Има риск да се повтори Виденовата демографска криза
Опасяваме се, че има риск да се повтори Виденовата демографска рецесия, в случай че страната продължава да се държи несъответстващо към младите фамилии. За това сигнализира доцент Алексей Пампоров, социолог в Българска академия на науките. Той е измежду участниците в дискусионен конгрес на тематика " Образованието – ключ за решаването на демографските проблеми “.
" В момента няма демографска рецесия. Тя беше в средата на 90-те. Сега обаче има рецесия с човешките запаси. Ефектът от онази рецесия се случва в този момент. Приблизително 30-години по-късно, броят на дамите, които може да раждат, е доста по-малък и броят на бебетата доста е намалял. Но предходната година коефициентът на плодовитост беше 1.78. Той е един от най-високите от много време насам. Жените в България сега дават всичко от себе си, само че просто са доста малко.
Преескпонира се това отиване на Запад. Проблемът не е в това, че младежите отиват да учат на Запад, а че не се връщат. Моделът българи да учат на Запад е присъщ още за османското иго. Хора, приключили във Виена и Прага, след това са се прибирали тук ".
Тези, които излизат на открито, са повече ниско квалифицирана работна ръка, изясни още той.
" Висшистите, които се осъществят на Запад, са в съответни браншове, само че това е световна наклонност ".
Ако се огледа статистиката от 2007 година до момента, България към този момент стартира да печели население, регистрира Пампоров.
" Хора се завръщат и други идват. Но тези, които отпътуват в чужбина, са по-скоро млади дами във фертилна възраст, а завръщащите се са най-вече хора над 55, които са си обезпечили по-добра пенсия от тази, която нашата страна им дава.
Наблюдава се обаче и феноменът на завръщащите се бебета. Младите дами в чужбина ги изпращат при своите родители. България е релативно сигурна страна за развъждане на деца. Големият проблем тук е, че хората нямат задоволително финансови средства да отглеждат децата си ".
Трябва да има и политики, които поддържат образованата раждаемост, само че не през наказания, акцентира доцент Пампоров.
" В момента страната реже парите за трето дете, стопира тези за втора година майчинство. Това ще има отрицателен резултат върху раждаемостта и демографското развиване.
Не знам нито един университет, в който да има стаи за кърмене и преповиване на бебета, нито занимални или дневен център. Всичко се мисли като едно прекъсване и стартиране на пари.
Потокът към София на млади фамилии е толкоз огромен, че всяка година се откриват нови места в детските градини в столицата. Държавата обаче не се е сетила, че може да употребява различни механизми и да вкара в регулация родителските кооперативи.
Няма данъчни облекчения за работодателите, които основават детски градини ".
Алексей Пампоров регистрира също, че сме изтървали 150 хиляди украински жители, които биха могли да се влеят в българския пазар на труда.
" 70% от тях имаха висше обучение. Имаме останали към 50 хиляди, само че страната продължава да е несъответстваща при интеграцията им на пазара на труда. Има потребност от съществени демографски политики в това отношение ".
Последвайте канала на
" В момента няма демографска рецесия. Тя беше в средата на 90-те. Сега обаче има рецесия с човешките запаси. Ефектът от онази рецесия се случва в този момент. Приблизително 30-години по-късно, броят на дамите, които може да раждат, е доста по-малък и броят на бебетата доста е намалял. Но предходната година коефициентът на плодовитост беше 1.78. Той е един от най-високите от много време насам. Жените в България сега дават всичко от себе си, само че просто са доста малко.
Преескпонира се това отиване на Запад. Проблемът не е в това, че младежите отиват да учат на Запад, а че не се връщат. Моделът българи да учат на Запад е присъщ още за османското иго. Хора, приключили във Виена и Прага, след това са се прибирали тук ".
Тези, които излизат на открито, са повече ниско квалифицирана работна ръка, изясни още той.
" Висшистите, които се осъществят на Запад, са в съответни браншове, само че това е световна наклонност ".
Ако се огледа статистиката от 2007 година до момента, България към този момент стартира да печели население, регистрира Пампоров.
" Хора се завръщат и други идват. Но тези, които отпътуват в чужбина, са по-скоро млади дами във фертилна възраст, а завръщащите се са най-вече хора над 55, които са си обезпечили по-добра пенсия от тази, която нашата страна им дава.
Наблюдава се обаче и феноменът на завръщащите се бебета. Младите дами в чужбина ги изпращат при своите родители. България е релативно сигурна страна за развъждане на деца. Големият проблем тук е, че хората нямат задоволително финансови средства да отглеждат децата си ".
Трябва да има и политики, които поддържат образованата раждаемост, само че не през наказания, акцентира доцент Пампоров.
" В момента страната реже парите за трето дете, стопира тези за втора година майчинство. Това ще има отрицателен резултат върху раждаемостта и демографското развиване.
Не знам нито един университет, в който да има стаи за кърмене и преповиване на бебета, нито занимални или дневен център. Всичко се мисли като едно прекъсване и стартиране на пари.
Потокът към София на млади фамилии е толкоз огромен, че всяка година се откриват нови места в детските градини в столицата. Държавата обаче не се е сетила, че може да употребява различни механизми и да вкара в регулация родителските кооперативи.
Няма данъчни облекчения за работодателите, които основават детски градини ".
Алексей Пампоров регистрира също, че сме изтървали 150 хиляди украински жители, които биха могли да се влеят в българския пазар на труда.
" 70% от тях имаха висше обучение. Имаме останали към 50 хиляди, само че страната продължава да е несъответстваща при интеграцията им на пазара на труда. Има потребност от съществени демографски политики в това отношение ".
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ