Операция „Цицерон“
Операция „ Цицерон “ е една от най-впечатляващите акции на специфичните служби през Втората международна война. Това се обуславя от изключителната стойност на получената информация – само че също и от безапелационното неумение да бъде употребена.
Тази история стартира в далечната 1913г., когато някакъв богат англичанин решил да ловува на Балканите. По време на лова един албанец от викачите, наети от ловеца, се оказал на линията на изстрела и бил погубен. Деветгодишният му наследник – Елиас, се заклел да отмъщава на англичаните до края на живота си.
В навечерието на Първата международна война майката и роднините на Елиас, усещайки идните разтърсвания, се преселили в Турция. Елиас израсъл там, тествал доста специалности – от лидер до фотограф, като най-после се спрял на камериер…
Посолството в Анкара по време на Втората международна война служело на нацистка Германия като прозорец към външния свят. През октомври 1943г. от Анкара в Берлин пристигнала следната депеша: „ Съвършено секретно. Лично. До министъра на външните работи на Германия. Един от чиновниците на английското посолство, който се показа като камериер на посланика на Англия, предложи да ни предава фотокопия на строго секретни документи. За първата партида фотоси, които ще бъдат доставени на 30 октомври, той желае 20 000 паунда. За всяка последваща пратка – по 15 000. Известно е, че лицето, което ни предложи тази договорка, е служило няколко години при първия секретар на нашето посолство. Нямаме друга информация за него. Папен “.
Отговорът бил следният: „ Лично. До дипломат декор Папен. Парите ще бъдат в Анкара на 30-ти до обяд. Заедно с тях ще получите фотография на някогашния чиновник на първия секретар Елиас Базна. Ако индивидът, който се е свързал с вас, е Базна, приемете предлагането му. Спазвайте всички ограничения за сигурност. Секретарят на посолството ни характеризира Елиас като прекомерно предвидлив, деятелен, само че доста лаком човек. Министър на външните работи Рибентроп “.
Именно по този метод Елиас Базна, служейки като камериер на британския дипломат, решил по едно и също време да отмъсти за своя татко и да попълни личния си портфейл.
Вечерта на 30 октомври 1943 година, когато в ръцете на декор Папен се озовали първите фотоси на британски документи, Елиас Базна получил освен 20 хиляди паунда, само че и кодово име. Отсега нататък в документите на немското разузнаване той бил към този момент „ Цицерон “. Причината била, че неговите документи били толкоз красноречиви, колкото античният оратор. Така обяснил шефът на външното разузнаване на Райха – Валтер Шеленберг, пред своите чиновници.
Успехът на „ Цицерон “ бил улеснен от обстоятелството, че английският дипломат в Турция, сър Хю Хюгесен, толкоз се страхувал, че ще загуби ключовете от сейфа със секретна документи, та просто… не заключвал този сейф.
Базна всяка вечер, под претекст да вкара ред в кабинета на сър Хю, оставал самичък в помещението. Той отварял сейфа, изваждал фотоапарат „ Лайка “ от кофата за почистване и снимал. На сутринта сниманите филми към този момент били в немското посолство, а Елиас забогатявал с още 15 000 паунда.
Но във военно-политическо отношение, както се оказало по-късно, интервенция „ Цицерон “ изиграла прекомерно слаба роля. Британците потърпевши прекомерно малко точно заради обстоятелството, че Шеленберг считал Базна за извънредно скъп източник на информация. Толкова скъп, че с цел да не бъде оголен, съвсем цялата информация, получена от него, оставала в чекмеджето без по-нататъшно напредване. В същото време, тази информация можела да реши ориста на целия свят.
Например, германците научили авансово за срещата на водачите на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия през ноември-декември 1943г. в Техеран. Нацистите имали опция да изпратят отряд диверсанти и с един удар да обезглавят страните на главните си съперници. Но Шеленбърг по този начин и не се решил на дейни стъпки в тази посока. Впрочем, мнозина историци настояват, че самият той бил сътрудник на британското разузнаване…
В края на 194 година „ Цицерон “ дал на декор Папен свръхсекретните протоколи от конференцията в Техеран с решението на съдружниците да открият втори фронт в Европа през май-юни 1944г. Шеленберг научил за това преди текстът на протоколите да бъде прочетен в Москва, Вашингтон и Лондон. Но не споделил никому. В резултат, десантът на американците и британците в Нормандия се оказал изцяло непредвиден за военното управление на Райха.
Общо „ Цицерон “ получил повече от 300 000 паунда. Това е най-голямата сума за един-единствен сътрудник, упомената в миналото в историята на шпионажа. Парите били толкоз доста, че откакто напълнил целия си дрешник, Елиас трябвало да съхранява другите под килима в една от залите на английското посолство. Почти две години британските дипломати, без да подозират нищо, се разхождали върху пачките банкноти, получени за откриване на най-съкровените секрети на Англия.
След края на войната Елиас Базна умерено се уволнил. Нещо повече, сантименталният сър Хю наредил да му се даде награда за безупречна работа! От посолството, наведен под тежестта на куфарите с пари, Базна отишъл напряко в най-близката банка. Шпионинът желал да остави насъбраните пари в сметката си, само че самите негови сметки излезли криви. Елиас изпаднал в потрес – всички получени от декор Папен 300 хиляди паунда се оказали подправени! По подигравка на ориста, един от най-големите шпиони в историята самичък бил излъган.
Но прагматизмът на албанеца още веднъж се показал – Елиас изпратил искане до държавното управление на новосъздадената Федерална република Германия да възвърне на „ Цицерон “ същата сума в немски марки.
На 16 април 1954 година Базна получил отговор от Бон, в който присмехулно пишело: „ Препоръчваме ви да се обърнете с този иск към държавното управление на Адолф Хитлер! “
