Доларът превзе Куба
Опашките пред валутните магазини се извиват от ранни зори. След месеци на сериозен недостиг в доставките, кубинците са се втурнали да пазарят от търговски обекти, в които се заплаща единствено с магнитни карти, заредени с долари, евро и други непознати валути.
Първоначално новината, че държавното управление ще позволи търговията в магазини, които оферират хранителни артикули и козметика единствено против задгранична валута, бе призната с съмнение. А когато президентът Мигел Диас-Канел удостовери слуховете, последва вълна от отвращение. Между жителите на острова се оформя нова разграничителна линия - от едната ѝ страна остават тези, които получават заплатите си в кубинско песо, от другата - кубинците с родственици в чужбина, които им превеждат конвертируема валута.
Врагът си остава в центъра на пропагандната война, само че неговите банкноти се трансформират в избавление за проваления кубински стопански модел. Партийните водачи, които възхваляват националния суверенитет, бяха победени от действителността: кубинските пари са непотребни хартийки, единствено доларовите банкноти им разрешават да продължат да се любуват на управническия си комфорт.
Недоверието на хората пораства
Сега, когато са принудени да насочат очакванията си към дълго клеймената чужбина, те още веднъж посегнаха към обещанията. Политиците твърдят, че приходите от валутните магазини ще им разрешат да подсигуряват доставките за други държавни предприятия, където още се заплаща с песо. Но недоверието на популацията не може да бъде преодоляно толкоз елементарно.
Хората в Куба знаят, че доларът изцяло измества локалната валута. Той е стожерът на черния пазар, има водеща роля в неофициалните покупко-продажби и внезапно лимитира покупателната дарба на огромна част от популацията.
Процентът от популацията, което може да си разреши да пазари в новите магазини, към момента е мъчно да бъде обмислен. Броят на държавните магнитни карти, употребявани за закупуване на артикули във валутните търговски обекти, едвам надвиши 15 000 в края на предходната година, достигайки дребна част от 11-милионното население на острова. Кубинските емигранти обаче са над два милиона и огромна част от тях превеждат пари в родината.
Доларите движат черния пазар
Само през 2018-а година кубинците са получили 6,6 милиарда $ под формата на артикули или пари от чужбина, оповестява американската компания The Havana Consulting. Част от тези пари в този момент евентуално ще постъпят в държавния бюджет - дружно с приходите от командировки в чужбина на хиляди здравни експерти и стоките, импортирани от пътуващите (така наречените " мулета " ) за препродаване на черния пазар.
Но за тези кубинци, които нямат родственици в чужбина и не имат личен бизнес, доларите остават недостижими. Шишетата с шампоан, говеждото месо, качествените салами, положителното кафе, зехтинът, макароните във всичките им форми - тези и още редица артикули, ситуирани по рафтовете на новите магазини, остават надалеч от ръцете на множеството кубинци.
Препълнените колички и магнитните карти, заредени с валута, се трансфораха в ослепителен знак на разделянето в кубинското общество.
Първоначално новината, че държавното управление ще позволи търговията в магазини, които оферират хранителни артикули и козметика единствено против задгранична валута, бе призната с съмнение. А когато президентът Мигел Диас-Канел удостовери слуховете, последва вълна от отвращение. Между жителите на острова се оформя нова разграничителна линия - от едната ѝ страна остават тези, които получават заплатите си в кубинско песо, от другата - кубинците с родственици в чужбина, които им превеждат конвертируема валута.
Врагът си остава в центъра на пропагандната война, само че неговите банкноти се трансформират в избавление за проваления кубински стопански модел. Партийните водачи, които възхваляват националния суверенитет, бяха победени от действителността: кубинските пари са непотребни хартийки, единствено доларовите банкноти им разрешават да продължат да се любуват на управническия си комфорт.
Недоверието на хората пораства
Сега, когато са принудени да насочат очакванията си към дълго клеймената чужбина, те още веднъж посегнаха към обещанията. Политиците твърдят, че приходите от валутните магазини ще им разрешат да подсигуряват доставките за други държавни предприятия, където още се заплаща с песо. Но недоверието на популацията не може да бъде преодоляно толкоз елементарно.
Хората в Куба знаят, че доларът изцяло измества локалната валута. Той е стожерът на черния пазар, има водеща роля в неофициалните покупко-продажби и внезапно лимитира покупателната дарба на огромна част от популацията.
Процентът от популацията, което може да си разреши да пазари в новите магазини, към момента е мъчно да бъде обмислен. Броят на държавните магнитни карти, употребявани за закупуване на артикули във валутните търговски обекти, едвам надвиши 15 000 в края на предходната година, достигайки дребна част от 11-милионното население на острова. Кубинските емигранти обаче са над два милиона и огромна част от тях превеждат пари в родината.
Доларите движат черния пазар
Само през 2018-а година кубинците са получили 6,6 милиарда $ под формата на артикули или пари от чужбина, оповестява американската компания The Havana Consulting. Част от тези пари в този момент евентуално ще постъпят в държавния бюджет - дружно с приходите от командировки в чужбина на хиляди здравни експерти и стоките, импортирани от пътуващите (така наречените " мулета " ) за препродаване на черния пазар.
Но за тези кубинци, които нямат родственици в чужбина и не имат личен бизнес, доларите остават недостижими. Шишетата с шампоан, говеждото месо, качествените салами, положителното кафе, зехтинът, макароните във всичките им форми - тези и още редица артикули, ситуирани по рафтовете на новите магазини, остават надалеч от ръцете на множеството кубинци.
Препълнените колички и магнитните карти, заредени с валута, се трансфораха в ослепителен знак на разделянето в кубинското общество.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ