Тарантино посочи най-великото десетилетие в историята на киното
Опитът да се дефинира кое е най-хубавото десетилетие в историята на киното е съвсем непостижима задача – сходно на избора на най-хубавия усет сладолед. Но за режисьор с увереността на Куентин Тарантино не е изненадващо, че той показва точно интервала, в който излизат най-известните му филми, написа списание " Far Out ".
Ако изборът беше персонален, мнозина биха заложили на 70-те години – десетилетие на суровото " Ново Холивудско кино " със заглавия като " Челюсти " на Стивън Спилбърг и класики в научната фантастика като " Пришълецът ". Истината обаче е, че съвсем всяко десетилетие от 30-те години насам може да бъде наречено " златно ".
Тарантино оставя най-дълбоката си диря през 90-те. От дебюта му с " Глутница кучета ", през " Криминале " и " Джаки Браун ", до сюжета на " Истински романс ", той и стилът му са на всички места. Режисьори се пробват да го копират, сценаристи пишат разговори " по тарантиновски ", артисти мечтаят да работят с него, а публиката нетърпеливо чака идващия му план.
В изявление за " Vulture " през 2015 година, разяснявайки опасенията на Стивън Спилбърг, че самостоятелното кино може да пострада от неуспехите на огромните блокбъстъри, Тарантино споделя: " Хората повтарят това на всеки шест години. Всички сме съгласни, че 70-те или 30-те, зависи от гледната точка, евентуално са най-великото десетилетие в историята на холивудското кино. Аз мисля, че 90-те са на същото равнище. "
Тезата му наподобява безапелационна, когато се огледа описът с филми от оня интервал – от неговите лични до " Изкуплението Шоушенк ", " Фарго ", " Непростимо ", " Добри момчета ", " Играта на играчките ", " Жега " и " Джурасик парк ". Десетилетие, в което специфичните резултати стартират същински да се развиват, както демонстрира " Терминатор 2 ".
Днес, когато към този момент сме преполовили 20-те години на XXI век, мъчно може да се каже, че актуалното десетилетие ще се приближи до тези типичен интервали. Причините са доста, а дори самият Тарантино се отхвърли от планувания си десети филм " The Movie Critic " и реши да се върне в изходна позиция.
Последният му филм – " Имало едно време в Холивуд " – излезе в края на 2019 година и беше високо оценен от рецензията, само че не провокира същия възторг измежду публиката, както " Джанго без окови " (2012) и " Омразната осморка " (2015)
Ако изборът беше персонален, мнозина биха заложили на 70-те години – десетилетие на суровото " Ново Холивудско кино " със заглавия като " Челюсти " на Стивън Спилбърг и класики в научната фантастика като " Пришълецът ". Истината обаче е, че съвсем всяко десетилетие от 30-те години насам може да бъде наречено " златно ".
Тарантино оставя най-дълбоката си диря през 90-те. От дебюта му с " Глутница кучета ", през " Криминале " и " Джаки Браун ", до сюжета на " Истински романс ", той и стилът му са на всички места. Режисьори се пробват да го копират, сценаристи пишат разговори " по тарантиновски ", артисти мечтаят да работят с него, а публиката нетърпеливо чака идващия му план.
В изявление за " Vulture " през 2015 година, разяснявайки опасенията на Стивън Спилбърг, че самостоятелното кино може да пострада от неуспехите на огромните блокбъстъри, Тарантино споделя: " Хората повтарят това на всеки шест години. Всички сме съгласни, че 70-те или 30-те, зависи от гледната точка, евентуално са най-великото десетилетие в историята на холивудското кино. Аз мисля, че 90-те са на същото равнище. "
Тезата му наподобява безапелационна, когато се огледа описът с филми от оня интервал – от неговите лични до " Изкуплението Шоушенк ", " Фарго ", " Непростимо ", " Добри момчета ", " Играта на играчките ", " Жега " и " Джурасик парк ". Десетилетие, в което специфичните резултати стартират същински да се развиват, както демонстрира " Терминатор 2 ".
Днес, когато към този момент сме преполовили 20-те години на XXI век, мъчно може да се каже, че актуалното десетилетие ще се приближи до тези типичен интервали. Причините са доста, а дори самият Тарантино се отхвърли от планувания си десети филм " The Movie Critic " и реши да се върне в изходна позиция.
Последният му филм – " Имало едно време в Холивуд " – излезе в края на 2019 година и беше високо оценен от рецензията, само че не провокира същия възторг измежду публиката, както " Джанго без окови " (2012) и " Омразната осморка " (2015)
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ