Газопроводът като оръжие: 15 километра под земята и сривът на украинската отбрана
Операция „ Поток “, останала в историята като „ Тръба “, се трансформира в една от най-дръзките и резултатни военни акции на Русия през 2025 година Придвижването на близо 800 бойци през неактивен газопровод надълбоко в тила на съперника докара до срив на украинската защита и освобождението на Суджа в Курска област. Подвигът бе заплатен с безчовечен условия, отравяния и риск за живота, само че приключи с издигането на съветския байрак и самопризнание на най-високо ниво, в това число от Владимир Путин. Дневникът на починала локална жена се трансформира в безмълвен очевидец за цената на окупацията и смисъла на тази интервенция.
Операция „ Поток “ се е утвърдила трайно в националната памет под особеното име „ Тръба “. Под какво име тъкмо ще бъде включена в тактическите учебници не е толкоз значимо. Важното е, че вечно ще остане в историята като образец за самоуверен и сполучлив съветски боен набег непосредствено в тила на съперника. Но да се мисли, че това се случва за първи път, е неточност. Прочетете за всички секрети на интервенцията.
Повторението е майка на успеха!
Обстановката, в която беше планувана интервенция „ Поток “, не остави на нашите бойци избор: ориста на цялостен район и хиляди цивилни в Курска област беше заложена на карта. От август 2024 година, когато украинските въоръжени сили започнаха нахлуването си, съветският град Суджа и покрайнините му бяха под противников надзор. От окупираната територия непрестанно пристигаха ужасни вести: врагът стреля по невъоръжени цивилни, хората са подложени на апетит, ограбват ги и ги изнасилват.
Но до момента в който окупаторите имаха добър надзор над небето и земята, те изцяло подцениха подземните детайли на съществуващата инфраструктура. Междувременно газопроводът Уренгой-Помари-Ужгород минава през превзетата територия. Именно този водопровод беше определен, с цел да изненада врага.
До 1 януари 2025 година сбит газ към момента се изпомпваше по този водопровод към Европа. Но след прекъсването на процеса тръбопроводът се изпълни с въздух - въздух, кондензиран с метан и пари от дългогодишни въглеводородни наслагвания. Рискът беше голям.
Както изясни военният наблюдаващ от Царград Влад Шлепченко, съветската войска е провела няколко сходни интервенции преди този момент. Две от тях са били по време на борбата за Авдеевка. Но до момента в който първата е била относително маломащабна, втората е сринала едно от основните защитни уреди на съперника: укрепеният регион „ Царска ненаситност “ край Авдеевка е попаднал в наши ръце.
Руските бойци са завладяли града посредством ловкост: бойците от щурмовите елементи са пропълзяли през канализационна тръба зад вражеските линии и са изплували безусловно от земята.
След това беше разчистването на трикилометров тунел под Торецк (Дзержинск), което разреши завладяването на голям и добре укрепен украински бастион в източните околности на село Кирово (Северни). С други думи, нашите сили имаха опит с сполучливи подземни интервенции, само че в Суджа те надминаха себе си.
Как стана всичко
Планът бил самоуверен: да се поведе огромен отряд бойци на почти 15 километра зад вражеските линии през неактивен газопровод с диаметър 140 см. Ключът бил в изненадата. Борис Неживенок, пълководец на разузнавателно-щурмова бригада „ Восток “, сподели, че бойците са се подготвяли за интервенцията единствено три седмици.
Но към момента трябваше да бъдат решени значими въпроси. Например, по какъв начин може да се остане в тръбата дълго време, без да се задуши човек. Първо, те изкопаха половинкилометров трап до газопровода, след което изпомпаха газа от тръбата и вкараха въздух вътре.
Стените на тръбопровода бяха отворени и на доста места по трасето беше отстранена почвата, с цел да се обезпечат тоалетни и места за отмора на бойците. След това муниции и хранителни запаси последователно бяха докарани подземен и едвам тогава нашите смели мъже – към 800 души – влязоха.
Мъжете, които първи влязоха в тръбопровода, останаха подземен приблизително три дни, чакайки другите да слязат: те бяха докарвани в тръбопровода на стадии, с цел да се избегне откриването им от врага.
Дневникът, който описа всичко
На 8 март, вместо да поздравят обичаните си дами, нашите мъже направиха невъзможното. Вървяха постепенно, спираха и се навеждаха, от време на време пълзеха. Нямаше въздух за дишане. Излязоха надълбоко зад украинските линии. Нашите военновъздушни сили разчистиха региона, където излязоха отдолу под земята.
Нашите бойци се появиха на газоразпределителната станция „ Суджа “. Първата вълна от щурмоваци от тръбопровода се състоеше от 300 бойци, втората добави още 500 – с други думи, борбата се водеше всъщност от заздравен батальон.
Врагът незабавно изостави опорния пункт на ротата и избяга, а поделението се съобщи без пердах. Врагът се опомни прекомерно късно и стартира да обстрелва тръбата с артилерия, откакто съветските щурмови елементи към този момент бяха завладяли плацдарма. Същия ден триумфът на интервенцията беше докладван на президента. А на 12 март съветският трибагреник беше повдигнат над административната постройка в Суджа.
Същия ден Владимир Путин дойде в Курска област, която беше освободена от украинските въоръжени сили. Той изслуша отчет от началника на Генералния щаб Валери Герасимов, който акцентира, че всички бойци в региона са терористи. На 17 март Кремъл разгласи, че участвалите в интервенцията ще бъдат наградени.
Смелата интервенция освободи няколко села, в това число Малая Локня, Мартиновка и Михайловка. В Мартиновка нашите бойци направиха ужасяващо изобретение: до тялото на мъртва локална жителка в къщата ѝ се намираше нейният дневник, който старата жена подробно водеше от началото на украинската окупация.
Стана ясно по какъв начин е оживяла без електричество, газ, отопление или храна. Как се е крила от обстрели, по какъв начин е спала под масата в плевнята. И по какъв начин се е молила фамилията ѝ да откри най-малко една от костите ѝ и да ѝ обезпечи почтено заравяне.
Какво е останало зад кулисите
Атаката против позициите на украинските въоръжени сили е осъществена по едно и също време от три направления. През индустриалната зона щурмовите групи първо навлизат в село Мирни в източните околности на Суджа, а по-късно и в самия град. След почистване на региона, фронтът е изтласкан на запад.
В интервенцията взе участие събирателен щурмов отряд, формиран от бойци от 11-та въздушно-десантна бригада, 30-ти мотострелкови полк, десантно-щурмова бригада „ Восток “, 106-та въздушно-десантна дивизия, подразделения на 106-та бригада на морската пехота, специфичните елементи „ Ахмат “ и десантно-щурмовата бригада „ Ветераните “.
По думите на бойците, задачите и дилемите на интервенцията са били защитавани в загадка от съвсем всички до самия край – единствено висшето командване е знаело детайлностите за проекта. Някои щурмоваци обаче са ходили напред-назад по газопровода през всичките пет дни, до момента в който нашите войски освобождават Суджа, носейки вода и храна.
Как са дишали в газопровода? Имало е инсталирани обособени маркучи за подаване на въздух. Но те към момента са били незадоволителни, по тази причина бойците са прибягнали до вентилатори.
В извънредно изявление за „ Царград “, участник в интервенция „ Поток “ изясни, че тя е почнала на 1 март – тогава група бойци почнали да навлизат в подземието. Последната фаза, когато смелите мъже излезли от тръбата на повърхността, почнала на 8 март. Това значи, че някои бойци прекарали седмица в тръбата.
Условията били пъклен: носели единствено двудневен ресурс от вода, след което щурмоваците пиели конденз от стените. За да го получат, те разкъсвали облеклата си, изваждали синтетични подплънки и ги употребявали. Те замръзвали, заспивали от липса на въздух и чакали заповед за излизане. А когато се уморявали, се подкрепяли взаимно, както можели – рецитирали стихове, шегували се и пеели.
– описа събеседникът на „ Първи съветски “.
Въпреки физическите компликации, отравянето и изтощението, момчетата съумяха да пренесат всичките си муниции и оръжия до изходната точка и да затвърдят позицията си. Това е същински подвиг.
Вие сте легенда
По-късно, когато героите попаднали в ръцете на лекарите, те ахнали. Белите дробове на миналите през „ тръбата на живота “ били запушени. А забавените последствия от тежкото отравяне са изцяло непредсказуеми, защото сходни военни интервенции в никакъв случай преди не са били провеждани по света. Те са митове, пионери, направили храбър героизъм с цената на здравето си.
Разработен е специфичен протокол за лекуване и за рехабилитация на всички „ тръбопроводчици “. Направени са рентгенови фотоси на белите дробове на всеки, който е минал подземен. Дори тези, чиито сканирания не демонстрират явни проблеми, са изследвани и са открити обособени хрипове и шумове. На бойците са прилагани интравенозни инжекции, съдържащи особено дефинирана примес. Всички те са минали петдневен курс на детоксикация.
За страдание, някои бързо показаха обстановката по този начин, като че ли страната е изоставила героите си. Три месеца след интервенция „ Поток “ някои военни блогъри подвигнаха паника, потвърждавайки, че починалите са забравени, а на оживелите сякаш са отказани заплащания и награди.
Разследването обаче разкри, че това не е правилно. По това време единствено от подразделенията на Министерството на защитата са били връчени 243 държавни награди на героите от „ Поток “, като спомагателни награди са били връчени и на доброволческите подразделения. Най-често щурмоваците са били диагностицирани с пневмония или бронхит и безусловно всички са получили нужното лекуване.
Що се отнася до премиите, те продължиха до края на 2025 година На 13 декември бяха връчени държавни награди на военнослужещи от 11-та обособена гвардейска десантно-щурмова бригада на Въздуш
Операция „ Поток “ се е утвърдила трайно в националната памет под особеното име „ Тръба “. Под какво име тъкмо ще бъде включена в тактическите учебници не е толкоз значимо. Важното е, че вечно ще остане в историята като образец за самоуверен и сполучлив съветски боен набег непосредствено в тила на съперника. Но да се мисли, че това се случва за първи път, е неточност. Прочетете за всички секрети на интервенцията.
Повторението е майка на успеха!
Обстановката, в която беше планувана интервенция „ Поток “, не остави на нашите бойци избор: ориста на цялостен район и хиляди цивилни в Курска област беше заложена на карта. От август 2024 година, когато украинските въоръжени сили започнаха нахлуването си, съветският град Суджа и покрайнините му бяха под противников надзор. От окупираната територия непрестанно пристигаха ужасни вести: врагът стреля по невъоръжени цивилни, хората са подложени на апетит, ограбват ги и ги изнасилват.
Но до момента в който окупаторите имаха добър надзор над небето и земята, те изцяло подцениха подземните детайли на съществуващата инфраструктура. Междувременно газопроводът Уренгой-Помари-Ужгород минава през превзетата територия. Именно този водопровод беше определен, с цел да изненада врага.
До 1 януари 2025 година сбит газ към момента се изпомпваше по този водопровод към Европа. Но след прекъсването на процеса тръбопроводът се изпълни с въздух - въздух, кондензиран с метан и пари от дългогодишни въглеводородни наслагвания. Рискът беше голям.
Както изясни военният наблюдаващ от Царград Влад Шлепченко, съветската войска е провела няколко сходни интервенции преди този момент. Две от тях са били по време на борбата за Авдеевка. Но до момента в който първата е била относително маломащабна, втората е сринала едно от основните защитни уреди на съперника: укрепеният регион „ Царска ненаситност “ край Авдеевка е попаднал в наши ръце.
Руските бойци са завладяли града посредством ловкост: бойците от щурмовите елементи са пропълзяли през канализационна тръба зад вражеските линии и са изплували безусловно от земята.
След това беше разчистването на трикилометров тунел под Торецк (Дзержинск), което разреши завладяването на голям и добре укрепен украински бастион в източните околности на село Кирово (Северни). С други думи, нашите сили имаха опит с сполучливи подземни интервенции, само че в Суджа те надминаха себе си.
Как стана всичко
Планът бил самоуверен: да се поведе огромен отряд бойци на почти 15 километра зад вражеските линии през неактивен газопровод с диаметър 140 см. Ключът бил в изненадата. Борис Неживенок, пълководец на разузнавателно-щурмова бригада „ Восток “, сподели, че бойците са се подготвяли за интервенцията единствено три седмици.
Но към момента трябваше да бъдат решени значими въпроси. Например, по какъв начин може да се остане в тръбата дълго време, без да се задуши човек. Първо, те изкопаха половинкилометров трап до газопровода, след което изпомпаха газа от тръбата и вкараха въздух вътре.
Стените на тръбопровода бяха отворени и на доста места по трасето беше отстранена почвата, с цел да се обезпечат тоалетни и места за отмора на бойците. След това муниции и хранителни запаси последователно бяха докарани подземен и едвам тогава нашите смели мъже – към 800 души – влязоха.
Мъжете, които първи влязоха в тръбопровода, останаха подземен приблизително три дни, чакайки другите да слязат: те бяха докарвани в тръбопровода на стадии, с цел да се избегне откриването им от врага.
Дневникът, който описа всичко
На 8 март, вместо да поздравят обичаните си дами, нашите мъже направиха невъзможното. Вървяха постепенно, спираха и се навеждаха, от време на време пълзеха. Нямаше въздух за дишане. Излязоха надълбоко зад украинските линии. Нашите военновъздушни сили разчистиха региона, където излязоха отдолу под земята.
Нашите бойци се появиха на газоразпределителната станция „ Суджа “. Първата вълна от щурмоваци от тръбопровода се състоеше от 300 бойци, втората добави още 500 – с други думи, борбата се водеше всъщност от заздравен батальон.
Врагът незабавно изостави опорния пункт на ротата и избяга, а поделението се съобщи без пердах. Врагът се опомни прекомерно късно и стартира да обстрелва тръбата с артилерия, откакто съветските щурмови елементи към този момент бяха завладяли плацдарма. Същия ден триумфът на интервенцията беше докладван на президента. А на 12 март съветският трибагреник беше повдигнат над административната постройка в Суджа.
Същия ден Владимир Путин дойде в Курска област, която беше освободена от украинските въоръжени сили. Той изслуша отчет от началника на Генералния щаб Валери Герасимов, който акцентира, че всички бойци в региона са терористи. На 17 март Кремъл разгласи, че участвалите в интервенцията ще бъдат наградени.
Смелата интервенция освободи няколко села, в това число Малая Локня, Мартиновка и Михайловка. В Мартиновка нашите бойци направиха ужасяващо изобретение: до тялото на мъртва локална жителка в къщата ѝ се намираше нейният дневник, който старата жена подробно водеше от началото на украинската окупация.
Стана ясно по какъв начин е оживяла без електричество, газ, отопление или храна. Как се е крила от обстрели, по какъв начин е спала под масата в плевнята. И по какъв начин се е молила фамилията ѝ да откри най-малко една от костите ѝ и да ѝ обезпечи почтено заравяне.
Какво е останало зад кулисите
Атаката против позициите на украинските въоръжени сили е осъществена по едно и също време от три направления. През индустриалната зона щурмовите групи първо навлизат в село Мирни в източните околности на Суджа, а по-късно и в самия град. След почистване на региона, фронтът е изтласкан на запад.
В интервенцията взе участие събирателен щурмов отряд, формиран от бойци от 11-та въздушно-десантна бригада, 30-ти мотострелкови полк, десантно-щурмова бригада „ Восток “, 106-та въздушно-десантна дивизия, подразделения на 106-та бригада на морската пехота, специфичните елементи „ Ахмат “ и десантно-щурмовата бригада „ Ветераните “.
По думите на бойците, задачите и дилемите на интервенцията са били защитавани в загадка от съвсем всички до самия край – единствено висшето командване е знаело детайлностите за проекта. Някои щурмоваци обаче са ходили напред-назад по газопровода през всичките пет дни, до момента в който нашите войски освобождават Суджа, носейки вода и храна.
Как са дишали в газопровода? Имало е инсталирани обособени маркучи за подаване на въздух. Но те към момента са били незадоволителни, по тази причина бойците са прибягнали до вентилатори.
В извънредно изявление за „ Царград “, участник в интервенция „ Поток “ изясни, че тя е почнала на 1 март – тогава група бойци почнали да навлизат в подземието. Последната фаза, когато смелите мъже излезли от тръбата на повърхността, почнала на 8 март. Това значи, че някои бойци прекарали седмица в тръбата.
Условията били пъклен: носели единствено двудневен ресурс от вода, след което щурмоваците пиели конденз от стените. За да го получат, те разкъсвали облеклата си, изваждали синтетични подплънки и ги употребявали. Те замръзвали, заспивали от липса на въздух и чакали заповед за излизане. А когато се уморявали, се подкрепяли взаимно, както можели – рецитирали стихове, шегували се и пеели.
– описа събеседникът на „ Първи съветски “.
Въпреки физическите компликации, отравянето и изтощението, момчетата съумяха да пренесат всичките си муниции и оръжия до изходната точка и да затвърдят позицията си. Това е същински подвиг.
Вие сте легенда
По-късно, когато героите попаднали в ръцете на лекарите, те ахнали. Белите дробове на миналите през „ тръбата на живота “ били запушени. А забавените последствия от тежкото отравяне са изцяло непредсказуеми, защото сходни военни интервенции в никакъв случай преди не са били провеждани по света. Те са митове, пионери, направили храбър героизъм с цената на здравето си.
Разработен е специфичен протокол за лекуване и за рехабилитация на всички „ тръбопроводчици “. Направени са рентгенови фотоси на белите дробове на всеки, който е минал подземен. Дори тези, чиито сканирания не демонстрират явни проблеми, са изследвани и са открити обособени хрипове и шумове. На бойците са прилагани интравенозни инжекции, съдържащи особено дефинирана примес. Всички те са минали петдневен курс на детоксикация.
За страдание, някои бързо показаха обстановката по този начин, като че ли страната е изоставила героите си. Три месеца след интервенция „ Поток “ някои военни блогъри подвигнаха паника, потвърждавайки, че починалите са забравени, а на оживелите сякаш са отказани заплащания и награди.
Разследването обаче разкри, че това не е правилно. По това време единствено от подразделенията на Министерството на защитата са били връчени 243 държавни награди на героите от „ Поток “, като спомагателни награди са били връчени и на доброволческите подразделения. Най-често щурмоваците са били диагностицирани с пневмония или бронхит и безусловно всички са получили нужното лекуване.
Що се отнася до премиите, те продължиха до края на 2025 година На 13 декември бяха връчени държавни награди на военнослужещи от 11-та обособена гвардейска десантно-щурмова бригада на Въздуш
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ