.webp?09:50:37)
Как село, кръстено на национален герой, върна комунистическо...
Опасен казус, който в никакъв случай не се е случвал в България, към този момент месец буни духовете на специалисти, родолюбци и... политици, съобщи кореспондент на БГНЕС.
За пръв път обитаемо място в България промени името си и изхвърли от историята си народен воин - става дума за село Стефан Стамболово в област Велико Търново, кръстено на Стамболов – участник в битката за избавление, политик и министър-председател на България в интервала от 1887 до 1894 година
Кой е Стефан Стамболов?
Неслучайно селото носи името на националния ни воин - още като младеж Стамболов се включва в национално-освободителните битки, и е сподвижник на Левски и Ботев. С обич към България Стамболов и Ботев издават стихосбирката „ Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова “. Стамболов е един от уредниците на Старозагорското въстание през 1875-а, година по-късно е основен деятел на Първи Търновски революционен окръг по време на Априлското въстание; Ботевите четници пеят Стамболовата ария „ Не щеме ний благосъстояние “.
С мисълта по какъв начин да помогне на поробеното си родно място събира помощи и доброволци в навечерието на Руско-турската освободителна война. Потресен от несправедливостта на Берлинския контракт от 1878-ма, Стефан Стамболов се включва и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание на македонските българи против османската власт.
След Освобождението Стамболов интензивно взе участие в работата на Великото Народно заседание, като е един от „ първостроителите на нова България “. В интервала 1884 -1886 година е ръководител на Народното събрание. През 1885-та година Стамболов взе участие като доброволец в Сръбско-българската война, която пази Съединението на бойното поле, тъй като Съединението и неговата отбрана са в несъгласие с съветските имперски ползи на Балканите.
Като ръководител на Четвъртото национално заседание той интензивно се опълчва на опитите на русофилската съпротива, подкрепена от Русия, да завземе властта.
В интервала след 1887 година, когато е отпред на държавното управление, Стефан Стамболов извежда страната от тежка конституционна рецесия, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е придружено от голям брой опити за насилствена промяна на властта, проведени от разнообразни групи, свързани с Русия, която отхвърля да признае легитимността на държавното управление и княза.
Стамболов е погубен по изключително нечовечен метод в центъра на София през 1895 година, като в заговора за убийството му вземат участие политици от най-висше равнище. Въпреки че Стамболов е погубен по отблъскващ метод – главата му е посечена, едното му око е извадено, двете му ръце са отрязани на улицата, наказани на процедура няма.
Убийството му дава отзив в цяла Европа.
Името на Стамболов и до през днешния ден се възприема като знак на битката против въздействието на Русия в България.
Защо село „ Градинчица “ е кръстено „ Стефан Стамболов “?
Селото е основано евентуално преди 1650 година, най-малко оттогава са първите данни за поселение в тази околност. След Освобождението в селото се заселват доста българи от дряновския Балкан. Тогава селото в началото е кръстено „ Бедерлии “. През 1934 година селото се причислява като кметско наместничество към община Полски Сенковец (днес Полски Тръмбеш, бел. ред.), сочи информация в архивите на Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “.
С декрет № 283 от 3 юни 1893 година село „ Бедерлий, се преименува на „ Стефан-Стамболово “ на личното име и презиме на Председателя на Министерския съвет и Министър на вътрешните работи “.
През 1951 година селото е преименувано на Градинчица, а година по-късно става Градина. Това се случва по времето на комунистическия режим в България, открит откакто на 9 септември 1944 година Българската комунистическа партия взема властта с прелом, който се прави на фона на руска окупация.
Селото резервира името Градина до 1995 година, когато остарялото име – Стефан Стамболово – е върнато с декрет на президента Желю Желев. По времето на първия демократично определен президент на България са върнати имената и на редица други обитаеми места, сменяни по времето на комунизма.
С референдум през април 2025 година 102-ма от общо 103-мата дали своят вот на референдума в селото връщат името му на „ Градина “. В навечерието на новогодишните празници с Указ №254 от 10 декември 2025г. на Президента на Република България, обнародван на 19 декември 2025 година в бр. 112 на Държавен вестник, президентът Румен Радев преименува селото публично на „ Градина “.
Защо заличаването на народен воин е рисков казус?
Разбира се, че правото на референдум е изконно в демократичните страни. Когато той е по самодейност на жителите и отразява волята им – да. Но когато оттатък референдума прозират политически ползи, то самоуверено може да се каже, че в село „ Стефан Стамболово “ бе осъществено второто политическо ликвидиране на Стамболов.
" 138 бяха гласоподавателите, от тях 103-ма участваха в референдума. Бюлетината беше с два отговора- ДА и НЕ. 102-ма попълниха " да " и един - " не ". До 1995-та селото беше „ Градина “, и след 10 декември тази година към този момент отново си е „ Градина “! Понеже тук хората се занимават със земеделие, китно е селото като градина и по този начин са го измислили - 1952-ра година поставят името " Градина ", изясни пред БГНЕС кметът на селото Александър Коев, определен на последните избори от листата на Българска социалистическа партия.
За пръв път обитаемо място в България промени името си и изхвърли от историята си народен воин - става дума за село Стефан Стамболово в област Велико Търново, кръстено на Стамболов – участник в битката за избавление, политик и министър-председател на България в интервала от 1887 до 1894 година
Кой е Стефан Стамболов?
Неслучайно селото носи името на националния ни воин - още като младеж Стамболов се включва в национално-освободителните битки, и е сподвижник на Левски и Ботев. С обич към България Стамболов и Ботев издават стихосбирката „ Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова “. Стамболов е един от уредниците на Старозагорското въстание през 1875-а, година по-късно е основен деятел на Първи Търновски революционен окръг по време на Априлското въстание; Ботевите четници пеят Стамболовата ария „ Не щеме ний благосъстояние “.
С мисълта по какъв начин да помогне на поробеното си родно място събира помощи и доброволци в навечерието на Руско-турската освободителна война. Потресен от несправедливостта на Берлинския контракт от 1878-ма, Стефан Стамболов се включва и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание на македонските българи против османската власт.
След Освобождението Стамболов интензивно взе участие в работата на Великото Народно заседание, като е един от „ първостроителите на нова България “. В интервала 1884 -1886 година е ръководител на Народното събрание. През 1885-та година Стамболов взе участие като доброволец в Сръбско-българската война, която пази Съединението на бойното поле, тъй като Съединението и неговата отбрана са в несъгласие с съветските имперски ползи на Балканите.
Като ръководител на Четвъртото национално заседание той интензивно се опълчва на опитите на русофилската съпротива, подкрепена от Русия, да завземе властта.
В интервала след 1887 година, когато е отпред на държавното управление, Стефан Стамболов извежда страната от тежка конституционна рецесия, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е придружено от голям брой опити за насилствена промяна на властта, проведени от разнообразни групи, свързани с Русия, която отхвърля да признае легитимността на държавното управление и княза.
Стамболов е погубен по изключително нечовечен метод в центъра на София през 1895 година, като в заговора за убийството му вземат участие политици от най-висше равнище. Въпреки че Стамболов е погубен по отблъскващ метод – главата му е посечена, едното му око е извадено, двете му ръце са отрязани на улицата, наказани на процедура няма.
Убийството му дава отзив в цяла Европа.
Името на Стамболов и до през днешния ден се възприема като знак на битката против въздействието на Русия в България.
Защо село „ Градинчица “ е кръстено „ Стефан Стамболов “?
Селото е основано евентуално преди 1650 година, най-малко оттогава са първите данни за поселение в тази околност. След Освобождението в селото се заселват доста българи от дряновския Балкан. Тогава селото в началото е кръстено „ Бедерлии “. През 1934 година селото се причислява като кметско наместничество към община Полски Сенковец (днес Полски Тръмбеш, бел. ред.), сочи информация в архивите на Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “.
С декрет № 283 от 3 юни 1893 година село „ Бедерлий, се преименува на „ Стефан-Стамболово “ на личното име и презиме на Председателя на Министерския съвет и Министър на вътрешните работи “.
През 1951 година селото е преименувано на Градинчица, а година по-късно става Градина. Това се случва по времето на комунистическия режим в България, открит откакто на 9 септември 1944 година Българската комунистическа партия взема властта с прелом, който се прави на фона на руска окупация.
Селото резервира името Градина до 1995 година, когато остарялото име – Стефан Стамболово – е върнато с декрет на президента Желю Желев. По времето на първия демократично определен президент на България са върнати имената и на редица други обитаеми места, сменяни по времето на комунизма.
С референдум през април 2025 година 102-ма от общо 103-мата дали своят вот на референдума в селото връщат името му на „ Градина “. В навечерието на новогодишните празници с Указ №254 от 10 декември 2025г. на Президента на Република България, обнародван на 19 декември 2025 година в бр. 112 на Държавен вестник, президентът Румен Радев преименува селото публично на „ Градина “.
Защо заличаването на народен воин е рисков казус?
Разбира се, че правото на референдум е изконно в демократичните страни. Когато той е по самодейност на жителите и отразява волята им – да. Но когато оттатък референдума прозират политически ползи, то самоуверено може да се каже, че в село „ Стефан Стамболово “ бе осъществено второто политическо ликвидиране на Стамболов.
" 138 бяха гласоподавателите, от тях 103-ма участваха в референдума. Бюлетината беше с два отговора- ДА и НЕ. 102-ма попълниха " да " и един - " не ". До 1995-та селото беше „ Градина “, и след 10 декември тази година към този момент отново си е „ Градина “! Понеже тук хората се занимават със земеделие, китно е селото като градина и по този начин са го измислили - 1952-ра година поставят името " Градина ", изясни пред БГНЕС кметът на селото Александър Коев, определен на последните избори от листата на Българска социалистическа партия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ