Оперната прима Христина Ангелакова: Павароти ни правеше спагети за рождените дни
Оперната прима е родена в Исперих на 29 октомври 1944 година Скоро родителите й се реалокират в Шумен, където тя приключва междинното си обучение. След дипломирането си Ангелакова се реалокира в София и се записва в консерваторията (сега НМА “Панчо Владигеров ”) в класа на проф. Сима Иванова. Завършва висшето си обучение (със степен магистър) през 1969 година Решава да продължи да се усъвършенства и отпътува за Италия, където записва специализация в академията “Санта Чечилия ” в Рим. След година образование българката се реалокира в Teatro lla Scala в Милано, където постъпва в Центъра за млади оперни актьори. По-късно е поканена да подпише тригодишен контракт с операта La Scala, където са първите й обществени изяви. През 1973 година получава огромната премия на състезанието за оперни актьори в италианския град Тревизо. 2 години по-късно е първа в конкуренция в Остенде, Белгия. След като името й нашумява в международен мащаб, тя е поканена да се завърне в България в колектива на Софийската национална опера. Установява се в София и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години. Паралелно с уговорките си в родината Христина Ангелакова не стопира да гастролира по света. В интервала 2001-2004 година е шеф на Софийската опера. В момента е артистичен шеф на Международния фестивал “Моцартови празници”, който ще се организира за 13-и път в Правец от 12 до 16 юли.
- Ако се върнем 50 години обратно, какво ще чуем от вас?
- Бих могла и на драго сърце се връщам обратно. Разполагам с много богат албум и в директен, и в метафоричен смисъл. Баща ми стартира да събира фотоси от моите първи изяви, също и отрязъци от вестници, въпреки че в никакъв случай не е бил удивен от решението ми да ставам певица. Имах невероятни експерти в Музикалната академия и това беше от огромно значение за моя път. Така че този шанс го имах още първоначално. А във връзка моя 70-годишен празник към този момент пресях събраните през годините фотоси с наши и непознати артисти, с които съм пяла. И може би ще напиша книга, като всички, в случай че се реша, несъмнено. Хората ще научат още много за моите изяви. Имам прелестни фотоси прочее - приклекнала съм и храня гълъбите пред Скалата, да вземем за пример. Мило е. За мен, несъмнено. Човек би трябвало да си дава сметка, че привикваме с хубавите неща и ги вземаме просто като даденост.
- А като си гледате старите фотоси, кои от най-хубавите ви мемоари излизат?
- Аз съм доста богата със мемоари. Всеки триумф си е един прекрасен спомен, както и крах. Имам от всичко. И претърпявам било с наслада, с рев, с горест, какво ли не. Ето, тези ми срещи с изключителни артисти, с които не всички от тях сме останали другари и се виждаме и чуваме, само че в ония години, в които аз се изявявам, репетиционният интервал беше доста по-дълъг от в този момент и можеше да се основат трайни другарства. Спомням си за спагетите, които ни правеше постоянно Павароти, за рождените дни на Кабайе в Рим, за Катя Ричарели в Равена и интервала на нейната огромна обич с Карерас, всичките тези срещи бяха прелестни, ех!
- Знайно е, че е имало огромен интерес към вас. Ухажваха ли ви огромните артисти?
- Не-не. Аз съм много обран човек в този вид контакти. Някак не ставаше. Трябва да поддадеш, с цел да се получи, нямам флиртове, само че пък си мисля, че бях задоволително добра компания, постоянно са ме канили, само че влезнали към този момент в състава на една опера, аз просто съм една от тях, въпреки че в не един интервал съм била и най-младата, и минимум известната. Звездите от това време в никакъв случай не са подхранвали у мен възприятие на непълноценност. Отчитам и това през днешния ден.
- Добре де, а вие харесвахте ли си някого, заобиколена сте били от толкоз доста чаровни и надарени мъже?
- Като се връщам обратно, може би, може би съм имала благосклонности, само че това са къси интервали, а пък аз не съм била за късите връзки в никакъв случай, а виждам в този момент, че и щерка ми Росана е такава. И въпреки всичко по този начин като мъж, като лъчение имам спомен, че като правехме “Дон Карлос”, си харесвах един реализатор, само че да не приказваме... мъжката хубост в никакъв случай не е била значима за мен, има ли плочки на корема, също... Всъщност, когато записвахме “Андре Шение” и теноровата роля изпълняваше самият Корели, бях много очарована, само че толкоз. Тогава той беше доста обезпокоен, че няма да пее хубаво, представяте ли си? Само това го вълнуваше. Корели, един от най-големите в света.
- А за Павароти нищо не казвате, не ви ли привличаше?
- Не! Той не е... чак за привличане. Не е красавец, просто обаятелен за сцената. Вярно, че като го слушаш, мед ти капе на душата. Велик глас, природата му беше дала доста, доста. С Доминго пък съм имала доста малко контакти. С него ми беше дебютът в Скалата. Ходила съм на негови спектакли, само че не съм пяла... Малшанс.
- А по какъв начин попаднахте на брачна половинка си Красимир Дачев, предприемач и някогашен лекоатлет? Знаете ли, че неговият персонален връх в бранша за скок на височина е 209 см, толкоз, колкото е и достижението на Стефка Костадинова?
- Ха-ха, не знаех това. Наши общи познати ни свързаха. Имало е просто да става. Оженихме се и след години се разделихме. Нищо изключително. Но пък за сметка на това имаме една прелестна щерка Росана, която родих на 35, дори бях почнала 36 години, тъй че за мен беше надали не финален трен и не можеше да става дума за още едно дете да вземем за пример. Искаше ми се да бях родила близначета, хубаво е за самото дете да си има братче или сестриче. Ето, аз имам сестра и се веселя на това. И тя, и майка ми бяха ангажирани с развъждането на Росана, до момента в който аз пътувах и участвах в спектакли и подготовки. Не беше елементарно по никакъв начин. Сега ще ви се похваля. Имам си прелестна внучка Неда, несъмнено знаете, която е в петия месец. И към този момент е постоянно в офиса на майка си и аз се майтапя, че и на нея би трябвало да й извадят трудова брошура. Росана е изпълнителен шеф на холдинга на татко си “Технология на металите” и е работохолик повече и от мен.
- А вие, като добра баба, не помагате ли за развъждането на детето?
- О, не. Аз с моите проблеми, заболели крайници, кръст и така нататък мъчно мога да бъда в помощ. Росана се оправя. Идват тук, вкъщи, аз не вървя, няма по какъв начин. Между другото, ще ви кажа, че аз не съм баба, а маминка. Нека се знае. Така съм се обръщала едно време към моята баба.
- И през днешния ден очевидно главно живеете с музиката. Какво ви е мнението за най-актуалната ни звезда Соня Йончева?
- От три години изгря мощно. Прави блестяща кариера. Възхищавам й се, тъй като тя, като се изключи че има късмет, не всеки го има, само че е готова да посрещне шанса си. Не единствено е гласовита, само че и готова, доста се е учила в Швейцария. Малко по този начин се запитвам този трагичен репертоар, който ще пее в “Дон Карлос” и “Тоска”, тъй като тя има доста хубав и поетичен глас, дали ще й подхожда, само че ще забележим. Аз одобрявам доста и нашата Красимира Стоянова, превъзходна, даже Доминго се изрече преди седмица, че е прелестна, доста прочувствена, нищо не прави инцидентно. Ако потегли към мецосопраните, моята част, ето имаме една Мариана Пенчева, която в този момент още веднъж е поканена да пее в Скалата, Катя Кръстева също е за удивление. Имаме! Традицията е жива. И аз се веселя за тях.
- А внучката ви Неда има ли гласови данни?
- Засега съседите не са се оплаквали, но да забележим... Иска ми се музиката да й дава такава сензитивност към нещата, които просто се случват. Например като застане пред една картина, да се радва, като отиде в концертна зала, да се развълнува от музиката примерно на Чайковски, Доницети, Моцарт. Пожелавам й изкуството да й доставя страсти, а това не коства скъпо. Ако съм по-дългичко жива, на това ще я изучавам. А към този момент й подарих пиано, към този момент има инструмент, нещо, което аз нямах в детството си, а доста желаех пиано. Беше доста скъпо за родителите ми и те ми купиха цигулка. Успяха. Десет години съм свирила на цигулка. И аз съм доста признателна, че са ме насочили към музиката. Не знам дали знаете, само че аз съм свирила с Тодор Колев в Шумен, на който татко му, който беше модист, също го бе насочил към този инструмент. Родителската роля е доста значима. Това желая да посочи. Затова в този момент като артистичен шеф на фестивала “Моцартови празници” в Правец се старая да имаме на първо място и млада аудитория.
- Кажете в този момент за 13-ото издание на фестивала, ваша огромна горделивост.
- Посветен е на 10 години от присъединението ни към Евросъюза. От 12 до 16 юли Правец ще чества оперното изкуство с 13-ото издание на Международния музикален фестивал “Моцартови празници”. Ще бъдат показани оперни, оперетни, симфонични, танцови и камерни концерти и спектакли с присъединяване на одобрени имена от международните музикални подиуми, млади оперни гении от разнообразни страни, камерни типичен и джаз обединения, Софийската филхармония, Оркестърът, Хорът и Балетът на Държавна опера - Стара Загора, Оркестърът и Хорът на Бургаската опера, Оркестърът на Държавна опера - Варна и Държавен куклен спектакъл - Варна. Събитията ще се проведат на сцената на езерото при хотел “Риу Правец ризорт”, в балната зала “Правец” и на басейна на хотела, в залата на читалище “Заря - 1895”, на площада пред община Правец. Фестивалът тази година отбелязва 450 година от рождението на Клаудио Монтеверди и на Караваджо, 220 година от рождението на композиторите Гаетано Доницети и Франц Шуберт и на поета Хайнрих Хайне.
Елена КОЦЕВА
- Ако се върнем 50 години обратно, какво ще чуем от вас?
- Бих могла и на драго сърце се връщам обратно. Разполагам с много богат албум и в директен, и в метафоричен смисъл. Баща ми стартира да събира фотоси от моите първи изяви, също и отрязъци от вестници, въпреки че в никакъв случай не е бил удивен от решението ми да ставам певица. Имах невероятни експерти в Музикалната академия и това беше от огромно значение за моя път. Така че този шанс го имах още първоначално. А във връзка моя 70-годишен празник към този момент пресях събраните през годините фотоси с наши и непознати артисти, с които съм пяла. И може би ще напиша книга, като всички, в случай че се реша, несъмнено. Хората ще научат още много за моите изяви. Имам прелестни фотоси прочее - приклекнала съм и храня гълъбите пред Скалата, да вземем за пример. Мило е. За мен, несъмнено. Човек би трябвало да си дава сметка, че привикваме с хубавите неща и ги вземаме просто като даденост.
- А като си гледате старите фотоси, кои от най-хубавите ви мемоари излизат?
- Аз съм доста богата със мемоари. Всеки триумф си е един прекрасен спомен, както и крах. Имам от всичко. И претърпявам било с наслада, с рев, с горест, какво ли не. Ето, тези ми срещи с изключителни артисти, с които не всички от тях сме останали другари и се виждаме и чуваме, само че в ония години, в които аз се изявявам, репетиционният интервал беше доста по-дълъг от в този момент и можеше да се основат трайни другарства. Спомням си за спагетите, които ни правеше постоянно Павароти, за рождените дни на Кабайе в Рим, за Катя Ричарели в Равена и интервала на нейната огромна обич с Карерас, всичките тези срещи бяха прелестни, ех!
- Знайно е, че е имало огромен интерес към вас. Ухажваха ли ви огромните артисти?
- Не-не. Аз съм много обран човек в този вид контакти. Някак не ставаше. Трябва да поддадеш, с цел да се получи, нямам флиртове, само че пък си мисля, че бях задоволително добра компания, постоянно са ме канили, само че влезнали към този момент в състава на една опера, аз просто съм една от тях, въпреки че в не един интервал съм била и най-младата, и минимум известната. Звездите от това време в никакъв случай не са подхранвали у мен възприятие на непълноценност. Отчитам и това през днешния ден.
- Добре де, а вие харесвахте ли си някого, заобиколена сте били от толкоз доста чаровни и надарени мъже?
- Като се връщам обратно, може би, може би съм имала благосклонности, само че това са къси интервали, а пък аз не съм била за късите връзки в никакъв случай, а виждам в този момент, че и щерка ми Росана е такава. И въпреки всичко по този начин като мъж, като лъчение имам спомен, че като правехме “Дон Карлос”, си харесвах един реализатор, само че да не приказваме... мъжката хубост в никакъв случай не е била значима за мен, има ли плочки на корема, също... Всъщност, когато записвахме “Андре Шение” и теноровата роля изпълняваше самият Корели, бях много очарована, само че толкоз. Тогава той беше доста обезпокоен, че няма да пее хубаво, представяте ли си? Само това го вълнуваше. Корели, един от най-големите в света.
- А за Павароти нищо не казвате, не ви ли привличаше?
- Не! Той не е... чак за привличане. Не е красавец, просто обаятелен за сцената. Вярно, че като го слушаш, мед ти капе на душата. Велик глас, природата му беше дала доста, доста. С Доминго пък съм имала доста малко контакти. С него ми беше дебютът в Скалата. Ходила съм на негови спектакли, само че не съм пяла... Малшанс.
- А по какъв начин попаднахте на брачна половинка си Красимир Дачев, предприемач и някогашен лекоатлет? Знаете ли, че неговият персонален връх в бранша за скок на височина е 209 см, толкоз, колкото е и достижението на Стефка Костадинова?
- Ха-ха, не знаех това. Наши общи познати ни свързаха. Имало е просто да става. Оженихме се и след години се разделихме. Нищо изключително. Но пък за сметка на това имаме една прелестна щерка Росана, която родих на 35, дори бях почнала 36 години, тъй че за мен беше надали не финален трен и не можеше да става дума за още едно дете да вземем за пример. Искаше ми се да бях родила близначета, хубаво е за самото дете да си има братче или сестриче. Ето, аз имам сестра и се веселя на това. И тя, и майка ми бяха ангажирани с развъждането на Росана, до момента в който аз пътувах и участвах в спектакли и подготовки. Не беше елементарно по никакъв начин. Сега ще ви се похваля. Имам си прелестна внучка Неда, несъмнено знаете, която е в петия месец. И към този момент е постоянно в офиса на майка си и аз се майтапя, че и на нея би трябвало да й извадят трудова брошура. Росана е изпълнителен шеф на холдинга на татко си “Технология на металите” и е работохолик повече и от мен.
- А вие, като добра баба, не помагате ли за развъждането на детето?
- О, не. Аз с моите проблеми, заболели крайници, кръст и така нататък мъчно мога да бъда в помощ. Росана се оправя. Идват тук, вкъщи, аз не вървя, няма по какъв начин. Между другото, ще ви кажа, че аз не съм баба, а маминка. Нека се знае. Така съм се обръщала едно време към моята баба.
- И през днешния ден очевидно главно живеете с музиката. Какво ви е мнението за най-актуалната ни звезда Соня Йончева?
- От три години изгря мощно. Прави блестяща кариера. Възхищавам й се, тъй като тя, като се изключи че има късмет, не всеки го има, само че е готова да посрещне шанса си. Не единствено е гласовита, само че и готова, доста се е учила в Швейцария. Малко по този начин се запитвам този трагичен репертоар, който ще пее в “Дон Карлос” и “Тоска”, тъй като тя има доста хубав и поетичен глас, дали ще й подхожда, само че ще забележим. Аз одобрявам доста и нашата Красимира Стоянова, превъзходна, даже Доминго се изрече преди седмица, че е прелестна, доста прочувствена, нищо не прави инцидентно. Ако потегли към мецосопраните, моята част, ето имаме една Мариана Пенчева, която в този момент още веднъж е поканена да пее в Скалата, Катя Кръстева също е за удивление. Имаме! Традицията е жива. И аз се веселя за тях.
- А внучката ви Неда има ли гласови данни?
- Засега съседите не са се оплаквали, но да забележим... Иска ми се музиката да й дава такава сензитивност към нещата, които просто се случват. Например като застане пред една картина, да се радва, като отиде в концертна зала, да се развълнува от музиката примерно на Чайковски, Доницети, Моцарт. Пожелавам й изкуството да й доставя страсти, а това не коства скъпо. Ако съм по-дългичко жива, на това ще я изучавам. А към този момент й подарих пиано, към този момент има инструмент, нещо, което аз нямах в детството си, а доста желаех пиано. Беше доста скъпо за родителите ми и те ми купиха цигулка. Успяха. Десет години съм свирила на цигулка. И аз съм доста признателна, че са ме насочили към музиката. Не знам дали знаете, само че аз съм свирила с Тодор Колев в Шумен, на който татко му, който беше модист, също го бе насочил към този инструмент. Родителската роля е доста значима. Това желая да посочи. Затова в този момент като артистичен шеф на фестивала “Моцартови празници” в Правец се старая да имаме на първо място и млада аудитория.
- Кажете в този момент за 13-ото издание на фестивала, ваша огромна горделивост.
- Посветен е на 10 години от присъединението ни към Евросъюза. От 12 до 16 юли Правец ще чества оперното изкуство с 13-ото издание на Международния музикален фестивал “Моцартови празници”. Ще бъдат показани оперни, оперетни, симфонични, танцови и камерни концерти и спектакли с присъединяване на одобрени имена от международните музикални подиуми, млади оперни гении от разнообразни страни, камерни типичен и джаз обединения, Софийската филхармония, Оркестърът, Хорът и Балетът на Държавна опера - Стара Загора, Оркестърът и Хорът на Бургаската опера, Оркестърът на Държавна опера - Варна и Държавен куклен спектакъл - Варна. Събитията ще се проведат на сцената на езерото при хотел “Риу Правец ризорт”, в балната зала “Правец” и на басейна на хотела, в залата на читалище “Заря - 1895”, на площада пред община Правец. Фестивалът тази година отбелязва 450 година от рождението на Клаудио Монтеверди и на Караваджо, 220 година от рождението на композиторите Гаетано Доницети и Франц Шуберт и на поета Хайнрих Хайне.
Елена КОЦЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ