Опитът на БСП да узакони жестовия език, макар и отхвърлен

Опитът на Българска социалистическа партия да узакони жестовия език, въпреки и отритнат още на първо четене в Народното събрание през юни, разсъни полемика измежду общността на глухите хора в България. " Дневник " писа, че те са единни по въпроса, че езикът би трябвало да се одобри като обособен и пълноправен на българския приказваме и писмен език и това да се впише в Конституцията. Такова беше преобладаващото мнение измежду организациите, представляващи глухите хора, които се събраха на общ конгрес и обмениха хрумвания в края на юни.

Единството, което " Дневник " видя обаче, не е цялостно. Съвсем друго мислят от Съюза на глухите в България - формалната конструкция, която от 80 години съставлява тази общественост и е задала всички стандарти, по които в този момент се практикува жестовия език и се образоват преводачите по него (както и против които се борят част от по-новите сдружения).

След текста на " Дневник " " Какво желаят глухите хора от страната ", от СГБ се свързаха неведнъж с редакцията да оспорят написаното и изключително изказванието, че другите организации на глухите са подписали меморандум за единни претенции. Нанесохме промяна в текста, тъй като фактически единствено три от над 10 поканени към този момент са се включили към настояванията с автограф, въпреки че повече обявиха подготвеност по време на срещата. В документа се упорства за промени в Конституцията и цялостната нормативна база за официализиране на езика, за нови качествени методики за образование по езика и за по-широк достъп до информация за глухите хора.

Като поддръжници и съавтори на несполучливия проектозакон на левицата, Съюзът на глухите в България счита, че текстът е щял да бъде модернизиран сред първо и второ четене и да даде всичко належащо, с цел да може езикът да се преподава в учебните заведения за глухи. Промени в Конституцията въобще не са нужни, сподели за " Дневник " Миряна Мошева от СГБ.

Освен това съгласно нея няма нужда от нов речник на жестовия език, тъй като остарелият се попълня, а и на процедура това не е независим език, а тип отражение на българския. Мошева е част от авторския колектив на обогатения речник на българския жестомимичен език с 3000 думи от 1996 година В момента е координатор на Националния методически и съвещателен център по проблемите на жестомимичния език към СГБ.

Независимо от мнението на формалната конструкция обаче, по план към МОН една от по-новите организации на глухите сега прави речник, който да залегне в законите като част от проекта за осъществяване на Конвенция за правата на хората с увреждания на Организация на обединените нации.

" Дневник " попита Миряна Мошева по всички наранени въпроси в предходния материал. Ето отговорите й със непокътнати акценти и пунктуация:

Какво е отношението на глухите към несполучливия законопроект за жестомимичния език на Българска социалистическа партия?

- Първо – той не е несполучлив. Причините за отхвърлянето му е, че тук се преплитат доста политически и меркантилни ползи! Ако не бяха те – Законът можеше да мине на първо и второ четене с някои допълнения и ремонти!

Какви законови промени са нужни и дали те би трябвало да стартират от Конституцията?

- Не е належащо от Конституцията. Целите и дилемите, свързани с узаконяването на ЖЕ – са добре визирани в самата Конвенция на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, надлежно в член 21 и чл.24. И след узаконяването би трябвало единствено да бъдат издадени съответните законови Наредби.

Как да се дефинират главните термини, свързани с глухите хора и езика им?

- Те са към този момент дефинирани с общо решение на СФГ (Световната федерация на глухите - бел. ред.) – " Жестов език " или " Знаков език ". " Жесто-мимичен език " - е понятието, което до в този момент се използваше у нас в България, само че всъщност няма разлика с нововъденото разбиране " Жестов език " /Знаков език/.

Какво съставлява калкираният език/буквалният превод на българския език с жестове - и употребява ли се от глухите хора?

- Калкиране, съгласно речника за непознатите думи в българския език значи – възпроизвеждане. Фактически с него си служат всички наши глухи хора, овладели граматически верен родния български език! От край време с него постоянно и на всички места се превежда на глухите ни хора по време на национални събирания, фестивали, туристически събори, беседи, лекции, конгреси и прочие обществени изяви.

Обучението на преводачите по настоящия стандарт качествено ли е? Успяват ли да се схващат с хората, на които дават услуги?

- Всички наши жестови преводачи през последните 25 години сполучливо се образоват по методиката, програмата, образователните принадлежности и нагледните средства, както и от компютърния жестов речник, формирани от СГБ в границите на 150 часа като част от специалността. И по които се образоват, само че по-малко часове студентите във ФНПП (Факултета за начална и предучилищна педагогика - бел. ред.) и в Богословския факултет.

Само една дребна част от глухите, които имат много ниско просветително равнище по-трудно ги схващат, само че и самите глухи мъчно четат напечатан текст. Нашите преводачи, изключително децата на глухите родители, които ние назоваваме преводачи - тълковници, единствено те имат умения да превеждат разбираемо за тази група глухи, както и да поясняват аграматичната и неразбираема тирада на тези глухи.

Как да се сформира актуален речник на жестовете, които се употребяват действително и най-често от глухите хора?

- Няма остарели и няма модерни речници. Веднъж основани речниците последователно се допълват и обогатяват с нови думи и съответстващите им жестове. Българският жестов речник почва от 1961 година със 700 думи и през 1996- 2004 година се добавя и обогатява по образеца на най-хубавите интернационалните жестови речници с общо 5000 думи и техните жестве.

Нашите глухи в действителност употребяват тези към този момент основани речници. За страдание, тъй като просветителните управляващи 25 година не направиха нужното този речников фонд да навлезе в специфичните учебни заведения за глухи деца – съвсем три генерации младежи не го познават, тъй като никой не им го е показвал и култивирал там! Глухите хора възприемат това, което им се ПОКАЗВА, а не това, което им се споделя и преподава!

Как да се опише цялата граматика и правила на езика?

- Жестовият език няма граматика! Той покрива граматиката на съответния народен език. В случая – покрива и изяснява с жестове граматиката на българския език! В нащия речник има раздел, който изяснява по какъв начин и с какви жестове нашите глухи могат да схванат и научат българската граматика.

Как да се вкара и препродава жестовия език в учебните заведения, университетите и измежду експертите?

- Жестовият език не може да се преподава на глухите в учебните заведения. Той би трябвало да се овладява в цялата му цялост от учителите. Не инцидентно в Европа всички учители и тези които работят с глухи деца са задължени да владеят жестовия език. Глухите учители би трябвало да имат педагогическо обучение и също да владеят цялостния жестов език. Той се култивира, възприема от глухите възпитаници по пътя на преподаване на образователните дисциплини. По същия метод както се овладява и българския език от първолаците!

Съществуват у нас към този момент одобрени Държавни просветителни условия за специалността " Жестов преводач ", която се учи в границите на 960 часа според програмата дадена от НАПОО–Националната организация за професионално обучение и образование. В университетите е задоволително студентите да се образоват по ЖЕ в границите на 150 часа - /една образователна година/ като част от специалността. В университетите глухите студенти се образоват благодарение на професионалните преводачи.