Операта „Хитрата лисичка” с премиера във Варна през юли
Операта за възрастни и деца „ Хитрата лисичка ”, по либрето и музика на чешкия композитор Леош Яначек, се слага за пръв път в 76-годишната история на Варненската опера.
Постановката е дело на двамата, одобрени на огромната оперна сцена създатели, непрекъснатия гост-диригент на Държавна опера Варна Павел Балев и непрекъснатия гост-режисьор на Държавна опера - Варна Вера Немирова, създатели на изключителния прочит на операта „ Дама Пика “ от Чайковски, събитието на миналогодишния оперен сезон.
Тяхната интерпретация на „ Хитрата лисичка “, която включва също техния превод на либретото от чешки език, ще бъде премиерно показана в тазгодишното издание на ММФ „ Варненско лято “ на 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния спектакъл – Варна 2023.
Леош Яначек (1854-1928) написа музиката и либретото на „ Хитрата лисичка “ (1923), въодушевен от фейлетони и комикси, оповестени в чешкия вестник „ Народни вести ” при започване на предишния век. В своята алегорична творба той влага всемирен послания за свободата, любовта и безконечното повтаряне в природата.
„ Това е радостна опера с печален край. Хванах лисичката в гората в залеза на моя живот “, майтапи се със себе си 69-годишният композитор.
„ Образът на Хитрата лисичка е самобитно огледало, в което останалите герои се оглеждат и което ги кара да се замислят за себе си. А самата тя следва праволинейно своите инстинкти, слага свободата над всичко и не позволява да ѝ я лишават. Копнежа за независимост, за споделена обич откриваме във всички герои. Централен облик в този подтекст е лесничеят, който след срещата с Хитрата лисичка разсъждава за смисъла на своя живот. Меланхолията, насъбрана в годините, го връща към загатна за любовта му към хубавата Теринка - една невъзможна, от дълго време изгубена обич, която намира своето второ Аз в облика на Хитрата лисичка “, пояснява творбата Вера Немирова.
Тя подчертава и върху другия главен миг - Хитрата лисичка, като част от природата, респективно и от човешката природа, откъдето разумно следва и успоредяването на човешките и скотски облици в творбата: „ На съвсем всеки воин подхожда животно – двойник: остарелият преподавател може да бъде разпознат в петела, свещеника и язовеца, а дамата на лесничея - в кукумявката.
В този символичен подтекст хората следват своите мечти за света на животните, а животните от време на време се оказват по-човечни от хората. Гората разкрива страховете и тъмната страна в героите, като в същото време въплъщава естествения цикъл на природата сред живота и гибелта. Накрая, във финалния апотеоз, лесничеят минава в друга действителност, която може да е гибелта, може и да е сън. В тази последна сцена той се отдава на мемоари за своята обич и сливайки се с гората, разпознава смисъла на живота в дълбокия реверанс пред безконечната мощ на природата “.
Трябва да се означи, че Леош Яначек написа „ Хитрата лисичка “ в интервала сред двете международни войни, когато индустриализацията заплашва публичните устои, машините изместват индивида и той от ден на ден осъзнава природата като свое леговище. С прелестните си естествени картини и цялостното си отношение към природата през днешния ден „ Хитрата лисичка “ насочва към най-голямата грижа на актуалния XXI век - по какъв начин човечеството да се оправим с унищожаването и замърсяването на природата, неговия извечен дом.
„ В нашата режисура виждаме един учебен клас, който се готви да изнесе театрално зрелище, чийто сюжет се смесва със сюжета на „ Хитрата лисичка “. Заплахата за природата и бъдещето на нашите деца са съществени в нашия роман и тази линия поредно е изведена в декорите и костюмите, основани по пример на същински детски рисунки “, акцентира Вера Немирова.
„ Да, едно малко лисиче е способно да скицира в детска рисунка свободата. Свободата, която е натурален ентусиазъм и пръв инстинкт, нашата лисичка отстоява с досетливост и ловкост и това я прави симпатична както на децата, по този начин и на възрастните. Яначек губи децата си доста рано, огромната му обич е прекомерно млада и недостижима и в облика на лесничея той залага безсилието на човек да задържи изплъзващата се младост. „ Хитрата лисичка “ е прелестна опция да съпреживеем младостта и непокорността, живота и гибелта като непрестанен кръговрат на природата “, уверена е художничката Димана Латева.
ХИТРАТА ЛИСИЧКА
Опера по музика и либрето на Леош Яначек
Превод на либретото от чешки Павел Балев, Вера Немирова
Диригент-постановчик Павел Балев
Режисьор-постановчик Вера Немирова
Сценография и костюми Димана Латева
Хореография Анна Пампулова
Светлинен дизайн Даниел Йовков
Диригент на хора Надежда Маккюн
Асистент диригент Петър Тулешков
Плакат Славяна Иванова
Действащи лица и реализатори:
Лисичката - Илина Михайлова, Лилия Илиева
Лисичокът - Даниела Дякова, Мария Павлова
Лесничея - Иво Йорданов, Свилен Николов
Жената на Лесничея/ Кукумявката - Михаела Берова
Учителят - Валерий Георгиев, Пламен Райков
Кучето - Велин Михайлов
Свещенникът и Язовецът - Гео Чобанов, Евгений Станимиров
Хараща (бракониер) - Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
Пашек, кръчмар - Владислав Владимиров
Госпожа Пашенкова, кръчмарка - Галина Великова
Пепик, наследник на лесничея – сопран, ВДЮО
Франтик, другар на Пепик – сопран, ВДЮО
Малката Лисичка – сопран, ВДЮО
Петелът - Пламен Райков, Христо Ганевски
Кокошкар(к)ата - Радинела Василева, Надежда Радкова
Совата - Радинела Василева, Надежда Радкова
Кълвач - Калина Жекова
Комар - Лев Караван
Щурец, Скакалец, Муха, Жаба – хористи от ВДЮО
Водно конче - Тиана Георгиева
Лисичета - 10 сопрани и мецосопрани, хористи от ВДЮО
Кокошки - Хор на Държавна опера Варна: Събина Матеева, Надежда Радкова, Елеонора Христова, Юлка Трендафилова, Красимира Митева, Нина Петкова, Благовеста Статева, Бистра Димитрова, Льчезара Георгиева, Даниела Рабчева
Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори Грета Атанасова, Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Юлия Росинец, Димитър Фурнаджиев.
ЛЕОШ ЯНАЧЕК
Леош Яначек (1854-1928) приключва Органната школа в Прага. Преподава музика в института за учители в Бърно, където основава Органна школа и филиал на Пражката консерватория. Занимава се с проучвания на чешкия фолклор. Основател е на известните Моравски музикални тържества. Композира, в продължение на повече от 30 години, 10 опери, измежду които „ Шарка “, „ Началото на романа “, „ Йенуфа “ „ Съдба “, „ Бурята “, „ Пътешествията на пан Браучек “, „ Хитрата лисичка “ и други Става прочут отвън родината си в последните години на живота си.
Постановката е дело на двамата, одобрени на огромната оперна сцена създатели, непрекъснатия гост-диригент на Държавна опера Варна Павел Балев и непрекъснатия гост-режисьор на Държавна опера - Варна Вера Немирова, създатели на изключителния прочит на операта „ Дама Пика “ от Чайковски, събитието на миналогодишния оперен сезон.
Тяхната интерпретация на „ Хитрата лисичка “, която включва също техния превод на либретото от чешки език, ще бъде премиерно показана в тазгодишното издание на ММФ „ Варненско лято “ на 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния спектакъл – Варна 2023.
Леош Яначек (1854-1928) написа музиката и либретото на „ Хитрата лисичка “ (1923), въодушевен от фейлетони и комикси, оповестени в чешкия вестник „ Народни вести ” при започване на предишния век. В своята алегорична творба той влага всемирен послания за свободата, любовта и безконечното повтаряне в природата.
„ Това е радостна опера с печален край. Хванах лисичката в гората в залеза на моя живот “, майтапи се със себе си 69-годишният композитор.
„ Образът на Хитрата лисичка е самобитно огледало, в което останалите герои се оглеждат и което ги кара да се замислят за себе си. А самата тя следва праволинейно своите инстинкти, слага свободата над всичко и не позволява да ѝ я лишават. Копнежа за независимост, за споделена обич откриваме във всички герои. Централен облик в този подтекст е лесничеят, който след срещата с Хитрата лисичка разсъждава за смисъла на своя живот. Меланхолията, насъбрана в годините, го връща към загатна за любовта му към хубавата Теринка - една невъзможна, от дълго време изгубена обич, която намира своето второ Аз в облика на Хитрата лисичка “, пояснява творбата Вера Немирова.
Тя подчертава и върху другия главен миг - Хитрата лисичка, като част от природата, респективно и от човешката природа, откъдето разумно следва и успоредяването на човешките и скотски облици в творбата: „ На съвсем всеки воин подхожда животно – двойник: остарелият преподавател може да бъде разпознат в петела, свещеника и язовеца, а дамата на лесничея - в кукумявката.
В този символичен подтекст хората следват своите мечти за света на животните, а животните от време на време се оказват по-човечни от хората. Гората разкрива страховете и тъмната страна в героите, като в същото време въплъщава естествения цикъл на природата сред живота и гибелта. Накрая, във финалния апотеоз, лесничеят минава в друга действителност, която може да е гибелта, може и да е сън. В тази последна сцена той се отдава на мемоари за своята обич и сливайки се с гората, разпознава смисъла на живота в дълбокия реверанс пред безконечната мощ на природата “.
Трябва да се означи, че Леош Яначек написа „ Хитрата лисичка “ в интервала сред двете международни войни, когато индустриализацията заплашва публичните устои, машините изместват индивида и той от ден на ден осъзнава природата като свое леговище. С прелестните си естествени картини и цялостното си отношение към природата през днешния ден „ Хитрата лисичка “ насочва към най-голямата грижа на актуалния XXI век - по какъв начин човечеството да се оправим с унищожаването и замърсяването на природата, неговия извечен дом.
„ В нашата режисура виждаме един учебен клас, който се готви да изнесе театрално зрелище, чийто сюжет се смесва със сюжета на „ Хитрата лисичка “. Заплахата за природата и бъдещето на нашите деца са съществени в нашия роман и тази линия поредно е изведена в декорите и костюмите, основани по пример на същински детски рисунки “, акцентира Вера Немирова.
„ Да, едно малко лисиче е способно да скицира в детска рисунка свободата. Свободата, която е натурален ентусиазъм и пръв инстинкт, нашата лисичка отстоява с досетливост и ловкост и това я прави симпатична както на децата, по този начин и на възрастните. Яначек губи децата си доста рано, огромната му обич е прекомерно млада и недостижима и в облика на лесничея той залага безсилието на човек да задържи изплъзващата се младост. „ Хитрата лисичка “ е прелестна опция да съпреживеем младостта и непокорността, живота и гибелта като непрестанен кръговрат на природата “, уверена е художничката Димана Латева.
ХИТРАТА ЛИСИЧКА
Опера по музика и либрето на Леош Яначек
Превод на либретото от чешки Павел Балев, Вера Немирова
Диригент-постановчик Павел Балев
Режисьор-постановчик Вера Немирова
Сценография и костюми Димана Латева
Хореография Анна Пампулова
Светлинен дизайн Даниел Йовков
Диригент на хора Надежда Маккюн
Асистент диригент Петър Тулешков
Плакат Славяна Иванова
Действащи лица и реализатори:
Лисичката - Илина Михайлова, Лилия Илиева
Лисичокът - Даниела Дякова, Мария Павлова
Лесничея - Иво Йорданов, Свилен Николов
Жената на Лесничея/ Кукумявката - Михаела Берова
Учителят - Валерий Георгиев, Пламен Райков
Кучето - Велин Михайлов
Свещенникът и Язовецът - Гео Чобанов, Евгений Станимиров
Хараща (бракониер) - Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
Пашек, кръчмар - Владислав Владимиров
Госпожа Пашенкова, кръчмарка - Галина Великова
Пепик, наследник на лесничея – сопран, ВДЮО
Франтик, другар на Пепик – сопран, ВДЮО
Малката Лисичка – сопран, ВДЮО
Петелът - Пламен Райков, Христо Ганевски
Кокошкар(к)ата - Радинела Василева, Надежда Радкова
Совата - Радинела Василева, Надежда Радкова
Кълвач - Калина Жекова
Комар - Лев Караван
Щурец, Скакалец, Муха, Жаба – хористи от ВДЮО
Водно конче - Тиана Георгиева
Лисичета - 10 сопрани и мецосопрани, хористи от ВДЮО
Кокошки - Хор на Държавна опера Варна: Събина Матеева, Надежда Радкова, Елеонора Христова, Юлка Трендафилова, Красимира Митева, Нина Петкова, Благовеста Статева, Бистра Димитрова, Льчезара Георгиева, Даниела Рабчева
Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори Грета Атанасова, Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Юлия Росинец, Димитър Фурнаджиев.
ЛЕОШ ЯНАЧЕК
Леош Яначек (1854-1928) приключва Органната школа в Прага. Преподава музика в института за учители в Бърно, където основава Органна школа и филиал на Пражката консерватория. Занимава се с проучвания на чешкия фолклор. Основател е на известните Моравски музикални тържества. Композира, в продължение на повече от 30 години, 10 опери, измежду които „ Шарка “, „ Началото на романа “, „ Йенуфа “ „ Съдба “, „ Бурята “, „ Пътешествията на пан Браучек “, „ Хитрата лисичка “ и други Става прочут отвън родината си в последните години на живота си.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ