Как да разпознаем истинското и зряло бяло саламурено сирене
Опасно ли е сиренето, което не е зряло 45 дни, и по какъв начин да разпознаем зрелия и първокласен артикул от некачествения?
Отговори на тези въпроси дадоха в предаване по bTV Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите в България, експертът по хранене и диететика проф. Донка Байкова, молекулярният биолог доктор Сергей Иванов и началникът на дирекция „ Контрол на храните “ в Българската Агенция по сигурност на храните (БАБХ) доктор Александра Борисова.
“Лично аз считам, че едно зряло сирене на пръв взор би трябвало да е бяло до светложълто, краищата му би трябвало да бъдат прави, не заоблени, и да е твърдо – при досег през опаковката, палецът Ви не би трябвало да хлътва в сиренето ” , сподели професор Байкова.
“Когато разчупим същинско зряло сирене, то не се рони, получават се заобляния на повърхността. Освен това би трябвало да има прелестен млечно-кисел усет, да не е горчив, би трябвало да има мекост, само че не и гумен усет ” , изясни Присадашки.
В директно включване от мандра в Пазарджик, експерти обясниха, че качественото бяло саламурено сирене би трябвало да е създадено от качествено мляко, при спазени всички стадии на технологията, с вложени качествени първични материали и би трябвало да е зряло най-малко 45 дни за краве мляко и най-малко 60 дни – за овче .
Като се среже – повърхността би трябвало да е лъскава, в противоположен случай в него има включени доста суроватъчни протеини. Разликата с имитиращия артикул преди всичко е цената – евтиното сирене не е създадено по Българският държавен стандарт, изясни основният технолог на мандра в Пазарджик Илиян Илиев.
Кръстина Русева – управител качество в мандрата, изясни, че времето на зреене не е задоволителен поръчител за качество, има други параметри, като водното наличие и киселинност .
На въпроса “Опасно ли е сиренето, което не е зряло 45 дни ” , доктор Сергей Иванов отговори, че “Има нараснал риск от развиване на патогенни бактерии, тъй че е малко по-опасно, само че това е заради ‘малките хитринки’ на млекопроизводителите. Опасността се дефинира с разбори, а опасности в България все пак съществуват ” , сподели още той.
“За мен по-голяма заплаха са откровените фалшификации – прибавянето на палмово масло и трансглутаминаза, както и прикриването на тези проблеми от страна на контролиращите органи ” , сподели Иванов. Той упрекна БАБХ, че не популяризира информация за засечени рискови артикули на пазара.
Според доктор Александра Борисова потребителите не би трябвало да се тормозят от позиция на сигурността, тъй като Агенцията прави задоволително ефикасен надзор, качеството е различен въпрос. По думите ѝ се ревизира дали наличието дава отговор на етикета. Борисова напомни, че БДС от 2010 година не е наложителен и всеки производител го ползва, ако иска.
Присадашки уточни, че съгласно него би трябвало да се сътвори народен стандарт за българското бяло саламурено сирене, и в случай че е пакетиран като такова, продуктът би трябвало да дава отговор на съответните условия. Освен това той увери, че 90% от българските млекопреработватели създават качествени артикули.
