Опитът на Хърватия може да бъде полезен за България при

...
Опитът на Хърватия може да бъде полезен за България при
Коментари Харесай

Как Хърватия овладя спекулативното покачване на цените след въвеждането на еврото

Опитът на Хърватия може да бъде потребен за България при идното й влизане в еврозоната
Хърватското държавно управление сполучливо овладя спекулативното повишение на цените след влизането си в еврозоната посредством поредност от строги ограничения и надзор, които не престават да се ползват и през 2025 година Въпреки че прекосяването към еврото през януари 2023 година сътвори благоприятни условия за безпринципно нарастване на цените в разнообразни браншове, общата инфлация в страната остана под надзор с помощта на дейната интервенция на страната.

Първоначалните инспекции от хърватския Държавен инспекторат демонстрираха, че през първите две седмици след въвеждането на еврото към 40% от посетените търговски обекти са нараснали безпричинно цените си. При следваща инспекция две седмици по-късно този % беше понижен до 25%, само че към момента забележителен брой търговци се възползваха от обстановката.

" Изпращаме обръщение към всички, към търговците и останалите в снабдителната верига, че би трябвало да управляват апетитите си, " съобщи министърът на стопанската система Давор Филипович през януари 2023 година, когато държавното управление стартира да разгласява " описи на срама " с неточни търговци.

След тези първични ограничения, хърватското държавно управление продължи да уголемява обсега на контрола през идващите две години. През септември 2023 година беше въведен ценови таван за 30 съществени продукта, включващи самун, месо, мляко, брашно, олио, птици и някои хигиенични продукти.

През февруари 2025 година описът с ценови ограничавания беше уголемен до 70 артикули, обхващащи повече месни и млечни артикули, плодове, зеленчуци и домашен консумативи. Премиерът Андрей Пленкович удостовери мярката след среща с представители на комерсиалните вериги и производителите.

Най-новата мярка, въведена през май 2025 година, задължава всички търговци на дребно да разгласяват всекидневно ценоразписи онлайн в цифрови формати, подобаващи за автоматизирана обработка и съпоставяне. Това разрешава по-лесно съпоставяне на цените сред другите търговци и дава опция за създаване на комфортни за потребителите приложения.

" Целта на мярката е да разреши по-добро наблюдаване на съмненията в цените на главните артикули, да открие пазарните разстройства рано и да ускори отбраната на икономическите ползи на потребителите, " изясни министърът на стопанската система Анте Шушняр.

Въпреки подхванатите ограничения, Хърватия към момента се бори с релативно висока инфлация. Според последните данни от Евростат, през май 2025 година инфлацията в страната е достигнала 3,50%, което я слага измежду страните с най-висока инфлация в еврозоната.

Въпреки това, проучване на Европейската централна банка регистрира, че самото въвеждане на еврото е имало относително малко влияние върху общата инфлация - единствено към 0,4 процентни пункта. Основните ценови скокове са били най-вече в бранша на услугите, изключително в питейните заведения, заведенията за хранене, фризьорските салони и медицинските услуги.

Опитът на Хърватия дава скъпи уроци за България, която възнамерява да одобри еврото на 1 януари 2026 година Националната банка на България, Комисията за отбрана на потребителите и други институции към този момент създават сходни ограничения за надзор на цените и отбрана на потребителите при идното прекосяване към единната европейска валута.

Експерти акцентират, че ранната подготовка и използването на подобаващи контролни механизми са основни за ограничение на спекулативното повишение на цените. Преходът от национална валута към евро постоянно носи опасности от пазарни изкривявания, само че хърватският образец демонстрира, че с верните ограничения тези опасности могат да бъдат минимизирани.
Източник: dunavmost.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР