ИИ-браузърите се оказаха удобни за безплатен достъп до платено съдържание
OpenAI към този момент пусна Atlas — уеб-браузър, задвижван от изкуствен интелект, предлагащ благоприятни условия, сходни на тези на към този момент пуснатите Perplexity Comet и Microsoft Edge. Проектирани да трансформират метода, по който хората взаимодействат с интернет, тези браузъри се оказват комфортни принадлежности за свободен достъп до лимитирано, платено наличие.
AI-браузърите се отличават от обичайните като Chrome и Safari по своите агентоподобни благоприятни условия – способността да извършват комплицирани, многоетапни задания. Columbia Journalism Review също по този начин отбелязва, че те слагат нови провокации пред медиите: издателите все по-трудно управляват достъпа до наличието си. Например, Atlas и Comet върнаха цялостния текст на дълга публикация от MIT Technology Review, която би трябвало да е налична единствено за платените клиенти. Междувременно, в общоприетите интерфейси на услугите с изкуствен интелект ChatGPT и Perplexity дадоха отговор на поръчка за този материал, че издателят е блокирал достъпа до публикацията.
За уеб-сайтовете, ИИ-браузърите Atlas и Comet са неразличими от индивида, употребяващ общоприет Chrome. Когато търсачките посещават уебсайт, те нормално се разпознават и могат да посочат задачата на визитата си; AI-браузърите се демонстрират в лог файловете като елементарни сесии на Chrome и блокирането им заплашва със сходни последствия за потребителите на обичаен програмен продукт. В резултат на това издателите имат дребна опция да откриват, наблюдават и блокират ИИ-агентите. Някои запаси лимитират достъпа до платено наличие, употребявайки механизми от страна на клиента: цялостният текст на наличието се изтегля, само че се скрива зад изскачащ прозорец – не може да бъде прочетен от човек, употребяващ общоприети принадлежности, само че това не е проблем за Atlas и Comet. Донякъде е по-лесно за админите на запаси, където инспекцията на достъпа се прави от страна на сървъра: до момента в който не бъдат тествани идентификационните данни на потребителя — цялостният текст на наличието не се изпраща до браузъра.
OpenAI твърди, че не образова своите огромни езикови модели върху наличие, преглеждано от потребителите в Atlas, в случай че потребителят не е задействал настройката „ памет на браузъра “ (browser memories). За образованието не се употребява и наличието на страниците, достъпът до който е блокиран за търсещия робот на ChatGPT, само че чатботът към момента „ запомня основни елементи от прегледаното от потребителя наличие “, тъй че няма безспорна изясненост и в двата случая. Интересното тук е, че Atlas заобикаля да работи със наличие, принадлежащо на компании, съдещи OpenAI. По-конкретно, компанията е избрала да не сформира резюмета на наличие от един от уебсайтовете на Ziff Davis или New York Times, а преработва наличието им от косвени източници и от уеб сайтове, с които OpenAI има лицензионни съглашения.
Но даже и с всички тези предизвестия, за издателите става все по-трудно да защитят своите активи от достъпа на ИИ-системите. И в случай че AI-агентите към този момент бъдат внедрени навсякъде, издателите ще се нуждаят от по-ясна и по-точна информация за това по какъв начин и по кое време до тяхното наличие фактически се реализира достъп и се употребява.
