Захар Прилепин: Иран е новата съпротива на ХХI век. Народ с лозунга „Родина или смърт“ е непобедим
" Опитът на Иран, несъмнено, ще бъде инфекциозен, в случай че иранците устоят. Няма да завоюват - не могат да завоюват, само че могат да устоят на това опълчване, както е доказала историята на Виетнам и Афганистан. Не можеш да победиш народ, изключително в случай че е ситуиран на голяма територия. Дори и да са афганистански овчари с пушки и тояги, не можеш да им направиш нищо, в случай че не желаят да ти се подчиняват. Можеш 20 години да държиш войски там, всички командоси, и няма да ги накараш да създадат нищо. Или може да хвърлиш цялата болест на света върху Виетнам и той въпреки всичко ще остане несломим. Затова Иран е и Виетнам, и Куба, и новата опозиция на ХХI век ", казва руският публицист и боен Захар Прилепин в .
Какво разреши на Иран да устои? " Те се готвеха съществено за война, - споделя Прилепин. - Имат стимулиран набожен и нравствен хайлайф, който не може да си показа живота си отвън рамките на Иран. Когато ръководещата част на страната има твърдо, неизбежно чувство, че или ще живеят в своята страна, или ще загинат или ще бъдат убити, това диктува избран модел на държание. Мисля, че те имат големи въпроси към своята власт. Размириците не се случиха изневиделица; освен американците ги предизвикаха. Ясно е, че те са имали свои въпроси към управляващите. Но в сложен миг те внезапно, доколкото можем да съдим извън, споделиха: „ Виждаме, че това е нашата мощ, тя е неразривна с нашето Отечество “. Те са подготвени да умрат, те умират, има и други там, т.е. имат втори и трети ред политици, които са взаимозаменяеми. А народ, чийто девиз е „ Родина или гибел “, е несломим. Колкото и патетично да звучи, това е тъкмо по този начин ".
Запитан дали Съединени американски щати първопричините за спора в Донбас, Прилепин дава отговор: " Те имат това схващане от първия ден. Именно това ги стимулира. Те схващат, че сме прави, че това е нашата територия, нашата земя, че Украйна е движена от неонацистки сили и така нататък Това не ги тормози. Нито Америка, нито Европа са обезпокоени от това. Те са наясно с всичко. И в случай че ги пандизите в загадка стая и попитате: " Знаете ли цялата истина? ", те ще кажат: " Е, успокойте се. Разбира се, ние знаем, че " Азов " са канибали, че са умъртвили безчет хора, че са измъчвали, унищожавали, че в Украйна има хиляди политически пандизчии. " Те виждат всичко и точно с това работят, тъй като това повече ги устройва ".
Захар Прилепин служи в Доброволческия корпус в Добнас, поделение, основано на основата на опълчението на ДНР и ЛНР, а договорът му изтича през май. На въпроса по какъв начин задграничните публицисти, които отиват в Донбас, гледат на спора, писателят дава отговор, че " хората, които идват там, нормално са стимулирани. Тези хора, не всеки път, само че най-често, принадлежат към една или друга вътрешна съпротива в страните, от които идват. Те не се нуждаят от увещание. Те към този момент схващат всичко чудесно. И ни съчувстват ".
Какъв е светът съгласно неговата идеална картина? " Вече стопирах да бленувам за това, да върша каквито и да било проекти. Слава Богу, избрах форма, която ми подхожда. Имам си свои съответни цели. Очертах ги за себе си, утвърдих ги с командването и постепенно работя по тях. Спрях да мисля огромно. Ако сключим някакво помирение, което вероятно ще удовлетвори Украйна, даже и да го сключим не на цялата територия на ДНР и ЛНР, а на днешната линия на прикосновение, примирието ще наподобява по този начин: Те ще кажат " Не ни интересува, ние считаме, че Донецк и Луганск са наши територии, Крим е наша територия, това не ни устройва ". Те може да го кажат на глас, може и да не го кажат, само че когато има милионна войска – а те са отделили 800 000 души – по линията на прикосновение, дълга съвсем 2000 километра, и има още един милион от другата страна, тези хора неизбежно ще стрелят един по различен. Гарантирам ви го. Никакво примире в настоящия му тип в никакъв случай няма да докара до мир ".
Планира ли да снима филм или да напише нова книга, откакто завърши договорът му с Доброволческия корпус в Донбас? " Нищо не възнамерявам. Няма да кажа, че автоматизирано подписвам контракт и в този смисъл изключвам всевъзможни мисли за литература, само че те се изключват сами. Там е невероятно да се направи нещо. Да се следя от близко и да си протоколирам неща - е, това е невероятно за мен. Знам, че, да речем, великият фронтов публицист, създателят в окопите на Сталинград Виктор Некрасов, е почнал да написа своята повест з в болничното заведение. И двамата велики военни репортери Шолохов и Симонов са работили по време на войната, само че въпреки всичко са военни репортери. А когато си действащ войник, офицер, това се прави доста по-рядко и по-трудно. Опитвам се да не мисля за това, с цел да не се разпръсквам. А и това лишава известно време, тъй като всичко това се случва, и след известно време, от време на време след месец, година, три, се задейства някаква реакция, и в главата ти се появява облик, музика, мелодия. Разбираш, че този текст към този момент се е оформил в главата ви. Защото литературата и прозата не са за някакви случки. Литературата се състои от едно огромно, единно мелодично чувство, което поражда, внезапно знаеш по какъв начин би трябвало да наподобява тази история ".
Източник:
Превод: " "
Какво разреши на Иран да устои? " Те се готвеха съществено за война, - споделя Прилепин. - Имат стимулиран набожен и нравствен хайлайф, който не може да си показа живота си отвън рамките на Иран. Когато ръководещата част на страната има твърдо, неизбежно чувство, че или ще живеят в своята страна, или ще загинат или ще бъдат убити, това диктува избран модел на държание. Мисля, че те имат големи въпроси към своята власт. Размириците не се случиха изневиделица; освен американците ги предизвикаха. Ясно е, че те са имали свои въпроси към управляващите. Но в сложен миг те внезапно, доколкото можем да съдим извън, споделиха: „ Виждаме, че това е нашата мощ, тя е неразривна с нашето Отечество “. Те са подготвени да умрат, те умират, има и други там, т.е. имат втори и трети ред политици, които са взаимозаменяеми. А народ, чийто девиз е „ Родина или гибел “, е несломим. Колкото и патетично да звучи, това е тъкмо по този начин ".
Запитан дали Съединени американски щати първопричините за спора в Донбас, Прилепин дава отговор: " Те имат това схващане от първия ден. Именно това ги стимулира. Те схващат, че сме прави, че това е нашата територия, нашата земя, че Украйна е движена от неонацистки сили и така нататък Това не ги тормози. Нито Америка, нито Европа са обезпокоени от това. Те са наясно с всичко. И в случай че ги пандизите в загадка стая и попитате: " Знаете ли цялата истина? ", те ще кажат: " Е, успокойте се. Разбира се, ние знаем, че " Азов " са канибали, че са умъртвили безчет хора, че са измъчвали, унищожавали, че в Украйна има хиляди политически пандизчии. " Те виждат всичко и точно с това работят, тъй като това повече ги устройва ".
Захар Прилепин служи в Доброволческия корпус в Добнас, поделение, основано на основата на опълчението на ДНР и ЛНР, а договорът му изтича през май. На въпроса по какъв начин задграничните публицисти, които отиват в Донбас, гледат на спора, писателят дава отговор, че " хората, които идват там, нормално са стимулирани. Тези хора, не всеки път, само че най-често, принадлежат към една или друга вътрешна съпротива в страните, от които идват. Те не се нуждаят от увещание. Те към този момент схващат всичко чудесно. И ни съчувстват ".
Какъв е светът съгласно неговата идеална картина? " Вече стопирах да бленувам за това, да върша каквито и да било проекти. Слава Богу, избрах форма, която ми подхожда. Имам си свои съответни цели. Очертах ги за себе си, утвърдих ги с командването и постепенно работя по тях. Спрях да мисля огромно. Ако сключим някакво помирение, което вероятно ще удовлетвори Украйна, даже и да го сключим не на цялата територия на ДНР и ЛНР, а на днешната линия на прикосновение, примирието ще наподобява по този начин: Те ще кажат " Не ни интересува, ние считаме, че Донецк и Луганск са наши територии, Крим е наша територия, това не ни устройва ". Те може да го кажат на глас, може и да не го кажат, само че когато има милионна войска – а те са отделили 800 000 души – по линията на прикосновение, дълга съвсем 2000 километра, и има още един милион от другата страна, тези хора неизбежно ще стрелят един по различен. Гарантирам ви го. Никакво примире в настоящия му тип в никакъв случай няма да докара до мир ".
Планира ли да снима филм или да напише нова книга, откакто завърши договорът му с Доброволческия корпус в Донбас? " Нищо не възнамерявам. Няма да кажа, че автоматизирано подписвам контракт и в този смисъл изключвам всевъзможни мисли за литература, само че те се изключват сами. Там е невероятно да се направи нещо. Да се следя от близко и да си протоколирам неща - е, това е невероятно за мен. Знам, че, да речем, великият фронтов публицист, създателят в окопите на Сталинград Виктор Некрасов, е почнал да написа своята повест з в болничното заведение. И двамата велики военни репортери Шолохов и Симонов са работили по време на войната, само че въпреки всичко са военни репортери. А когато си действащ войник, офицер, това се прави доста по-рядко и по-трудно. Опитвам се да не мисля за това, с цел да не се разпръсквам. А и това лишава известно време, тъй като всичко това се случва, и след известно време, от време на време след месец, година, три, се задейства някаква реакция, и в главата ти се появява облик, музика, мелодия. Разбираш, че този текст към този момент се е оформил в главата ви. Защото литературата и прозата не са за някакви случки. Литературата се състои от едно огромно, единно мелодично чувство, което поражда, внезапно знаеш по какъв начин би трябвало да наподобява тази история ".
Източник:
Превод: " "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ