Бохеми от Пучини, опера в четири действия
Операта е написана по романа „ Сцени из живота на бохемите ” на Анри дьо Мюрже, оповестен през 1851 година
Либрето: Луиджи Илика и Джузепе Джакоза
Световна премиера: 1 февруари 1896 в Театро Реджо - Торино, под диригентството на Артуро Тосканини
Първо осъществяване в България: 23 юни 1922 в София, под диригентството на Маестро Георги Атанасов
Действащи лица:
Рудолф, стихотворец - тенор
Марсел, художник - баритон
Шонар, музикант - баритон
Колин, мъдрец - бас
Мими, шивачка - сопран
Мюзета, певица - сопран
Беноа, наемодател - бас
Алсиндор, богат почитан служител - бас
Парпиньол - продавач на играчки
Митничар - бас
Място и време на деяние: Париж, 30-те години на ХІХ век
Първо действие
Мансарда в Париж. Бъдни вечер. Художникът Марсел и поетът Рудолф се пробват да работят, само че като се изключи че са гладни, те нямат пари и за дърва. Започват да обмислят какво да жертват от оскъдната си покъщнина, с цел да възпламенят печката. Рудолф предлага своята драма и поетичните му мисли бързо се трансформират в живителна топлота. В този миг идва философът Колин, който следи по какъв начин пламъците гълтам новата творба на приятеля му. Настроението доближава своя разцвет, когато на вратата се появява музикантът Шонар. Натоварен с лакомства, вино и наръч дърва, той наподобява като същински магьосник и е посрещнат с радостни възгласи. Шонар желае да опише по какъв начин се е сдобил с пари, само че другите не го слушат. Те бързо устройват радостно угощение пред бумтящата печка. Внезапно на вратата се почуква. Това е хазяинът Бенуа, който е пристигнал за наема. Повече от ясно е, че да му се дадат пари тъкмо в този момент е безумство. Приятелите му наливат чаша вино, вършат му похвали и по всякакъв начин го залъгват, до момента в който най-сетне той си потегля, изцяло не запомнил да си изиска парите. Всички заедно вземат решение да отидат да честват в кафенето на Момюс в Латинския квартал. Рудолф, обаче, би трябвало да остане, с цел да довърши една своя публикация.
Приятелите излизат, а той се захваща за перото. В този миг се чува страхливо почукване на вратата. Рудолф отваря и отсреща му се озовава красива непозната госпожица. Това е Мими, негова съседка. Тя моли за огън, защото свещта й е угаснала от вятъра, само че едвам изрекла тези думи се свлича в несвяст. Рудолф се чуди по какъв начин да й помогне, само че Мими отваря очи и с признателност приема препоръчаната й чаша вино. Тя се извинява за безпокойството и понечва да си тръгне, когато открива, че е изгубила ключа от стаята си. Двамата стартират да го търсят, когато свещта на Рудолф също угасва. В полумрака те дават израз на обзелото ги неспокойствие и взаимно си описват своите къси истории. И двамата към този момент не могат да скрият възприятията, които изпитват един към различен. Отдолу се чуват радостните подвиквания на приятелите на Рудолф, които го питат за какво се бави. Мими свенливо моли Рудолф да я вземе със себе си и те, щастливи, се причисляват към радостната компания.
Второ деяние
Кафенето на Момюс в Латинския квартал. Рудолф, Мими и техните другари се майтапят, смеят се и си поръчват разнообразни блюда. На прилежащата маса се настаняват млада девойка и възрастен господин. Госпожицата е Мюзета – другарка на Марсел, с който са скарани. Сега тя преднамерено е довела тук своя любовник – остарелия Алсиндор, на който по никакъв начин не му се нрави да бъде в такова просто заведение. Но Мюзета желае да се сдобри с Марсел и прави всичко допустимо, с цел да притегли вниманието му. Алсиндор е ужасяващ от държанието й, само че Марсел не й обръща никакво внимание. Тогава Мюзета изпищява толкоз мощно, че Марсел несъзнателно се обръща. Тя декларира, че обувката й стяга и праща Алсиндор да й купи нови обувки. Той хуква да извърши поръчката й, а Мюзета, сдобрила се с Марсел, сяда при компанията и се забавлява. Когато идва време да се заплаща сметката обаче, се оказва, че приятелите нямат задоволително пари. Докато те се суетят и се чудят какво да създадат, Мюзета споделя на келнера, че всичко ще бъда платено от нейния джентълмен. Компанията се смесва с празнуващата навалица, а за Алсиндор, който се връща по-късно с новите обувки, остава единствено тлъстата сметка за заплащане.
Трето деяние
Ранно утро в покрайнините на Париж. Тук краткотрайно живеят Марсел и Мюзета. Той рисува компанията на кръчмата против храна и квартира. Появява се Мими. Тя е болна и доста кашля, само че с последни старания е пристигнала до тук, с цел да се посъветва с Марсел. Нещата сред нея и Рудолф не вървят добре. Той постоянно я нагрубява, ревнува я и даже от време на време приказва за разлъка. Мими е обезверена. Когато схваща, че Рудолф е прекарал нощта тук и ще се покаже всеки миг, тя уплашено се скрива. Марсел пита приятеля си за какво е по този начин кахърен и тогава Рудолф му разкрива тъжната истина. Мими е смъртно болна и й остава напълно малко живот, а той, който я обича повече от всичко на света, денонощно се изтезава от скрупули, че не може да й обезпечи храна, топлота и медикаменти и че неговата обич я убива. Потресена и ридаеща Мими излиза от скривалището си. Рудолф се мъчи да я утеши, само че в този момент тя е тази, която упорства за разлъка. Пристига радостната Мюзета, която цяла нощ се е забавлявала. Марсел я укорява за държанието й и те се скарват още веднъж.
Четвърто деяние
Мансарда в Париж. Марсел и Рудолф се пробват да работят, само че не им спори. Идват Шонар и Колин. Всички сядат на скромната софра и с смешки се мъчат да разведрят настроението си, представяйки си, че солената риба е пъстърва, а водата – вино. Появява се Мюзета. Тя води със себе си Мими, която е толкоз зле, че не може да изкачи стълбите. Приятелите се спускат и я внасят на ръце. Мими е щаслива, че още веднъж е с Рудолф. Само дето й е студено и ръцете й са замръзнали. Мюзета смъква обиците си, с цел да ги продадат и да купят маншон на Мими. Колин се разделя с единствената си скъпа движимост, която има – хубавото си палто. Той отива да го продаде, с цел да купи медикаменти. Всички излизат. Рудолф и Мими си напомнят щастливите мигове от тяхната обич, само че Мими се усеща доста зле. Приятелите се връщат с медикаментите и маншона. Мими го поставя на ръцете си, усмихва се и затваря очи. Рудолф мисли,че е заспала, само че по изражението на другите схваща, че тя вечно е напуснала този свят. Той безутешно ридае над натрупа на своята обичана.
Либрето: Луиджи Илика и Джузепе Джакоза
Световна премиера: 1 февруари 1896 в Театро Реджо - Торино, под диригентството на Артуро Тосканини
Първо осъществяване в България: 23 юни 1922 в София, под диригентството на Маестро Георги Атанасов
Действащи лица:
Рудолф, стихотворец - тенор
Марсел, художник - баритон
Шонар, музикант - баритон
Колин, мъдрец - бас
Мими, шивачка - сопран
Мюзета, певица - сопран
Беноа, наемодател - бас
Алсиндор, богат почитан служител - бас
Парпиньол - продавач на играчки
Митничар - бас
Място и време на деяние: Париж, 30-те години на ХІХ век
Първо действие
Мансарда в Париж. Бъдни вечер. Художникът Марсел и поетът Рудолф се пробват да работят, само че като се изключи че са гладни, те нямат пари и за дърва. Започват да обмислят какво да жертват от оскъдната си покъщнина, с цел да възпламенят печката. Рудолф предлага своята драма и поетичните му мисли бързо се трансформират в живителна топлота. В този миг идва философът Колин, който следи по какъв начин пламъците гълтам новата творба на приятеля му. Настроението доближава своя разцвет, когато на вратата се появява музикантът Шонар. Натоварен с лакомства, вино и наръч дърва, той наподобява като същински магьосник и е посрещнат с радостни възгласи. Шонар желае да опише по какъв начин се е сдобил с пари, само че другите не го слушат. Те бързо устройват радостно угощение пред бумтящата печка. Внезапно на вратата се почуква. Това е хазяинът Бенуа, който е пристигнал за наема. Повече от ясно е, че да му се дадат пари тъкмо в този момент е безумство. Приятелите му наливат чаша вино, вършат му похвали и по всякакъв начин го залъгват, до момента в който най-сетне той си потегля, изцяло не запомнил да си изиска парите. Всички заедно вземат решение да отидат да честват в кафенето на Момюс в Латинския квартал. Рудолф, обаче, би трябвало да остане, с цел да довърши една своя публикация.
Приятелите излизат, а той се захваща за перото. В този миг се чува страхливо почукване на вратата. Рудолф отваря и отсреща му се озовава красива непозната госпожица. Това е Мими, негова съседка. Тя моли за огън, защото свещта й е угаснала от вятъра, само че едвам изрекла тези думи се свлича в несвяст. Рудолф се чуди по какъв начин да й помогне, само че Мими отваря очи и с признателност приема препоръчаната й чаша вино. Тя се извинява за безпокойството и понечва да си тръгне, когато открива, че е изгубила ключа от стаята си. Двамата стартират да го търсят, когато свещта на Рудолф също угасва. В полумрака те дават израз на обзелото ги неспокойствие и взаимно си описват своите къси истории. И двамата към този момент не могат да скрият възприятията, които изпитват един към различен. Отдолу се чуват радостните подвиквания на приятелите на Рудолф, които го питат за какво се бави. Мими свенливо моли Рудолф да я вземе със себе си и те, щастливи, се причисляват към радостната компания.
Второ деяние
Кафенето на Момюс в Латинския квартал. Рудолф, Мими и техните другари се майтапят, смеят се и си поръчват разнообразни блюда. На прилежащата маса се настаняват млада девойка и възрастен господин. Госпожицата е Мюзета – другарка на Марсел, с който са скарани. Сега тя преднамерено е довела тук своя любовник – остарелия Алсиндор, на който по никакъв начин не му се нрави да бъде в такова просто заведение. Но Мюзета желае да се сдобри с Марсел и прави всичко допустимо, с цел да притегли вниманието му. Алсиндор е ужасяващ от държанието й, само че Марсел не й обръща никакво внимание. Тогава Мюзета изпищява толкоз мощно, че Марсел несъзнателно се обръща. Тя декларира, че обувката й стяга и праща Алсиндор да й купи нови обувки. Той хуква да извърши поръчката й, а Мюзета, сдобрила се с Марсел, сяда при компанията и се забавлява. Когато идва време да се заплаща сметката обаче, се оказва, че приятелите нямат задоволително пари. Докато те се суетят и се чудят какво да създадат, Мюзета споделя на келнера, че всичко ще бъда платено от нейния джентълмен. Компанията се смесва с празнуващата навалица, а за Алсиндор, който се връща по-късно с новите обувки, остава единствено тлъстата сметка за заплащане.
Трето деяние
Ранно утро в покрайнините на Париж. Тук краткотрайно живеят Марсел и Мюзета. Той рисува компанията на кръчмата против храна и квартира. Появява се Мими. Тя е болна и доста кашля, само че с последни старания е пристигнала до тук, с цел да се посъветва с Марсел. Нещата сред нея и Рудолф не вървят добре. Той постоянно я нагрубява, ревнува я и даже от време на време приказва за разлъка. Мими е обезверена. Когато схваща, че Рудолф е прекарал нощта тук и ще се покаже всеки миг, тя уплашено се скрива. Марсел пита приятеля си за какво е по този начин кахърен и тогава Рудолф му разкрива тъжната истина. Мими е смъртно болна и й остава напълно малко живот, а той, който я обича повече от всичко на света, денонощно се изтезава от скрупули, че не може да й обезпечи храна, топлота и медикаменти и че неговата обич я убива. Потресена и ридаеща Мими излиза от скривалището си. Рудолф се мъчи да я утеши, само че в този момент тя е тази, която упорства за разлъка. Пристига радостната Мюзета, която цяла нощ се е забавлявала. Марсел я укорява за държанието й и те се скарват още веднъж.
Четвърто деяние
Мансарда в Париж. Марсел и Рудолф се пробват да работят, само че не им спори. Идват Шонар и Колин. Всички сядат на скромната софра и с смешки се мъчат да разведрят настроението си, представяйки си, че солената риба е пъстърва, а водата – вино. Появява се Мюзета. Тя води със себе си Мими, която е толкоз зле, че не може да изкачи стълбите. Приятелите се спускат и я внасят на ръце. Мими е щаслива, че още веднъж е с Рудолф. Само дето й е студено и ръцете й са замръзнали. Мюзета смъква обиците си, с цел да ги продадат и да купят маншон на Мими. Колин се разделя с единствената си скъпа движимост, която има – хубавото си палто. Той отива да го продаде, с цел да купи медикаменти. Всички излизат. Рудолф и Мими си напомнят щастливите мигове от тяхната обич, само че Мими се усеща доста зле. Приятелите се връщат с медикаментите и маншона. Мими го поставя на ръцете си, усмихва се и затваря очи. Рудолф мисли,че е заспала, само че по изражението на другите схваща, че тя вечно е напуснала този свят. Той безутешно ридае над натрупа на своята обичана.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ