Илич Рамирес Санчес – един неприятен мъж
ОПЕК, несъмнено знаете, е редуциране на Организацията на страните експортьорки на нефт. Тя е учредена от Венецуела, Ирак, Иран, Кувейт и Саудитска Арабия на интернационална конференция в Багдад, извършена от 10 до 14 септември 1960 година. През годините към организацията се причисляват още страни и от 2017 тя има 14 члена.
Илич Рамирес Санчес, от своя страна, се ражда в Каракас, Венецуела, на 12 октомври 1949 година. Майка му, Елба Санчес, е върла католичка. Баща му, Хосе Навас, е безжалостен болшевик и член на Комунистическата партия на Венецуела.
Илич получава стипендия за Университета за дружба сред народите „ Патрис Лумумба “, за който се твърди употребява от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за набиране на непознати комунисти. През 1970 година е изключен от университета, само че все пак след към 2 години същият университет му дава тапия по стопанска система.
Следват голям брой убийства и залагания на бомби. След като Мишел Мукхарбал го издава (след което е застрелян) Карлос бяга в Ливан, където приема исляма.
На 21 декември 1975 Чакала прави офанзива против ОПЕК, в която министрите на страните-членки на организацията са взети за заложници от 6-членната група, ръководена от Рамирес. Планът е да влязат на мощ на съвещанието във Виена и да вземат министрите за заложници, против които да се изиска откуп, а Ахмед Заки Ямани, министърът от Саудитска Арабия, и иранския министър Ямшид Амузегар, ще бъдат екзекутирани. В залата терористите разделят пленниците си на 3 групи – тези от страните техни приятелки, тези от неутралните страни и тези от страните врагове. Третата група включва делегати от Саудитска Арабия, Иран, Катар и ОАЕ.
Арестуван е чак през 1994 след акция на френските спецчасти в Судан. В момента излежава доживотна присъда.
