Търговци пропищяха от еврото: Магазините поеха тежестта на обменни бюра
Опашки, чували със стотинки и блокирани ПОС терминали белязаха първите 24 часа от промяната на валутата
Хаос, изнервени клиенти и касиери, превърнати принудително в банкови чиновници. Така наподобява действителността в комерсиалната мрежа на България единствено ден след историческото въвеждане на еврото. Докато институциите честват политическия триумф, дребният и междинният бизнес в Русе и страната се сблъска с " цунами " от жълти стотинки и механически сривове.
В интервала на двойно обращение (до 31 януари), когато жителите могат да заплащат в левове, а рестото се връща в евро, комерсиалните обекти се оказаха най-лесният метод за българите да се " отърват " от старите си спестявания, без да се редят в банките.
" Купуват цигари с торба стотинки "
Ситуацията ескалира до такава степен, че доста магазини са принудени да вкарват свои вътрешни ограничавания или прецизно да ползват законовия предел за монети.
" Имаше случаи отпреди Нова година, в които хора се опитваха да купуват даже стекове цигари със стотинки, с цел да се отърват от тях ", описа шефът на магазин Ния Иванова, представена от NOVA.
Тя акцентира, че обектът ѝ е въвел прецизно предписание: не се одобряват повече от 50 лв. на монети. Причината е прозаична – липса на физическо място за предпазване на големите количества железни пари и блокиране на работата на касата.
" Не одобряваме повече от 50 лв. на стотинки, тъй като няма къде да ги съхраняваме и се образува голяма опашка ", добавя Иванова.
Тук е значимо да се означи, че съгласно Закона за въвеждане на еврото и напътствията на Българска народна банка, търговецът има законово право да откаже заплащане, в случай че клиентът предложи повече от 50 броя монети в една трансакция. Това е " защитната уговорка " против блокирането на комерсиалния оборот, за която обаче малко клиенти са осведомени.
Техническият срив: Когато " кешът " стана цар
Напрежението в първия работен ден на годината беше в допълнение подсилено от всеобщи проблеми с ПОС терминалите. Множество банки предизвестиха още в края на декември за планувани спирания поради пренастройване на системите към евро, само че действителността се оказа по-тежка.
" Единствено при започване на работния ден през вчерашния ден ПОС терминалите не работеха и някои клиенти ги връщахме ", удостоверява Ния Иванова.
Липсата на работещи терминали принуди даже клиентите, които избират картови заплащания, да извадят наличните си левове, с което в допълнение натовариха касите с нужда от връщане на ресто в евро – дефицитна стока в първите часове на прехода. Въпреки че доста компании са били снабдени с евро " стартови пакети " още през ноември, наличните суми в дребни евроцентове бързо се изчерпват.
Скритата цена на прехода
Докато Българска народна банка и " Български пощи " оферират безвъзмездна обмяна на левове в евро за първите 6 месеца, доста жители избират " по-лесното " – да похарчат левовете си в магазина. Това трансферира логистичните разноски (броене, превозване, инкасо) от страната и банките непосредствено върху бизнеса.
До края на януари търговците остават в най-неизгодната позиция – те са длъжни да одобряват левове, да връщат евро и да работят като безвъзмездни обменни бюра, до момента в който системите се възстановяват.
Хаос, изнервени клиенти и касиери, превърнати принудително в банкови чиновници. Така наподобява действителността в комерсиалната мрежа на България единствено ден след историческото въвеждане на еврото. Докато институциите честват политическия триумф, дребният и междинният бизнес в Русе и страната се сблъска с " цунами " от жълти стотинки и механически сривове.
В интервала на двойно обращение (до 31 януари), когато жителите могат да заплащат в левове, а рестото се връща в евро, комерсиалните обекти се оказаха най-лесният метод за българите да се " отърват " от старите си спестявания, без да се редят в банките.
" Купуват цигари с торба стотинки "
Ситуацията ескалира до такава степен, че доста магазини са принудени да вкарват свои вътрешни ограничавания или прецизно да ползват законовия предел за монети.
" Имаше случаи отпреди Нова година, в които хора се опитваха да купуват даже стекове цигари със стотинки, с цел да се отърват от тях ", описа шефът на магазин Ния Иванова, представена от NOVA.
Тя акцентира, че обектът ѝ е въвел прецизно предписание: не се одобряват повече от 50 лв. на монети. Причината е прозаична – липса на физическо място за предпазване на големите количества железни пари и блокиране на работата на касата.
" Не одобряваме повече от 50 лв. на стотинки, тъй като няма къде да ги съхраняваме и се образува голяма опашка ", добавя Иванова.
Тук е значимо да се означи, че съгласно Закона за въвеждане на еврото и напътствията на Българска народна банка, търговецът има законово право да откаже заплащане, в случай че клиентът предложи повече от 50 броя монети в една трансакция. Това е " защитната уговорка " против блокирането на комерсиалния оборот, за която обаче малко клиенти са осведомени.
Техническият срив: Когато " кешът " стана цар
Напрежението в първия работен ден на годината беше в допълнение подсилено от всеобщи проблеми с ПОС терминалите. Множество банки предизвестиха още в края на декември за планувани спирания поради пренастройване на системите към евро, само че действителността се оказа по-тежка.
" Единствено при започване на работния ден през вчерашния ден ПОС терминалите не работеха и някои клиенти ги връщахме ", удостоверява Ния Иванова.
Липсата на работещи терминали принуди даже клиентите, които избират картови заплащания, да извадят наличните си левове, с което в допълнение натовариха касите с нужда от връщане на ресто в евро – дефицитна стока в първите часове на прехода. Въпреки че доста компании са били снабдени с евро " стартови пакети " още през ноември, наличните суми в дребни евроцентове бързо се изчерпват.
Скритата цена на прехода
Докато Българска народна банка и " Български пощи " оферират безвъзмездна обмяна на левове в евро за първите 6 месеца, доста жители избират " по-лесното " – да похарчат левовете си в магазина. Това трансферира логистичните разноски (броене, превозване, инкасо) от страната и банките непосредствено върху бизнеса.
До края на януари търговците остават в най-неизгодната позиция – те са длъжни да одобряват левове, да връщат евро и да работят като безвъзмездни обменни бюра, до момента в който системите се възстановяват.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ