Описват Васка Емануилова като жена, която оставя диря във въздуха,

Описват Васка Емануилова като жена, която оставя следа във въздуха, когато се движи. Ярка е следата, която художничката оставя и в българското изкуство, въпреки че геният ù е бил поставян под подозрение и подценяван поради това, че е обичала друга жена.Родена в царибродското село Комщица през 1905 година, Васка Емануилова следва детонацията на гения си и приключва Държавната художествена академия през 1927 година в класа на професор на Иван Лазаров. Четири години по-късно по нейна самодейност е основано Дружество на новите художници, което показва новаторите в изобразителното изкуство и скулптурата. Именно там среща за първи път своята огромна обич – скулпторката Мара Георгиева.Любопитна и отворена към протичащото се в света на изкуството в интернационален мащаб, Васка отпътува за Париж за тримесечна специализация. Срещата със свободата на артистичната бохема там трансформира сетивата ѝ. Мара Георгиева е част от компанията, която се насочва към града на Мане, Гоген и Роден в търсене на музи и отговори на доста въпроси.Изложбата „ Васка Емануилова и Париж “ отбелязва 120 години от рождението на художничката и споделя за въздействието на Париж върху цялостното ѝ творчество.Център на експозицията е текстът, в който Васка споделя за френската столица и историята, направила допустимо пътуването ѝ до такава степен. То е обвързвано с рисуването на портрет на мадам Белен, брачна половинка на първия секретар на френската легация в София – Жан Белен. Благодарение на познанството си с това семейство Васка Емануилова съумява да получи стипендия и да сбъдне фантазията си – да види Париж и да попие неговата артистична мощ.