайската несъразмерна реакция “.
Европа би трябвало на първо място да следва личните си ползи, а не да се „ приспособява към дневния ред в други елементи на света “, да се въвлича в „ дезорганизацията на света “ и непознати рецесии, тъй като в този случай „ няма да имаме нито времето, нито средствата да финансираме нашата стратегическа автономност и ние ще станем васали, до момента в който бихме могли да станем третият полюс, в случай че имахме няколко години, с цел да го формираме. "
Имаше поради, че Европа ще стане васал на Съединени американски щати, откъдето към този момент реагираха на това изказване. Сенаторът републиканец от Флорида Марко Рубио заплаши да изостави Европейски Съюз, с цел да се оправи самичък с Украйна, до момента в който Съединени американски щати се съсредоточат върху въпроса с Тайван. Което в действителност към този момент се случва.
Макрон също по този начин прикани европейците да не зависят от „ екстериториалността на $ “. В същото време той призна, че Европа е нараснала зависимостта си от Съединени американски щати и други страни в региона на енергетиката, само че това... " беше належащо ", тъй като " ние бяхме прекомерно подвластни от съветския газ ".
Макрон вижда ключа към понижаване на зависимостта от Вашингтон в укрепването на отбранителната промишленост и договарянето на общи стандарти сред европейските страни, повече от половината от които са васали на Съединени американски щати!
След като изрази тези нелогични мисли, френският президент си разреши да подлага на критика президента на КНР, който бил прекомерно сензитивен към Русия, защото построяването на европейска архитектура за сигурност е невероятно, „ до момента в който в Европа има страни под инвазия или замразени спорове “. Всичко това са типични френски празни приказки, неосъществими при тези условия.
Добри пожелания и действителност
В същото време в пресата изтекоха любопитни детайлности от китайско-френските договаряния. Ройтерс написа, че Си Дзинпин е призовал Макрон да се „ опълчи на Съединени американски щати “ в устрема им за „ всеобхватно въздържане, обграждане и угнетяване “ на Китай.
Според Le Monde френският президент от своя страна се е опитал да убеди Си да „ вразуми Русия “ по отношение на Украйна, само че китайският президент „ не е нарушил положителната воля на Пекин към Москва “. Освен това Макрон " по този начин и не накара " китайския водач да осъди решението на Русия да разположи тактически нуклеарни оръжия в Беларус.
Китайският формален Global Times разгласява публицистична публикация по време на визитата, в която се споделя: „ На всички е ясно, че да си стратегически васал на Вашингтон е задънена улица. Превръщането на китайско-френските връзки в мост за китайско-европейското съдействие е от изгода и за двете страни и целия свят. "
Това е частично правилно, несъмнено, само че въвеждането от двете страни на външни фактори в двустранните връзки не им вещае нищо положително.
Освен това фон дер Лайен не се уморява да повтаря, че Европа би трябвало да „ понижи рисковете “ в икономическите си връзки с Китай. Като цяло тя заема, написа американското издание The Hill, " по-ястребова позиция " във връзка с Китай.
Естествено, политикът атлантик не пропусна опция да показва това по време на визитата си в Китай. Този метод е доста присъщ за доста страни от Централна и Източна Европа, които се управляват от Съединени американски щати.
" Просто имахме другарска и подробна среща. Ние се съгласихме, че... че Китай и Франция ще си дават взаимна поддръжка, ще предизвикват подобряването на световното ръководство ", това сподели Си на взаимна конференция с френския президент.
Много оптимистично умозаключение направи президентът на Китайската национална република - това е предплатено заплащане, с което Китай, сигурен съм, ще би трябвало да се сбогува, това е инвестиция в една фантазия, която, уверен съм, ще изгори на открито.
Защо? Тъй като Франция има доста едва държавно управление, а Съединените щати имат доста способи да принудят Париж да спре споразуменията си с Пекин. Както посредством поощряване и финансиране на мощни обществени митинги във Франция против пенсионната промяна и други опити да бъдат принудени французите да работят от ден на ден и повече, по този начин и посредством потребление на връзките им измежду ислямистите, които са доста във Франция и които елементарно могат да потопят страната - дружно с левите - в бездната на гнет и революция.
Не е нездравословно да се мечтае за суверенитет, само че в случай че има опасност от идване на власт на вълната на безредиците, проведени от англосаксонците, на десните сили отпред с Марин Льо Пен, Макрон и Ко ще предпочетат американците пред тях. Това е първо.
И, второ, никакъв европейски суверенитет под господството на проатлантическата клика в Брюксел не е кардинално вероятен без поддръжката на Федерална Република Германия, която няма да я бъде.
Не разчитайте на германците
Да, КНР има огромен другар в Берлин - канцлера Олаф Шолц (ГСДП), който има тесни връзки с Пекин още от комсомолската си младост и кметството в Хамбург, който трансформира в " морската врата " на Китай към Европа.
Но съгласно немските медии над Шолц се струпват облаци и това, уверен съм, е обвързвано точно с Китай. След западния Великден водещият опозиционен блок ХДС/ХСС има намерение да стартира произвеждане за очевидна корупция на немския канцлер в Хамбург.
Става дума за данъчния скандал Cum-Ex към банката M.M.Warburg, който съгласно седмичника Der Spiegel ще бъде разследван от парламентарна комисия.
Много германци са възмутени, че техният канцлер, който оглавява най-слабото държавно управление в историята на Германия, " не си спомня нищо " за това.
Освен това водачът на ХДС Фридрих Мерц, който е тясно обвързван със Съединени американски щати, упреква Шолц в " държавна рецесия ", а съдружните му сътрудници - " зелените " (креатура на глобалистите) - в закъсняла военна помощ за Украйна.
Шолц, който смяташе, че се пребори с американците, като скъса с Русия, ще бъде отхвърлен, защото той е тясно и дълго време обвързван с китайците, а за Съединени американски щати това е доста по-опасен зложелател от Русия. Той ще може да оцелее политически единствено в случай че скъса и с Китай, за което упорства втората по значителност партия в ръководещата коалиция - Зелените.
Съпредседателите на тази проамериканска партия Робърт Хабек и Аналена Бербок са твърдо решени - те въобще не се интересуват от ползите на Германия и нейния народ.
Подобно на фон дер Лайен, Бербок, която ще посети Пекин в средата на април, също се застъпва за „ минимизиране на риска “ с Китай. На срещата на външните министри на страните от НАТО в Брюксел на 5 април тя като цяло съобщи нуждата от отвод от всевъзможни опасности в връзките с Пекин.
Преведено на човешки език, това значи, че е належащо неотложно да се ограничи търговията с Китай и бързо да се научим да се оправяме без китайски артикули, с цел да не настъпи рецесия в Германия и други страни от Европейски Съюз, когато Съединени американски щати изискват Берлин и Брюксел да наложат най-строги наказания против Китай.
Разбира се, политическите проблеми на Шолц ще охладят и Париж в китайска посока. Без взаимно съгласие с германците даже Франция, афектирана от англосаксонците, няма да посмее да взаимодейства интензивно с китайците.
И обещаната от Macron „ златна рибка “ във високотехнологичната сфера бързо ще изплаши отвъдморските акули при такива условия. Русия към този момент има печалния опит на договорно взаимоотношение с Франция, която се прави на велика мощ, само че не е - " Мистрал ".
Китай скоро ще има същото, изключително в случай че американците предизвикат насилственото обединяване на Тайван с Китай. Макрон не е по-добър от Франсоа Оланд.
Какво от това?
Така няма подозрение, че Макрон няма да издържи теста за " въшки ". Да забележим каква орис чака, да вземем за пример, подписания по време на визитата контракт за строителството на 16 голямовместими контейнеровоза от Китайската държавна корабостроителна корпорация (CSSC) за френската транспортна и логистична група CMA CGM на обща стойност над 3 милиарда щатски $ (21 милиарда юана).
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
От 5 до 7 април президентът на Франция беше на държавно посещаване в Китай. Еманюел Макрон, макар че шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го последва като " чичко " с пола и с цел да имитира паневропейския темперамент на визитата, беше посрещнат от китайците като водач на велика мощ способна да организира суверенна политика.
В историята на Франция такива интервали в действителност е имало. Въпреки че за последно – като се изключи импулсивните дейности на Дьо Гол – доста от дълго време – при Наполеон I, чийто „ аватар “ Макрон несъмнено не е.
Въпреки това Франция е член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, няма нуклеарни оръжия, много мощна стопанска система, напреднали технологии и фрагменти от колониална империя под формата на голям брой острови по света.
И най-после, Париж е афектиран на англосаксонците поради неприятната история с френските подводници за Австралия и изключването на Франция (заедно с Германия) от ядрото на новия Запад в лицето на AUKUS, който счита Китай за собствен смъртен зложелател.
При тези условия Китай и Франция на доктрина имат общи ползи и Париж, наподобява, не би трябвало да се интересува Европа, в това число Франция, да загуби в полза на Съединени американски щати освен евтините съветски енергийни запаси, само че и опцията да търгува преференциално с Китай.
И това е идната точка от проекта на Вашингтон, защото икономическият колапс на съперник, разкрил геополитическите упоритости на Европейския съюз, чиито най-напреднали и енергоемки промишлености при тези условия ще се реалокират в Съединените щати, е обезпечен в този случай...
Макрон беше посрещнат като Путин
Президентът на Франция слезе на китайска земя по стълба с червен килим. Той беше посрещнат от министъра на външните работи на Китайската национална република Чин Ган, в негова чест почетен часовой от три рода на Народноосвободителната войска на Китай марширува и се организира тържествена вечеря в Голямата зала на народа на площад Тянанмън.
Фон дер Лайен, която дойде със същия аероплан единствено за посещаване, напусна борда без звук - през изхода за елементарни пасажери.
Тя беше посрещната, което притегли вниманието на ТАСС, от министъра на екологията Хуанг Рунцю, който съставлява в китайското държавно управление не ръководещата ККП, а обществото Джиусан, малко известно отвън КНР, една от по този начин наречените имитиращи народна власт „ дребни партии “ на страната. Тя напусна КНР през нормалния терминал на летището - с инспекция на багажа и паспортни инспекции...
Но с Макрон, в допълнение към горното, Си Дзинпин организира неофициална среща в Гуанджоу: до момента в който се разхождаха в парка, те, съгласно Централната китайска телевизия, „ се възхищаваха на пейзажа, пиха чай, разговаряха за предишното и сегашното “.
Това някак външно приличаше на неотдавнашната идилия в Кремъл по време на визитата на президента на Китай в Русия.
Какъв е ползата на Си?
В същото време китайският водач е изцяло пореден: той не желае неговата самодейност „ Един пояс, веднъж “, която планува основаването преди всичко на сухопътни транспортни и логистични коридори към Европейския съюз, по които големи парите към този момент са изхарчени, с цел да се провалят, блъскайки се в унищожената от американците и неплатежоспособна Европа.
Сред най-големите търговски сътрудници на Китай Европейски Съюз е на второ място след Югоизточна Азия, до момента в който Съединени американски щати към момента са на трето място. Китай се издигна с помощта на достъпа до международния пазар, от който в този момент Вашингтон се пробва да го лиши в нелоялна конкуренция. За да избави пазарите, Си даже пътува до Давос, с цел да се съюзи с глобалиста Клаус Шваб, само че това не докара до нищо.
Надеждата умира последна, а за последна китайска вяра в Европа, въпреки и с дребен късмет за триумф, в Пекин считат Франция, а може би и Германия, въпреки че последната към този момент е изцяло на ръба на фантазията.
Във Франция, несъмнено, също схващат както позицията на Европа, по този начин и позицията на Китай: затова по време на държавното посещаване на Макрон Пекин и Париж имаха обща цел: да се „ сондират “ взаимно в светлината на настъпващата нова епоха, през която Москва и Пекин към този момент са се договорили за стратегическо съдействие.
Всичко е тип-топ?
Трите съществени тематики на китайско-френските договаряния бяха двустранното съдействие, връзките сред Китай и Европейски Съюз и украинската рецесия. Преди всичко Макрон имаше потребност от Украйна, с цел да се оправдае пред Запада за пътуването си до Пекин.
Той също по този начин искаше да се опита да разбере дали има опция Си Дзинпин, прелъстен от френските технологии, да съобщи Владимир Путин. Френският президент също искаше да си сътвори " оправдание " за това за какво споразуменията сред Париж и Пекин могат да се провалят - съгласно тях, поради Украйна и нежеланието на Китай да склони Русия на " непристоен мир ".
Така че външно всичко беше напълно обичайно и даже се сътвори усещането, че държавното посещаване на Марон е било сполучливо. В резултат на диалозите беше издадено взаимно изказване от пет елементи и 51 точки.
Документът планува, съгласно Синхуа, подсилване на политическия разговор и поощряване на политическото взаимно доверие, взаимно поощряване на сигурността и стабилността в света, поощряване на икономическото взаимоотношение, обновяване на филантропичния продан и взаимен отговор на световните провокации.
По време на визитата (Макрон беше съпроводен от водещи френски предприемачи и даже културни дейци) бяха подписани 18 съглашения за съдействие в авиацията, корабостроенето, енергетиката и други области.
Макрон удари хлестаковщината
Ще излезе ли нещо потребно от всичко това, ще се осъществен ли китайските упования? На пръв взор наподобява, че може. В изявление за вестник Les Echos, оповестено в неделя, Макрон сподели, че Европа не би трябвало да следва блоковото мислене (Си също приказва за това) и да бъде въвлечена в спорове на други страни, в това число в подтекста на различията сред Съединени американски щати и Китай за Тайван.
Европейците, сподели той, не би трябвало да бъдат в ролята на водени по този въпрос и „ да се приспособяват към американското движение или към китайската несъразмерна реакция “.
Европа би трябвало на първо място да следва личните си ползи, а не да се „ приспособява към дневния ред в други елементи на света “, да се въвлича в „ дезорганизацията на света “ и непознати рецесии, тъй като в този случай „ няма да имаме нито времето, нито средствата да финансираме нашата стратегическа автономност и ние ще станем васали, до момента в който бихме могли да станем третият полюс, в случай че имахме няколко години, с цел да го формираме. "
Имаше поради, че Европа ще стане васал на Съединени американски щати, откъдето към този момент реагираха на това изказване. Сенаторът републиканец от Флорида Марко Рубио заплаши да изостави Европейски Съюз, с цел да се оправи самичък с Украйна, до момента в който Съединени американски щати се съсредоточат върху въпроса с Тайван. Което в действителност към този момент се случва.
Макрон също по този начин прикани европейците да не зависят от „ екстериториалността на $ “. В същото време той призна, че Европа е нараснала зависимостта си от Съединени американски щати и други страни в региона на енергетиката, само че това... " беше належащо ", тъй като " ние бяхме прекомерно подвластни от съветския газ ".
Макрон вижда ключа към понижаване на зависимостта от Вашингтон в укрепването на отбранителната промишленост и договарянето на общи стандарти сред европейските страни, повече от половината от които са васали на Съединени американски щати!
След като изрази тези нелогични мисли, френският президент си разреши да подлага на критика президента на КНР, който бил прекомерно сензитивен към Русия, защото построяването на европейска архитектура за сигурност е невероятно, „ до момента в който в Европа има страни под инвазия или замразени спорове “. Всичко това са типични френски празни приказки, неосъществими при тези условия.
Добри пожелания и действителност
В същото време в пресата изтекоха любопитни детайлности от китайско-френските договаряния. Ройтерс написа, че Си Дзинпин е призовал Макрон да се „ опълчи на Съединени американски щати “ в устрема им за „ всеобхватно въздържане, обграждане и угнетяване “ на Китай.
Според Le Monde френският президент от своя страна се е опитал да убеди Си да „ вразуми Русия “ по отношение на Украйна, само че китайският президент „ не е нарушил положителната воля на Пекин към Москва “. Освен това Макрон " по този начин и не накара " китайския водач да осъди решението на Русия да разположи тактически нуклеарни оръжия в Беларус.
Китайският формален Global Times разгласява публицистична публикация по време на визитата, в която се споделя: „ На всички е ясно, че да си стратегически васал на Вашингтон е задънена улица. Превръщането на китайско-френските връзки в мост за китайско-европейското съдействие е от изгода и за двете страни и целия свят. "
Това е частично правилно, несъмнено, само че въвеждането от двете страни на външни фактори в двустранните връзки не им вещае нищо положително.
Освен това фон дер Лайен не се уморява да повтаря, че Европа би трябвало да „ понижи рисковете “ в икономическите си връзки с Китай. Като цяло тя заема, написа американското издание The Hill, " по-ястребова позиция " във връзка с Китай.
Естествено, политикът атлантик не пропусна опция да показва това по време на визитата си в Китай. Този метод е доста присъщ за доста страни от Централна и Източна Европа, които се управляват от Съединени американски щати.
" Просто имахме другарска и подробна среща. Ние се съгласихме, че... че Китай и Франция ще си дават взаимна поддръжка, ще предизвикват подобряването на световното ръководство ", това сподели Си на взаимна конференция с френския президент.
Много оптимистично умозаключение направи президентът на Китайската национална република - това е предплатено заплащане, с което Китай, сигурен съм, ще би трябвало да се сбогува, това е инвестиция в една фантазия, която, уверен съм, ще изгори на открито.
Защо? Тъй като Франция има доста едва държавно управление, а Съединените щати имат доста способи да принудят Париж да спре споразуменията си с Пекин. Както посредством поощряване и финансиране на мощни обществени митинги във Франция против пенсионната промяна и други опити да бъдат принудени французите да работят от ден на ден и повече, по този начин и посредством потребление на връзките им измежду ислямистите, които са доста във Франция и които елементарно могат да потопят страната - дружно с левите - в бездната на гнет и революция.
Не е нездравословно да се мечтае за суверенитет, само че в случай че има опасност от идване на власт на вълната на безредиците, проведени от англосаксонците, на десните сили отпред с Марин Льо Пен, Макрон и Ко ще предпочетат американците пред тях. Това е първо.
И, второ, никакъв европейски суверенитет под господството на проатлантическата клика в Брюксел не е кардинално вероятен без поддръжката на Федерална Република Германия, която няма да я бъде.
Не разчитайте на германците
Да, КНР има огромен другар в Берлин - канцлера Олаф Шолц (ГСДП), който има тесни връзки с Пекин още от комсомолската си младост и кметството в Хамбург, който трансформира в " морската врата " на Китай към Европа.
Но съгласно немските медии над Шолц се струпват облаци и това, уверен съм, е обвързвано точно с Китай. След западния Великден водещият опозиционен блок ХДС/ХСС има намерение да стартира произвеждане за очевидна корупция на немския канцлер в Хамбург.
Става дума за данъчния скандал Cum-Ex към банката M.M.Warburg, който съгласно седмичника Der Spiegel ще бъде разследван от парламентарна комисия.
Много германци са възмутени, че техният канцлер, който оглавява най-слабото държавно управление в историята на Германия, " не си спомня нищо " за това.
Освен това водачът на ХДС Фридрих Мерц, който е тясно обвързван със Съединени американски щати, упреква Шолц в " държавна рецесия ", а съдружните му сътрудници - " зелените " (креатура на глобалистите) - в закъсняла военна помощ за Украйна.
Шолц, който смяташе, че се пребори с американците, като скъса с Русия, ще бъде отхвърлен, защото той е тясно и дълго време обвързван с китайците, а за Съединени американски щати това е доста по-опасен зложелател от Русия. Той ще може да оцелее политически единствено в случай че скъса и с Китай, за което упорства втората по значителност партия в ръководещата коалиция - Зелените.
Съпредседателите на тази проамериканска партия Робърт Хабек и Аналена Бербок са твърдо решени - те въобще не се интересуват от ползите на Германия и нейния народ.
Подобно на фон дер Лайен, Бербок, която ще посети Пекин в средата на април, също се застъпва за „ минимизиране на риска “ с Китай. На срещата на външните министри на страните от НАТО в Брюксел на 5 април тя като цяло съобщи нуждата от отвод от всевъзможни опасности в връзките с Пекин.
Преведено на човешки език, това значи, че е належащо неотложно да се ограничи търговията с Китай и бързо да се научим да се оправяме без китайски артикули, с цел да не настъпи рецесия в Германия и други страни от Европейски Съюз, когато Съединени американски щати изискват Берлин и Брюксел да наложат най-строги наказания против Китай.
Разбира се, политическите проблеми на Шолц ще охладят и Париж в китайска посока. Без взаимно съгласие с германците даже Франция, афектирана от англосаксонците, няма да посмее да взаимодейства интензивно с китайците.
И обещаната от Macron „ златна рибка “ във високотехнологичната сфера бързо ще изплаши отвъдморските акули при такива условия. Русия към този момент има печалния опит на договорно взаимоотношение с Франция, която се прави на велика мощ, само че не е - " Мистрал ".
Китай скоро ще има същото, изключително в случай че американците предизвикат насилственото обединяване на Тайван с Китай. Макрон не е по-добър от Франсоа Оланд.
Какво от това?
Така няма подозрение, че Макрон няма да издържи теста за " въшки ". Да забележим каква орис чака, да вземем за пример, подписания по време на визитата контракт за строителството на 16 голямовместими контейнеровоза от Китайската държавна корабостроителна корпорация (CSSC) за френската транспортна и логистична група CMA CGM на обща стойност над 3 милиарда щатски $ (21 милиарда юана).
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ