Адриан Николов: Държавният контрол на цените връща черния пазар
Опитът да се върнат цените към равнищата от 2025 година е стопански парадокс
Приетият на първо четене закон за таван на цените няма да смъкна инфлацията, а ще изпразни рафтовете в магазините и ще сътвори паралелна стопанска система на черно. Това предизвести икономистът от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Адриан Николов в ефира на NOVA NEWS, разяснявайки гласувания с голямо болшинство от 167 депутати план, прочут като " Антиспекула ".
Според специалиста, България няма потребност от сходни ограничения даже в условия на рецесия, а актуалният опит за държавна регулация на пазара е просрочен и рисков опит.
" България няма потребност от въвеждането на каквито и да било ценови тавани. Нямаше такава потребност даже в най-тежките пандемични моменти. Няма и сега ", безапелационен е Николов.
Сблъсък на закони и административен безпорядък
Икономистът деконструира концепцията на парламентарното болшинство (БСП, МЕЧ, Величие, подкрепени от ГЕРБ и ДПС) като " популистка дъвка ", която основава юридически парадокс. Страната ни се оказва в обстановка на колизия сред два взаимноизключващи се режима – този на Закона за въвеждане на еврото, който изисква пазарна логичност, и новият закон за спекулата, който постанова административен диктат.
" Това ще обърка търговците - кой закон да следват. Става безредна плетеница от правила, в които и правоприлагащите органи няма да се оправят ", предвижда Николов.
Особено сериозен е моментът с текстовете, които плануват заледяване на банкови такси и връщане на цени на артикули към равнищата им от 1 януари 2025 година – мярка, която икономическата логичност дефинира като невъзможна без банкрути на търговци.
Урокът от Хърватия: Дефицит, а не избавление
Често употребяваният от вносителите (Мая Манолова и левицата) мотив за " хърватския модел " беше оборен от икономиста. Според него, паралелът е неточен, защото Хърватия вкара ограниченията в изискванията на шока от началото на войната в Украйна.
" Там обаче също имаше недостиг на артикули, с помощта на таваните на цените, изключително що се отнася до горивата ", напомня Николов, визирайки главния стопански закон: когато наложиш цена под пазарната, стоката просто изчезва от легалния пазар.
Илюзията за инфлацията
Според анализатора, нервността към " спекулата " е изкуствено подгрявана.
" На няколко дни сме от оповестяването на данните за инфлацията от началото на годината и тогава ще разберем дали е имало инфлация или не. За мен това са свръхмедийно увеличени анекдоти ", съобщи той. Според него няколко изолирани случая на високи цени не могат да бъдат съображение за пренаписване на разпоредбите на цялата стопанска система.
Законът, който планува 10% таван на надценките и държавно установяване на пределни цени на всеки три месеца, занапред ще бъде обсъждан на второ четене, където се чакат конфликти сред икономическата логичност и предизборния популизъм.
Приетият на първо четене закон за таван на цените няма да смъкна инфлацията, а ще изпразни рафтовете в магазините и ще сътвори паралелна стопанска система на черно. Това предизвести икономистът от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Адриан Николов в ефира на NOVA NEWS, разяснявайки гласувания с голямо болшинство от 167 депутати план, прочут като " Антиспекула ".
Според специалиста, България няма потребност от сходни ограничения даже в условия на рецесия, а актуалният опит за държавна регулация на пазара е просрочен и рисков опит.
" България няма потребност от въвеждането на каквито и да било ценови тавани. Нямаше такава потребност даже в най-тежките пандемични моменти. Няма и сега ", безапелационен е Николов.
Сблъсък на закони и административен безпорядък
Икономистът деконструира концепцията на парламентарното болшинство (БСП, МЕЧ, Величие, подкрепени от ГЕРБ и ДПС) като " популистка дъвка ", която основава юридически парадокс. Страната ни се оказва в обстановка на колизия сред два взаимноизключващи се режима – този на Закона за въвеждане на еврото, който изисква пазарна логичност, и новият закон за спекулата, който постанова административен диктат.
" Това ще обърка търговците - кой закон да следват. Става безредна плетеница от правила, в които и правоприлагащите органи няма да се оправят ", предвижда Николов.
Особено сериозен е моментът с текстовете, които плануват заледяване на банкови такси и връщане на цени на артикули към равнищата им от 1 януари 2025 година – мярка, която икономическата логичност дефинира като невъзможна без банкрути на търговци.
Урокът от Хърватия: Дефицит, а не избавление
Често употребяваният от вносителите (Мая Манолова и левицата) мотив за " хърватския модел " беше оборен от икономиста. Според него, паралелът е неточен, защото Хърватия вкара ограниченията в изискванията на шока от началото на войната в Украйна.
" Там обаче също имаше недостиг на артикули, с помощта на таваните на цените, изключително що се отнася до горивата ", напомня Николов, визирайки главния стопански закон: когато наложиш цена под пазарната, стоката просто изчезва от легалния пазар.
Илюзията за инфлацията
Според анализатора, нервността към " спекулата " е изкуствено подгрявана.
" На няколко дни сме от оповестяването на данните за инфлацията от началото на годината и тогава ще разберем дали е имало инфлация или не. За мен това са свръхмедийно увеличени анекдоти ", съобщи той. Според него няколко изолирани случая на високи цени не могат да бъдат съображение за пренаписване на разпоредбите на цялата стопанска система.
Законът, който планува 10% таван на надценките и държавно установяване на пределни цени на всеки три месеца, занапред ще бъде обсъждан на второ четене, където се чакат конфликти сред икономическата логичност и предизборния популизъм.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ