Опасенията, че ще се раждат бебетата на конвейер като в

До 10-15 години изкуствени утроби заместват сурогатните майки

Опасенията, че ще се раждат бебетата на конвейер като в " Матрицата " най-вероятно ще бъдат пометени от фантазиите на милиони двойки да имат деца и от новаторската промишленост, която ще завоюва милиарди

До десетина години може да се сбъдне фантазията както на Илон Мъск за основаването на изкуствени утроби за колонизиране на Марс, по този начин и на милиони двойки, мечтаещи за деца и на тези, които не могат да износят бебетата си.

Дали усъвършенстваните системи ще понижат нуждата от сурогатни майки? Днес никой не се наема да каже. Факт е, че няколко огромни проучвателен компании и институти в света са в гневна конкуренция кой ще сътвори първата усъвършенствана система, която ще ограничи нуждата от „ бременността чартърен ”.

„ Тъй като медицинските и софтуерните проучвания не престават да се развиват, е допустимо в бъдеще технологиите за изкуствена вътрешност да станат по-приложими, като прогнозите са, че това може да се случи до 10 години. ” Това съобщи пред „ 24 часа ” проф. Савина Хаджидекова, началник на катедра „ Медицинска генетика ” в Медицинския университет. Тя оглавява генетичната лаборатория в една от най-големите столични лечебни заведения и има над 100 научни изявления с повече от 150 цитирания в международните научни бази данни.

Според нея изкуствената вътрешност, известна като ектогенеза, е хипотетична технология, която може да имитира изискванията в естествената матка, позволявайки на ембрионите или фетусите да се развиват и порастват отвън тялото на майката.

Благодарение на тази технология, през 2016 година проучвателен екип в Кеймбридж отгледа човешки ембриони 13 дни след оплождането.

Допълнителен пробив бе реализиран в Детската болница във Филаделфия, където бе изобретена технологията Biobag. Тя поддържа агнешки зародиши, еквивалентни по мярка и развиване на човешките, до 22-рата гестационна седмица.

През август 2022 година, откриватели от Научния институт Weizmann в Израел сътвориха първите в света синтетични ембриони от стволови кафези на мишки и тласнаха още по-напред изследванията в тази тенденция.

„ До момента не е създадена изцяло функционална изкуствена вътрешност – споделя проф. Хаджидекова. - Въпреки че проучванията в тази област не престават, към момента съществуват обилни механически и етични провокации. Създаването на среда, която може изцяло да възпроизведе комплицираните взаимоотношения сред развиващия се плод и тялото на майката, е извънредно комплицирана задача. Изкуствената вътрешност ще би трябвало да обезпечава нужните хранителни субстанции, О2, контролиране на температурата, премахване на отпадъците, хормони и други фактори, нужни за развиването на плода. ”

Но медиците имат и други алтернативи.

„ Етичните съображения също влизат в действие, защото създаването на изкуствена вътрешност повдига въпроси по отношение на моралния и юридически статут на плода, евентуалното влияние върху обичайните концепции за бременност и цялостните последствия за обществото ”, изясни още тя.

Разбира се че в целия свят експертната общественост се притеснява, че от развиването на тази технология до раждането на бебета на конвейер, както в паметния филм „ Матрицата ”, има единствено една крачка. Но тук с изключение на многото „ срещу ” от етична позиция, се намесват и доста причини „ за ”. И те не са единствено в областта на срутва в раждаемостта в Европа и в Северна Америка, а стартират от разрушените ориси на милиони бездетни двойки. Ситуацията е почти както с изкуствения разсъдък – всички са наясно с заплахите, само че съвсем никой не може да устои на големите изгоди. В промишлеността се изливат големи средства, тъй като както споделят ултрабогатите: " Ако съумеете да решите казуса на 1 милиарда души и всеки ви даде по 1 $, ще станете милиардер ". В случая милиони двойки ще дават хиляди единствено и единствено с цел да осъществен фантазията си да имат едно или повече деца. Тоест милиардите са обезпечени още занапред.

Магнати като Илон Мъск дават спомагателен подтик с грандиозните си упоритости за колонизация на Червената планета. В научната общественост под сурдинка от няколко години се разискват разновидности, че с човешкия екипаж на Марс могат да се изпратят ембриони в изкуствени утроби, ръководени от мощен суперкомпютър. Смята се, че „ заселниците ”, които стигнат там живи, евентуално няма да могат да имат деца поради рисково високата радиация в Космоса, на която ще бъдат изложени по време на полета. Но с ектогенеза те също ще имат своя късмет да отгледат деца, които след едно-две генерации не е изключено по-добре да се приспособят към суровите условия на Червената планета.

И в случай че тази концепция към момента е в областта на фантазиите и е на равнище научни полемики, то изкуствените утроби са един извънреден късмет да бъдат избавени всички бебета, родени към 24-тата гестационна седмица. Известно е, че в този момент едвам към 50% от тях оцеляват, като близо 90% са със съществени болести като слепота, увреждания на мозъка или белодробни проблеми.

„ Създаването на изкуствена вътрешност евентуално би могло да обезпечи различна опция за изхабяване на плода в разнообразни обстановки, когато дамата не може да износи бременност по медицински аргументи или при раждане на недоносено бебе, което няма късмет да оцелее отвън утробата или това би довело до тежки здравословни последици за бебето, ” споделя проф. Хаджидекова.

Прогресивната технология се чака с голям интерес и от еднополовите двойки. В момента, примерно мъжете, които желаят да забременеят, би трябвало да се подложат на неимоверно комплицирани хирургични и хормонални процедури, в това число присаждане на изкуствена матка, криещи големи опасности за здравето.

Ектогенезата е късмет и за всички двойки, които се тормозят да прибегнат до сурогатно майчинство, защото в множеството страни то не е позволено и от време на време по този въпрос избухват шумни кавги.

Други обаче се притесняват, че в случай че тази технология бъде одобрена като надеждна, това може да заплаши правото на дамите на аборт. Причината е, с изкуствените утроби плодът ще се смята за жизнерадостен и с късмет да оцелее даже и преди 24-тата седмица. Именно това може да докара до стягане на режима и вероятно ограничение на правата на дамите сами да вземат решение – дали да помятат или да предадат ембриона за развъждане в изкуствена вътрешност. От тази позиция, при всички положения може да се чакат офанзиви против технологията и обновяване на дебата чие право е по-приоритетно – това на плода да живее или това на дамата да се отърве от нежелана бременност.

При всички случаи с развиването на тези прогресивни технологии ще се изострят и полемиките „ за ” и „ срещу ”, само че едно е съвсем несъмнено – с тях нуждата от сурогатни майки и паниките дали живеят здравословно, дали ще износят както би трябвало мъчно селектираните ембриони, внезапно ще намалеят.

Случаят с 68-годишната испанска тв звезда Ана Обрегон сложи със страшна мощ въпросът – може ли да се употребява сурогатно майчинство, с цел да се износи плода на умрял човек. Когато красивата стара дама се появи с бебе в ръце, това предизвика чудовищни обвинявания по какъв начин е могла на нейните години да си разреши сходна дързост, само че тя, споделяйки трагичната си история, запуши устата на всички. Тв легендата обществено изясни, че одеве роденото бебе, осиновено от нея, в действителност е нейна внучка. От умрелия й наследник. Зачеването станало с помощта на замразена сперма и сурогатна майка. Мъжът години наред мечтаел за дете, само че бил болен от рак и медиците го предизвестили, че преди да започва лекуването би трябвало да резервира проби, които да се съхраняват в Ню Йорк.

Когато 30-годишният наследник на Ана Обрегон умрял през юни 2022 година, тя си сложила за цел непременно да открие сурогатна майка в Маями, защото в Съединени американски щати тази процедура е законна. Благодарение на това, испанската звезда през днешния ден е напълно ангажирана с грижите по своята внучка.

„ След като това беше последната воля и наследството на сина ми, по какъв начин бих могла да не го направя, “ обществено попита тя всичките си съдници и добави, че по този въпрос мнение могат да имат единствено хора, претърпели покруса като нейната.

Как гледат експертите на сходни заплетени случаи?

„ Това е един доста необичаен, само че извънредно комплициран проблем за трансфер на ембриони след гибелта, прочут също като репродукция след гибелта – изясни проф. Савина Хаджидекова. - Това е необикновена обстановка, при която криоконсервирани ембриони или гамети (яйцеклетки и сперматозоиди) на умрял човек се употребяват от преживелия сътрудник, с цел да има дете с генетичния материал на умрялото лице. В случай, че това е дамата, сътрудникът й би имал потребност от гестационна майка за изхабяване на бременността. Разбира се, това повдига редица етични, морални и правни проблеми. Посмъртното имплантиране на ембриони нормално се преглежда при претърпели съпрузи или сътрудници, които преди този момент са възнамерявали да имат деца дружно. ” Според нея от решаващо значение е умрелият да е дало категорично документално единодушие за потребление на неговия репродуктивен материал след гибелта му.

„ В България това е невероятно да бъде осъществено, защото е неразрешено с Наредба 28 – добави още проф. Хаджидекова. - Промяна може да се реализира само посредством приемането на нов закон. Само ще загатна, че в някои случаи решението за гестационното сурогатство се основава на персонален избор или метод на живот, защото някои двойки избират да не минават през физическите и прочувствените провокации, свързани с бременността и раждането. Други имат съображения, свързани с кариерата им или други персонални задължения. ”

Кога прибягването на „ бременност чартърен ” е възможно?

„ Сурогатното майчинство може да се разисква при медицински и немедицински показания ”, споделя проф. Хаджидекова. Според нея едни от най-често срещаните индикации са медицински положения, засягащи матката. Примерно аномалии, маточни сраствания, вродена липса на матка или дами, претърпели хистеректомия, болести, при които бременността е животозастрашаваща за дамите, двойки от мъжки пол.

„ Сурогатното майчинство постоянно се употребява от еднополови двойки мъже, които желаят да имат биологично дете – добавя още тя. - В този случай в матката на сурогатната майка се трансферира ембрион, получен от донорска яйцеклетка, оплодена със сперматозоидите на един от сътрудниците. ”

Развитието на ембриона е известно в елементи. От сливането на яйцеклетка и спермий след два дни се образува купчинка от осем кафези, съдържащи еднакъв унаследен материал. На дванадесетия ден клетките се закрепват към маточната лигавица, която оттук насетне ги доставя с кръв. Четириседмичният ембрион към този момент има първи проблясъци на мозък и гръбначен дирек. От петата седмица (1) последователно се оформят лицето и ръцете.

Всички тези процедури обаче са много проблематични в Европа.

„ Сурогатното майчинство без възнаграждение е позволено в редица европейски страни, да вземем за пример Англия, Дания, Ирландия, Белгия, Гърция, както и Израел – уточни проф. Хаджидекова. - Докато в Украйна, Русия, Полша, Грузия, Беларус, Казахстан е позволено заплащането на сурогатството. В България то е нелегално. ”

Доскоро същински международен център за тези процедури бе Украйна. Според статистиката 2 години преди нашествието там са родени 1746 деца на задгранични двойки. След войната обаче настъпи поврат и в страната текат перманентни полемики дали тази „ договорна бременност ” не би трябвало да се забрани, с цел да се раждат повече украинци. Особено на фона на прогнозите, че до 2030 година популацията на Украйна ще намалее с 10 млн. души поради жертвите и непрекъснатия бежански поток.

Въпреки това десетките организации в този „ бизнес ” считат, че това няма да спре украинките, привлечени от възнагражденията, които могат да доближат до 20-25 хиляди евро.

Мексико неотдавна също пробва да се трансформира в новата „ Мека на сурогатното майчинство ”, привличайки разнообразни испански и американски организации с по-ниски цени от тези в Съединени американски щати - към 70 хиляди евро.

Страната се пробва да подбие пазара в Северна Америка, където всички процедури са безусловно легални и най-малко 200 организации са профилирани в тази сфера, само че цените за услугите им са солени и стартират от 130 хиляди евро.

Как генетиците избират „ най-качественият ” материал за трансфер

При „ контрактуваната бременност ” едно от огромните провокации е дали ще се избере „ най-хубавият генетичен материал ” от бъдещите мама и баща, с цел да се вгради в сурогатната майка.

„ Добрата вест е, че в наши дни е допустимо при ин витро оплождане (IVF), което е неизменима част от гестационното сурогатство, да бъде изработен генетичен разбор на ембрионите още преди слагането им в матката и по този начин да се избере генетично здрав ембрион, посредством така наречен предимплантационен генетичен тест (PGT) – изясни пред „ 24 часа ” проф. Савина Хаджидекова. - Етапите на PGT-IVF процедурата включват: подготовка за ин витро оплождане; пункция на фоликулите и оплождане на яйцеклетките от евентуалната майка; последвани от биопсия и заледяване на ембрионите. Биопсията нормално се прави на петия или шестия ден от оплождането, когато ембрионът е в етап бластоцист. Аспирират се кафези от външния пласт на ембриона, от който се образуват бъдещата плацента и обвивки на плода, тъй че да не се увредят клетките на самия ембрион. При нужда може да се направи биопсия и на към този момент замразени ембриони след размразяването им. ” След това се изолира ДНК от тези кафези, прави се разбор и се организира съответният генетичен тест според от търсената разновидност.

„ След това тестваните ембриони се правят оценка въз основа на генетичния им статус и единствено естествените се избират за трансфер ”, изяснява тя.

Според нея този предимплантационен тест се предлага при генетични разновидности, които водят до спонтанни аборти, мъртвораждания, тежки животозастрашаващи болести, инвалидизиращи болести с множествени физически или умствени увреждания без ефикасна или със скъпоструваща терапия.

„ Тогава този способ ни оказва помощ да не разчитаме на случайността, а да заложим на сигурното и да изберем здрави ембриони за трансфер – споделя проф. доктор Хаджидекова. - Всъщност PGT е способ за доста ранна предварителна защита на раждането на деца с генетични заболявания. ”

Той се прави в три случая. Първият е, когато има нараснал риск от аномален брой хромозоми. „ Причината е, че това може да докара до несполучливо имплантиране, до импровизиран аборт или до раждането на дете с хромозомна болест (напр. Синдром на Даун) – споделя проф. Хаджидекова. - Индикациите са напреднала репродуктивна възраст на дамата, голям брой спонтанни аборти, несполучливи опити от предишни ин витро процедури, тежък мъжки инфертилитет. ”

Вторият знак, подсказващ нуждата от този тест е, в случай че при някой от родителите е открита структурна хромозомна особеност. Причината е, че тогава рискът за формиране на дефектни ембриони е висок.

Третият е за разкриване на заболявания, при които разновидността е в един ген.

„ Препоръчва се на двойки, при които съществува риск за раждане на болно дете, защото единият или двамата родители са носители или страдат от моногенно заболяване (напр. бета-таласемия, муковисцидоза и доста други) – споделя проф. Хаджидекова. - Изключително сполучлива тактика за попречване на раждането на деца с тежки генетични заболявания е така наречен хетерозиготен скрининг за носителство на генетични заболявания. ” На тези двойки се предлага предварителна защита, с цел да не се допусне неочакван риск.

Според професор Хаджидекова всички хора са носители на най-малко 6 или 8 рецесивни патогенни разновидности, само че са здрави и нямат признаци, защото имат едно обикновено копие на гена.

„ Риск за демонстрация на автозомно-рецесивно генетично заболяване в потомството има единствено в случай че репродуктивните сътрудници са носители на разновидност в същите гени ”, споделя тя. Според нея при към 5% от двойките има разновидности в еднакъв ген и надлежно при тях съществува 25% риск да предадат това заболяване на децата. „ Обикновено хората не знаят, че носят патологичен рецесивен вид, в случай че нямат дете или различен член на фамилията, който е обиден, като 80% от двойките нямат предварителна фамилна история за болестта ”, добавя още тя.

Тези проби са значими по какъв начин при ин витро процедурите, по този начин и при сурогатното майчинство, което също е асистирана репродуктивна технология.

При нея гестационната сурогатна майка, износва бременност и ражда дете за друго лице или лица.

„ В нея се вгради ембрион, основан посредством инвитро оплождане от гамети (яйцеклетка и сперматозоид) на евентуалните родители – споделя проф. Хаджидекова. - В случая детето не е обвързвано генетично със сурогатната майка. Плодът получава всичките си гени единствено от биологичните си родители. Размяна на гени не е допустима. Няма по какъв начин да се трансферират гени от генома на гестационната майка в генома на плода. При бактериите това е постоянно срещан механизъм, само че не и при хората. ”

В взаимозависимост от метода на приемане на ембриона има разнообразни разновидности. Ембрионът може да е основан от гамети на евентуалните татко и майка или от сперматозоид на евентуалния татко и донорска яйцеклетка. Вариант е в случай че е образуван от яйцеклетка на евентуалната майка и сперма от донор или от донорски ембриони, които не са свързани с бъдещите родители.

Според нея гестационното сурогатство се разграничава от обичайното сурогатно майчинство, при което се опложда яйцеклетка от сурогатната майка посредством естествено или изкуствено осеменяване.

„ В този случай детето е генетично обвързвано със сурогатната майка – изяснява тя. - Този тип сурогатство е доста по-рядко срещано. ”

От тази позиция можем единствено да се възхищаваме на нестихващите старания на научната общественост да се раждат от ден на ден здрави бебета и да получат своята доза благополучие даже родители с увреждания и тежки болести.