Опасявам се, че е възможно правителство в рамките на сегашното

„ Опасявам се, че е допустимо държавно управление в границите на настоящето Народно заседание. Това би бил доста неприятен вид за България. Не виждам добър сюжет. Дали ще бъде държавно управление на позабравеното статукво, което ще ни тегли обратно, или “евроатлантическа коалиция ”, която ще търси да ни вкара във войната – и двата разновидността са по-лоши от служебно държавно управление. “
Това съобщи в ефира на предаването „ Говори в този момент “ по Българска национална телевизия Иво Христов, евродепутат и шеф на кабинета на президента Румен Радев в интервала 2017-2019 г. 
„ Не бива да се заблуждаваме -  евроатлантизмът е благовидното име на войната в днешните условия в България.  Войната през 2022 година не стартира с манифест на царя, както стартира Освободителната война, или с гласувания в парламентите на европейските страни преди Първата международна война. Войната от доста години не изрича своето име. Можем да влезем в нея, без да разберем по кое време сме го създали. 
Преди месеци се водеше спор дали би трябвало България да изнася оръжие за Украйна. Неколцина даже внушаваха виновност на тези, които бяхме срещу. Междувременно господин Гебрев се оплака от гърмеж в складовете и подозира измама. Вероятно има учредения да я подозира. Наскоро гръмна петролопровод в Полша, „ Северен поток “ бе взривен. Някой може ли да каже къде тъкмо минава границата на войната през днешния ден?  Формално даже Русия и Украйна не са в положение на война “, счита българският евродепутат.
Иво Христов сподели още, че не се стреми да плаши хората: „ Други се пробват да ги хипнотизират, че изпращането на оръжия в Украйна е безвредно за България. А то не е. Всяка стъпка в посока към войната, всяка последваща декларация, всяка разюздана изразителност, всяка доставка на оръжие усилва риска България да се трансформира в цел. “
По думите му, през днешния ден следим с огорчение мобилизацията в Русия: „ Не е прелестно да виждаш по какъв начин младежи отиват на война. Утре това може да ни споходи тук. Когато комендантските почукат на вратата за сина на някое семейство, това семейство евентуално ще си спомни кой е веел войнствени байраци, само че ще е късно. А синовете на въпросните войнолюбци към този момент ще са надалеч от България. Те и в този момент са надалеч. ”
Според Иво Христов е належащо здравомислие. 
„ Това е главният залог в активността на новия парламент и на евентуалното последващо държавно управление “, счита той. 
На въпроса дали в един миг няма да се окаже, че президентът Радев разполага с прекалено много власт за прекомерно дълго време, в случай че не бъде формиран кабинет, Иво Христов отговори: „ И да желае, президентът не може да върне властта на Народното събрание, тъй като няма кой да я вземе. Той извършва конституционната си роля. “
По думите му, през годините е сторено доста, с цел да бъде построен неправилен облик на Румен Радев като човек, който желае властта и има вкус към нея: „ Като негов непосредствен сподвижник през цялото време дръзвам да кажа, че  това е изчезналият му недостатък . Има пороци, които всяка специалност допуска. Политикът би трябвало да се стреми към властта. За страдание, това не е присъщо за президента Радев. Той носи това тежко задължение по силата на събитията. “
„ Ако президентът беше изкушен от концепцията да се занимава с партийно строителство, щеше да го е сторил с всичките благоприятни условия, които имаше през своя първи мандат, когато имаше доста предварителни избори “, безапелационен бе Иво Христов. 
По отношение на казаното от Кирил Петков, че преходът е почнал изначало с избора на Вежди Рашидов за ръководител на Народното събрание, Христов разяснява: „ Премиерът Петков има проблеми с граматиката, а се опитва с метафориката. Това е надалеч над неговите благоприятни условия, метафората е напълно неуместна. България е на различен стадий от своето развиване. Преходът, за положително или зло, няма по какъв начин да стартира изначало. 
Българският преход е сумата от всички неточности, които могат да се създадат, при прекосяване от едно публично устройство към друго.  Образно казано, българският трен е сбъркал коловозите на голям брой поредни гари и е доста надалеч от мястото, на което е трябвало да ни изведе. Затова и се вкопчваме в тази декларативност – че сме членове на Европейски Съюз и НАТО. Това е добре, само че ние сме беззащитен член на НАТО, със слаби лични отбранителни благоприятни условия. Ние сме и най-изоставащият член на Европейски Съюз. Това е горчивата истина. България е свиваща се демографски страна с ерозиращи институции. “
„ Мнението ми постоянно е било, че би трябвало да вървим към президентска република “, заяви  още Иво Христов. 
„ Някои водачи приканват да бъде укрепена парламентарната република. Как си го показват? Да бъде изковано още по-голямо бюро, което да побере всичките зам.-председатели на Народно събрание? Трябва да вървим към конституционна промяна. 
Даването на избирателен бонус на спечелилия на изборите би означавало, че при 30% дали своят вот и любимец, спечелил вота с 25%, се дават огромни пълномощия на партия с доста ниска легитимност. “
По думите на Христов международният опит, опитът на Франция от 50-те години демонстрира, че би трябвало да търсим президентска република.
„ На идващите избори има два разновидността – да се появи нов избавител, само че той мъчно ще набере скорост за късото време, или да възпроизведем настоящето статукво, плюс-минус още един-двама зам.-председатели на Народното събрание. На мястото на господин Рашидов – някой различен доайен, който да прикрива общата обърканост зад тила си. 
Защитавам тезата, че България би трябвало да бъде президентска република, доста преди да вляза в политиката, в пресата. Не приказвам от името на президента, а от свое лично. “
Според Христов  концепцията на Слави Трифонов за референдум за президентска република е била метод да се дискредитира тази вероятност, като бъде стартирана от една залязваща партия.
„ При сегашната политическа незаинтересованост тази концепция звучи безперспективно. Не виждам, обаче, различен парламентарен излаз от създалата се обстановка. Кризата на българския парламентарен модел е явна “, сподели още евродепутатът.
Според него издигането на кандидатурата на Вежди Рашидов от страна на Българска социалистическа партия е бонус „ оскърбление “ след каскада от изборни произшествия. 
„ Поведението на Нидерландия във връзка с приемането на България и Румъния в Шенген може да бъде обяснено с стопански нарцисизъм – поради пристанището в Ротердам, което е вход за доста артикули в Европа. Нидерландия не желае да показа тази роля с други вероятни входове – България, Румъния. Това е сериозната причина, всичко друго са предлози, каквито постоянно могат да бъдат открити “, счита Иво Христов.
 
За контакт с Групата   на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: