Столтенберг оправда турската oпозиция срещу Финландия и Швеция в НАТО
Опасенията за сигурността, повдигнати от Турция, в опълчването ѝ против участието на Финландия и Швеция в НАТО, са " законни ". Това сподели ръководителят на Алианса Йенс Столтенберг. Той уточни, че договарянията с Анкара не престават.
„ Това са основателни опасения. Става дума за тероризъм, за експорт на оръжия “, уточни той след среща с финландския президент Саули Нийнистьо.
Двете скандинавски страни нарушиха траялата десетилетия политиката на необвързаност, като публично подадоха кандидатурите си за участие към НАТО в отговор на съветската инвазия в Украйна. Опитът им обаче в този момент е възпрепятстван от Турция, която се разгласи срещу сходно деяние и упрекна двете страни, че поддържат и укриват кюрдски екстремисти и други терористични, съгласно Анкара, групи.
„ Трябва да помним и да разбираме, че нито един съдружник в НАТО не е претърпял повече терористични офанзиви от Турция “, сподели Столтенберг, употребявайки турското наречие на името на страната - " Тюркие ".
През последните години Европейски Съюз сподели, че Турция би трябвало да стесни определението си за тероризъм. След несполучливия прелом през юли 2016 година турските управляващи дефинираха като „ терористи “ доста от своите политически съперници.
Исканията от Анкара към Стокхолм и Хелзинки включват изгонване на членове на някои кюрдски организации, както и премахването на рестриктивните мерки върху износа на оръжие за Турция. През последните седмици Столтенберг работи за разрешаване на разногласието.
„ Финландия и Швеция дадоха да се разбере, че са подготвени да седнат и да отговорят на опасенията, изразени от Турция “, съобщи той.
Ръководителят на НАТО сподели, че Анкара е основен съдружник за алианса заради стратегическото си местонахождение на Черно море сред Европа и Близкия изток и посочи поддръжката, която оказва на Украйна от 24 февруари.
Въпреки това, до момента в който Турция неведнъж се опитваше да работи като медиатор сред Русия и Украйна, тя също по този начин наподобява се пробва да резервира стратегическа неизясненост. Някои анализатори считат, че нежеланието на страната е обвързвано с пречките за придобиване на оръжие от Съединени американски щати, пред които е изправена страната.
Турция изиска през октомври да закупи 40 изтребителя F-16 и близо 80 комплекта за рационализация за съществуващите бойни самолети - молби, на които Вашингтон към този момент се въздържа да отговори.
Продажбата на американски оръжия на съдружника от НАТО Турция стана противоречива, откакто Анкара закупи съветската отбранителна ракетна система С-400, което провокира наказания на Съединени американски щати и отстраняването на Турция от програмата за изтребители F-35.
„ Това са основателни опасения. Става дума за тероризъм, за експорт на оръжия “, уточни той след среща с финландския президент Саули Нийнистьо.
Двете скандинавски страни нарушиха траялата десетилетия политиката на необвързаност, като публично подадоха кандидатурите си за участие към НАТО в отговор на съветската инвазия в Украйна. Опитът им обаче в този момент е възпрепятстван от Турция, която се разгласи срещу сходно деяние и упрекна двете страни, че поддържат и укриват кюрдски екстремисти и други терористични, съгласно Анкара, групи.
„ Трябва да помним и да разбираме, че нито един съдружник в НАТО не е претърпял повече терористични офанзиви от Турция “, сподели Столтенберг, употребявайки турското наречие на името на страната - " Тюркие ".
През последните години Европейски Съюз сподели, че Турция би трябвало да стесни определението си за тероризъм. След несполучливия прелом през юли 2016 година турските управляващи дефинираха като „ терористи “ доста от своите политически съперници.
Исканията от Анкара към Стокхолм и Хелзинки включват изгонване на членове на някои кюрдски организации, както и премахването на рестриктивните мерки върху износа на оръжие за Турция. През последните седмици Столтенберг работи за разрешаване на разногласието.
„ Финландия и Швеция дадоха да се разбере, че са подготвени да седнат и да отговорят на опасенията, изразени от Турция “, съобщи той.
Ръководителят на НАТО сподели, че Анкара е основен съдружник за алианса заради стратегическото си местонахождение на Черно море сред Европа и Близкия изток и посочи поддръжката, която оказва на Украйна от 24 февруари.
Въпреки това, до момента в който Турция неведнъж се опитваше да работи като медиатор сред Русия и Украйна, тя също по този начин наподобява се пробва да резервира стратегическа неизясненост. Някои анализатори считат, че нежеланието на страната е обвързвано с пречките за придобиване на оръжие от Съединени американски щати, пред които е изправена страната.
Турция изиска през октомври да закупи 40 изтребителя F-16 и близо 80 комплекта за рационализация за съществуващите бойни самолети - молби, на които Вашингтон към този момент се въздържа да отговори.
Продажбата на американски оръжия на съдружника от НАТО Турция стана противоречива, откакто Анкара закупи съветската отбранителна ракетна система С-400, което провокира наказания на Съединени американски щати и отстраняването на Турция от програмата за изтребители F-35.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ