Трансплантираха на българин сърце на жена в Австрия, но след това му се случи нещо мистично, за което няма обяснение
Оперният артист и вокален възпитател проф. Георги Петков от 11 години живее втори живот. Той е измежду малцината българи, на които е осъществена сполучлива трансплантация на сърце в Австрия. Роден е в София през 1957 година, само че е обвързван прочувствено с Пловдив, написа marica.bg.
Като дребен е живял с родителите си една година под тепетата и една в городока на авиобазата в Граф Игнатиево. Като майор от Военновъздушни сили татко му е бил командирован там през 60-те години на 20. век. След това фамилията се открива трайно в София. Там Георги Петков приключва музикалното учебно заведение „ Любомир Пипков ” със специалности пеене, пиано и факултативно хорово диригентство. По време на военната си работа е втори диригент на Младежки мъжки хор „ София ”. След казармата приключва Софийската музикална академия „ Панчо Владигеров ” с профил оперно пеене.
Георги Петков е имал неповторимия късмет да бъде възпитаник на огромния наш оперен артист Борис Христов. Маестрото бил впечатлен от гения на младия актьор - баритон, и го избрал всред десетките искащи да специализира при него в Рим пеене и вокална педагогика. Преди това всеки претендент се явявал на изпит в една от дребните акустични зали в НДК. Изпълненията се записвали на видеокасети в наличието на оперния режисьор акад. Пламен Карталов. Той персонално ги занасял на Борис Христов, при който „ връзки “ не вървели, а единствено гений. Така през 1989 година Петков отпътува за музикалната академия в Рим. Бяхме третата и доста мощна група и правехме серия от концерти под управлението на маестрото и акад. Пламен Карталов, спомня си Петков.
Първата му роля е сержант Белкоре в операта „ Любовен балсам “ от Гаетано Доницети, а годината 1981-ва. Любимата му и най-често играна роля е Фигаро в „ Севилският бръснар “ от Дж. Росини, а обичаната опера - " Бохеми ". Иначе е взел участие в десетки премиерни спектакли у нас и в чужбина. Изиграл е 41 функции. Заявява, че няма дребни и огромни функции, има огромни актьори. Кариерата си започва в образователния оперен спектакъл в Сливен, за 5-6 години пуска котва във варненската опера, а през 1990-1991 година пее в Пловдив. По същото време двете обичани дами - брачна половинка и новородена щерка, са в Австрия и Петков отпътува при тях. Преди това се явява на влиятелния оперен конкурс „ Белведере “ във Виена, на който се показва ослепително. Установява се при фамилията си в австрийската столица и има сполучливи изяви в Нова Виенска опера, която слага на сцена модерно изкуство. Благодарен съм, че пях там, тъй като добих различен опит, защото българският оперен спектакъл е много консервативен. Дори и към днешна дата у нас се знаят 7-8 опери и все те се въртят, споделя със страдание проф. Петков.
Проблемите му със сърцето се появили, преди да замине за Австрия. Диагнозата дилатативна кардиомиопатия му била сложена в Пета градска болница в София. Лекарите били безапелационни, че единственото избавление е трансплантация, само че в друга страна. Във Виена го поел международното величие в сърдечната хирургия проф. Георг Визелталер. Първоначално му вградил сърдечна помпа, а на 21 май 2007 година и ново сърце. Събудиха ме след 11 дни в медикаментозна кома и разбрах, че ще продължа да пребивавам, споделя с усмивка Георги Петков.
За това свое положение сред живота и гибелта си спомня, че имал видения и нереални показа за един хубав свят, без часовници и време, успореден на нашия, само че без мъртви. Последното привидение му дало явен знак, че ще живее. Възстановителния интервал след трансплантацията траял повече от две години.
В началото му се ядяло доста шоколад, а преди този момент не го поглеждал. Оперният артист не знае чие сърце носи, само че има странното чувство, че някой непрестанно го следи. В Австрия било неразрешено да се дава информация за донора. Любопитството му обаче победило и благодарение на тамошен вещател схванал, че в него бие сърцето на жена от Германия, която приживе не е осъществила фантазията си да пее. Интересно ми беше чисто човешки до каква степен съответстват нещата, тъй като има доста случаи на несъответственост, само че се веселя, че с това сърце се разбирам доста добре. Тогава индивидът ми сподели: Пази се и пей, тъй като тя е зад тебе. И за момент не съм се усъмнил в думите му, тъй като след трансплантацията гласът ми стана по-силен.
Днес Георги Петков напълно е предан на частна преподавателска активност в България. Отделно е вокален възпитател на женския самоинициативен хор „ Христина Морфова “, където майка му преди години е била солистка. Иначе вокално-педагогическа активност упражнява от 1992 година Преподавал е в СМУ София и консерваториите: „ Прайнер ”, „ Густав Малер ” и „ Франц Шуберт ” във Виена. Артистичният гений е наследила и щерка му Марина, която се занимава с мюзикъл и хореография във Виена.
Проф. Георги Петков е съдействал да се реализира партньорство и да се подписа контракт за взаимна активност сред Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и частната консерватория във Виена " Франц Шуберт ", където е работел. Иначе му е болно, че има голям отлив на младежи от класическата музика в България и Европа. Според него повода е, че изкуството се комерсиализира. Повечето желаят лесни пари с малко работа, а не да свирят 8 часа на цигулка. Пеят се опери на разнообразни езици, а това е каторжен труд. Освен това солистите нямат отбрана от профсъюзи.
Петков е израснал измежду военните самолети в Граф Игнатиево под моторите на Миг 15 и Миг 17. Мечтаел да стане водач като татко си. Строгият майор обаче не му разрешил и постоянно му казвал: „ Ти си гледай музиката и пеенето ".
Любовта към летенето освен че е жива и до през днешния ден, само че се подклажда с забавно занимание. В свободното си време артистът майстори умалени копия на самолети. Той е подарил на военното летище истински макети на изтребители, които през днешния ден са експонирани в изложбената зала на корпуса. Редом до тях е ескадрилата на починалия Василий Спиридаки - самоукия занаятчия от Царимир, с който са били другари.
Георги Петков е канен на всички празнувания на военните от Графа. Отделно при всяко идване в България маестрото не пропуща да посети базата и да побъбри с водачите. Познава се персонално с президента Румен Радев, който нееднократно го е посрещал там като началник-щаб и пълководец на Трета изтребителна авиобаза.
Като дребен е живял с родителите си една година под тепетата и една в городока на авиобазата в Граф Игнатиево. Като майор от Военновъздушни сили татко му е бил командирован там през 60-те години на 20. век. След това фамилията се открива трайно в София. Там Георги Петков приключва музикалното учебно заведение „ Любомир Пипков ” със специалности пеене, пиано и факултативно хорово диригентство. По време на военната си работа е втори диригент на Младежки мъжки хор „ София ”. След казармата приключва Софийската музикална академия „ Панчо Владигеров ” с профил оперно пеене.
Георги Петков е имал неповторимия късмет да бъде възпитаник на огромния наш оперен артист Борис Христов. Маестрото бил впечатлен от гения на младия актьор - баритон, и го избрал всред десетките искащи да специализира при него в Рим пеене и вокална педагогика. Преди това всеки претендент се явявал на изпит в една от дребните акустични зали в НДК. Изпълненията се записвали на видеокасети в наличието на оперния режисьор акад. Пламен Карталов. Той персонално ги занасял на Борис Христов, при който „ връзки “ не вървели, а единствено гений. Така през 1989 година Петков отпътува за музикалната академия в Рим. Бяхме третата и доста мощна група и правехме серия от концерти под управлението на маестрото и акад. Пламен Карталов, спомня си Петков.
Първата му роля е сержант Белкоре в операта „ Любовен балсам “ от Гаетано Доницети, а годината 1981-ва. Любимата му и най-често играна роля е Фигаро в „ Севилският бръснар “ от Дж. Росини, а обичаната опера - " Бохеми ". Иначе е взел участие в десетки премиерни спектакли у нас и в чужбина. Изиграл е 41 функции. Заявява, че няма дребни и огромни функции, има огромни актьори. Кариерата си започва в образователния оперен спектакъл в Сливен, за 5-6 години пуска котва във варненската опера, а през 1990-1991 година пее в Пловдив. По същото време двете обичани дами - брачна половинка и новородена щерка, са в Австрия и Петков отпътува при тях. Преди това се явява на влиятелния оперен конкурс „ Белведере “ във Виена, на който се показва ослепително. Установява се при фамилията си в австрийската столица и има сполучливи изяви в Нова Виенска опера, която слага на сцена модерно изкуство. Благодарен съм, че пях там, тъй като добих различен опит, защото българският оперен спектакъл е много консервативен. Дори и към днешна дата у нас се знаят 7-8 опери и все те се въртят, споделя със страдание проф. Петков.
Проблемите му със сърцето се появили, преди да замине за Австрия. Диагнозата дилатативна кардиомиопатия му била сложена в Пета градска болница в София. Лекарите били безапелационни, че единственото избавление е трансплантация, само че в друга страна. Във Виена го поел международното величие в сърдечната хирургия проф. Георг Визелталер. Първоначално му вградил сърдечна помпа, а на 21 май 2007 година и ново сърце. Събудиха ме след 11 дни в медикаментозна кома и разбрах, че ще продължа да пребивавам, споделя с усмивка Георги Петков.
За това свое положение сред живота и гибелта си спомня, че имал видения и нереални показа за един хубав свят, без часовници и време, успореден на нашия, само че без мъртви. Последното привидение му дало явен знак, че ще живее. Възстановителния интервал след трансплантацията траял повече от две години.
В началото му се ядяло доста шоколад, а преди този момент не го поглеждал. Оперният артист не знае чие сърце носи, само че има странното чувство, че някой непрестанно го следи. В Австрия било неразрешено да се дава информация за донора. Любопитството му обаче победило и благодарение на тамошен вещател схванал, че в него бие сърцето на жена от Германия, която приживе не е осъществила фантазията си да пее. Интересно ми беше чисто човешки до каква степен съответстват нещата, тъй като има доста случаи на несъответственост, само че се веселя, че с това сърце се разбирам доста добре. Тогава индивидът ми сподели: Пази се и пей, тъй като тя е зад тебе. И за момент не съм се усъмнил в думите му, тъй като след трансплантацията гласът ми стана по-силен.
Днес Георги Петков напълно е предан на частна преподавателска активност в България. Отделно е вокален възпитател на женския самоинициативен хор „ Христина Морфова “, където майка му преди години е била солистка. Иначе вокално-педагогическа активност упражнява от 1992 година Преподавал е в СМУ София и консерваториите: „ Прайнер ”, „ Густав Малер ” и „ Франц Шуберт ” във Виена. Артистичният гений е наследила и щерка му Марина, която се занимава с мюзикъл и хореография във Виена.
Проф. Георги Петков е съдействал да се реализира партньорство и да се подписа контракт за взаимна активност сред Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и частната консерватория във Виена " Франц Шуберт ", където е работел. Иначе му е болно, че има голям отлив на младежи от класическата музика в България и Европа. Според него повода е, че изкуството се комерсиализира. Повечето желаят лесни пари с малко работа, а не да свирят 8 часа на цигулка. Пеят се опери на разнообразни езици, а това е каторжен труд. Освен това солистите нямат отбрана от профсъюзи.
Петков е израснал измежду военните самолети в Граф Игнатиево под моторите на Миг 15 и Миг 17. Мечтаел да стане водач като татко си. Строгият майор обаче не му разрешил и постоянно му казвал: „ Ти си гледай музиката и пеенето ".
Любовта към летенето освен че е жива и до през днешния ден, само че се подклажда с забавно занимание. В свободното си време артистът майстори умалени копия на самолети. Той е подарил на военното летище истински макети на изтребители, които през днешния ден са експонирани в изложбената зала на корпуса. Редом до тях е ескадрилата на починалия Василий Спиридаки - самоукия занаятчия от Царимир, с който са били другари.
Георги Петков е канен на всички празнувания на военните от Графа. Отделно при всяко идване в България маестрото не пропуща да посети базата и да побъбри с водачите. Познава се персонално с президента Румен Радев, който нееднократно го е посрещал там като началник-щаб и пълководец на Трета изтребителна авиобаза.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ