Операциите с 3D принтирани импланти вече достъпни и у нас, в пъти по-евтини от тези на Запад
Операциите с 3D принтирани импланти към този момент налични и у нас, в пъти по-евтини от тези на Запад
Звучи необикновено, само че суперсложни персонализирани роботизирани интервенции с 3D принтирани импланти към този момент са налични и за българи с помощта на съдействието сред проф. Николай Габровски и Центъра по мехатроника и чисти технологии към Техническия университет в София.
Резултатът от взаимната работа е, че интервенциите са доста по-евтини
спрямо аналозите им на Запад, като за пациентите се обезпечават персонализирани решения, съобразени с самостоятелните потребности на всеки един.
В рамките на плана „ Тренд Европа Успява “ се срещнахме с двата екипа
– в Центъра по мехатроника и този на проф. Габровски в „ Пирогов “, с цел да научим повече за новаторските технологии.
Наред с бурното нахлуване на роботизацията в медицината, неврохирургията също бързо напредва с въвеждането на 3D принтираните импланти.
„ Тази идея е известна още от 80-те години, само че технологията беше извънредно скъпа, можеха да си я разрешат единствено най-мощните лаборатории и лечебни заведения по света – изясни пред „ 24 часа “ проф. Габровски. –
В момента 3D принтирането е доста по-достъпно, към този момент напълно не са единици тези,
които могат да си разрешат да разполагат с такава технология. “ Според неврохирурга е същинско благополучие, че с екипа му имат достъп до нея и могат да са още по-полезни на пациентите си. „ Сътрудничеството с Техническия университет
в София ни разрешава да имаме и инженерна експертиза “, изясни проф. Габровски.
Причината е, че в Центъра по мехатроника се изработват прецизни импланти, съобразени с изискванията на хирурзите за конкретния пациент.
„ 3D принтирането ни оказва помощ в няколко насоки – споделя проф. Габровски.
– Едната е връзката с пациента, защото ние елементарно можем да изградим модел на органа, най-често на гръбначния дирек, и да се изясни на пациента какво тъкмо следва. Това е от огромно значение за нас,
защото, отпечатвайки подобен модел, можем да се подготвим по-добре за интервенцията.
Буквално можем да я разиграем авансово, като я симулираме, преди да влезем в операционната. “ Друго огромно преимущество
на технологията е, че тя обезпечава индивидуализирани импланти,
които са за съответния пациент. “ На процедура по този начин се реализира задачата без нежелани резултати, подбудени от някакви грешки в детайлите,
защото имплантът е все едно точно направен ключ, основан за съответна брава.
Според професора до тях все по-често се прибягва освен в гръбначната, а и в черепно-мозъчната хирургия.
„ Това е едно напълно персонализирано решение на проблемите на пациента, което считам, че е доста сериозен напредък “, отбелязва проф. Габровски.
Заедно с това екипът му е измежду пионерите, въвели в ежедневната си процедура роботизацията при част от интервенциите на гръбначния дирек.
„ Това ни дава доста по-голяма сигурност,
също така съкратява времето за интервенцията в доста случаи и позволява на хирурзи с по-малък опит, в по-начален етап от своята кариера да
реализиран по-добър резултат “, допълва експертът.
Иначе построяването на един първокласен хирург лишава десетилетия. „ Сега с помощта на тези нови технологии съумяваме да съкратим този интервал и да получаваме по-добри резултати и при по-млади сътрудници “, отбелязва той.
Дали въвеждането на сходни супертехнологии у нас би било допустимо без европейско финансиране?
„ По-скоро не – споделя проф. Габровски. – Това са доста скъпи технологии, някои от тях в действителност проправят път. Част от тях не са потвърдили във времето дали ще бъдат ефикасни, или не, и единствено нашият опит да ги въведем в практиката и опитът, който получаваме, като ги прилагаме, демонстрира дали те в действителност са задоволително потребни,
с цел да бъдат употребявани всекидневно и да намерят по-широко разпространяване.
Разбира се, когато една технология се потвърди в практиката, цената бързо пада и тя става налична освен за пациентите, а и за лечебните заведения по целия свят. Но до момента в който се стигне до този стадий, имаме един дълъг път на изследване, който в действителност без в допълнение финансиране и изключително значимо европейско финансиране на процедура не би бил вероятен. Фактически 3D принтирането ние го въведохме посредством
на една отлична колаборация, която направихме с Техническия университет в границите на огромен европейски план. “
„ Нещо повече, въвеждането на 3D принтирането ни оказа помощ – още веднъж по европейски план – да засилим и нашите роботизирани системи, като ги надградим до допустимо най-високото модерно равнище “, добавя още неврохирургът.
Така европейското финансиране изиграва основна роля в технологичното развиване
на неврохирургията и разрешава на екипа на проф. Габровски да подхващат последващи стъпки, които другояче биха били немислими.
Самият той като неврохирург трето потомство мечтае с сътрудниците му да продължат
да залагат на нововъведенията, да изследват, да изследват, да пробват, с цел да вършат нови пробиви в науката и да я повдигнат на ново равнище.
„ Причината е, че даже най-дребното усъвършенстване в живота ни е почнало живота си
в някоя научна лаборатория – споделя той. – Много ми се желае в тези комерсиални времена да запазим в себе си търсещия дух, да продължим настойчиво да търсим новите неща в науката – споделя професорът. – Убеден съм, че единствено по този начин можем да се усъвършенстваме освен като експерти, а въобще като общество. “
Звучи необикновено, само че суперсложни персонализирани роботизирани интервенции с 3D принтирани импланти към този момент са налични и за българи с помощта на съдействието сред проф. Николай Габровски и Центъра по мехатроника и чисти технологии към Техническия университет в София.
Резултатът от взаимната работа е, че интервенциите са доста по-евтини
спрямо аналозите им на Запад, като за пациентите се обезпечават персонализирани решения, съобразени с самостоятелните потребности на всеки един.
В рамките на плана „ Тренд Европа Успява “ се срещнахме с двата екипа
– в Центъра по мехатроника и този на проф. Габровски в „ Пирогов “, с цел да научим повече за новаторските технологии.
Наред с бурното нахлуване на роботизацията в медицината, неврохирургията също бързо напредва с въвеждането на 3D принтираните импланти.
„ Тази идея е известна още от 80-те години, само че технологията беше извънредно скъпа, можеха да си я разрешат единствено най-мощните лаборатории и лечебни заведения по света – изясни пред „ 24 часа “ проф. Габровски. –
В момента 3D принтирането е доста по-достъпно, към този момент напълно не са единици тези,
които могат да си разрешат да разполагат с такава технология. “ Според неврохирурга е същинско благополучие, че с екипа му имат достъп до нея и могат да са още по-полезни на пациентите си. „ Сътрудничеството с Техническия университет
в София ни разрешава да имаме и инженерна експертиза “, изясни проф. Габровски.
Причината е, че в Центъра по мехатроника се изработват прецизни импланти, съобразени с изискванията на хирурзите за конкретния пациент.
„ 3D принтирането ни оказва помощ в няколко насоки – споделя проф. Габровски.
– Едната е връзката с пациента, защото ние елементарно можем да изградим модел на органа, най-често на гръбначния дирек, и да се изясни на пациента какво тъкмо следва. Това е от огромно значение за нас,
защото, отпечатвайки подобен модел, можем да се подготвим по-добре за интервенцията.
Буквално можем да я разиграем авансово, като я симулираме, преди да влезем в операционната. “ Друго огромно преимущество
на технологията е, че тя обезпечава индивидуализирани импланти,
които са за съответния пациент. “ На процедура по този начин се реализира задачата без нежелани резултати, подбудени от някакви грешки в детайлите,
защото имплантът е все едно точно направен ключ, основан за съответна брава.
Според професора до тях все по-често се прибягва освен в гръбначната, а и в черепно-мозъчната хирургия.
„ Това е едно напълно персонализирано решение на проблемите на пациента, което считам, че е доста сериозен напредък “, отбелязва проф. Габровски.
Заедно с това екипът му е измежду пионерите, въвели в ежедневната си процедура роботизацията при част от интервенциите на гръбначния дирек.
„ Това ни дава доста по-голяма сигурност,
също така съкратява времето за интервенцията в доста случаи и позволява на хирурзи с по-малък опит, в по-начален етап от своята кариера да
реализиран по-добър резултат “, допълва експертът.
Иначе построяването на един първокласен хирург лишава десетилетия. „ Сега с помощта на тези нови технологии съумяваме да съкратим този интервал и да получаваме по-добри резултати и при по-млади сътрудници “, отбелязва той.
Дали въвеждането на сходни супертехнологии у нас би било допустимо без европейско финансиране?
„ По-скоро не – споделя проф. Габровски. – Това са доста скъпи технологии, някои от тях в действителност проправят път. Част от тях не са потвърдили във времето дали ще бъдат ефикасни, или не, и единствено нашият опит да ги въведем в практиката и опитът, който получаваме, като ги прилагаме, демонстрира дали те в действителност са задоволително потребни,
с цел да бъдат употребявани всекидневно и да намерят по-широко разпространяване.
Разбира се, когато една технология се потвърди в практиката, цената бързо пада и тя става налична освен за пациентите, а и за лечебните заведения по целия свят. Но до момента в който се стигне до този стадий, имаме един дълъг път на изследване, който в действителност без в допълнение финансиране и изключително значимо европейско финансиране на процедура не би бил вероятен. Фактически 3D принтирането ние го въведохме посредством
на една отлична колаборация, която направихме с Техническия университет в границите на огромен европейски план. “
„ Нещо повече, въвеждането на 3D принтирането ни оказа помощ – още веднъж по европейски план – да засилим и нашите роботизирани системи, като ги надградим до допустимо най-високото модерно равнище “, добавя още неврохирургът.
Така европейското финансиране изиграва основна роля в технологичното развиване
на неврохирургията и разрешава на екипа на проф. Габровски да подхващат последващи стъпки, които другояче биха били немислими.
Самият той като неврохирург трето потомство мечтае с сътрудниците му да продължат
да залагат на нововъведенията, да изследват, да изследват, да пробват, с цел да вършат нови пробиви в науката и да я повдигнат на ново равнище.
„ Причината е, че даже най-дребното усъвършенстване в живота ни е почнало живота си
в някоя научна лаборатория – споделя той. – Много ми се желае в тези комерсиални времена да запазим в себе си търсещия дух, да продължим настойчиво да търсим новите неща в науката – споделя професорът. – Убеден съм, че единствено по този начин можем да се усъвършенстваме освен като експерти, а въобще като общество. “
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




