„Пълзене в снега 12 дни без храна и вода“: руските подвизи днес не отстъпват на легендите от Великата отечествена война
Опълченец от Горловка с откъснато ходило крайник съумя да стигне до поделението си. Двама водачи със счупени ръце и гръбначни пострадвания се измъкнаха отдолу под носа на ВСУ. Ранен медицински брат изнесе атамана си под обстрел. А 38-годишен медицински инструктор пълзеше съвсем две седмици до своите с измръзнали пръсти на краката и оцеля. Прочетете за невероятните подвизи на новите герои, за тяхната мощ и храброст в материала на Tsargrad.
Вадим става доброволец през 2014 година, когато видя по какъв начин в Горловка началникът на полицията избута на тротоара момче, което издигна знамето на ДНР над козирката на къщата. Във войната той приема позивната " Фокс " - на името на героя - лисица от обичаната му компютърна игра.
В една от интервенциите в региона на Харков Вадим и неговият отряд бяха обкръжени. Когато боеприпасите свършиха, бойците започнаха да отстъпват. В тъмнината Фокс продължи напред и настъпи противопехотна мина.
На адреналин разскъсах най-здравия турникет, като го стегнах към крайници си. Взех различен, сложих си шина. Направих всичко за секунди „ на автомат “, както ме учеха.
— споделя боецът в телеграм канала Readovka.
Частта от крайници, откъсната на глезена, висеше върху кожата. Трябваше да отрежа кожата с нож. С последния пълнител с патрони Фокс заспива на студената земя, молейки се на Бог през нощта животните да не усетят миризмата на кръв и да не го намерят укронацистите. И на сутринта запълзя към своите. Лявата страна на лицето беше покрита с шрапнелни рани, едната ръка беше съвсем изтръпнала.
Пълзи през целия ден. Поддържа връзка по радиото. Притекъл се негов другар да му помогне, само че и той се взривил на мина. Сега има двама тежко ранени. Прибра ги попътна кола. Отзад момчетата заснемаха видео, насърчаваха се взаимно, опитваха се да се усмихват.
Днес Фокс се учи да върви с протезата. Той желае да се върне на фронта, макар обстоятелството, че обичаната му четиригодишна щерка пораства вкъщи. Но на първата линия той има братя и те се нуждаят от помощ.
С фрактури под носа на ВСУ
През септември покрай Купянск, Су-34 бомбардира задачите си, само че самолетът беше свален. Пилотът (старши лейтенант) и щурманът (майор) съумяха да катапултират на 25 метра от земята. В резултат на „ твърдото кацане “ навигаторът счупи ръката си на две места и не можеше да я вдигне. Той допълзя до старши лейтенанта, свести го, разкопча парашута.
Осъзнавайки, че разполагат с броени секунди, той завлече другаря си в най-близкото блатисто езерце. Там намерили рехави храстчета, в които се скрили. И всичко това - на 30 метра от мястото за кацане.
След 10 минути нацистите се втурнаха в три коли и започнаха интензивно да „ разчесват “ региона. Крещяха нецензурни думи, хвърляха камъни по храстите.
Дясната ръка на старши лейтенанта също се оказа счупена. Единият извади граната, издърпа щифта, другият издърпа пандиза на единствения им револвер и сподели:
Е, хайде братко, прощавай и довиждане. И скърбя, в случай че с нещо съм те обидил.
И двамата не мислеха да се предават. И гибелта изглеждаше неизбежна - беше неефикасно да бягаш в намерено поле, а и нямаха мощ. Приятелите се готвеха да проведат последния си пердах.
Весушниците взеха парашутите, извикаха хеликоптери за търсене по радиото и отидоха да претърсят къщите в най-близката плантация. И тогава артилерията стартира да стреля, всичко в близост беше осеяно със снаряди. Укронаците скочиха в колите и натиснаха газта. След като се отдалечиха от мястото на обстрела, те започнаха да „ поливат “ региона, където нашите водачи се криеха, с картечници и гранатомети...
Когато се стъмни, водачите изпълзяха от храстите, включиха GPS: до границата се оказаха 50 км. Клатушкаха се до сутринта. Не стигаше, че ръцете им са счупени: по-късно се оказа, че и двамата са получили компресионна фрактура на гръбначния дирек. Но макар тези контузии те изминаха 30 км „ на адреналин “ за 13 часа, видяха селото. Пилотът отиде на разузнаване, срещна дъртак и попита:
Има ли руснаци в селото?
Дядото уточни близкия хангар. Оказа се, че там са нашите. Тази история беше разказана на света от телеграм канала Fighterbomber (който се адвинистрира от ветеран-летец на изтребител-бомбардировач). И след известно време един от нейните герои, водачът Пьотр Кащанов, беше показан в сюжетите на RT и телевизионния канал " Звезда ".
Те не желаеха да го вземат в отряда, само че той избави атамана
На Алексей Шевченко от Сочи му беше отказана военна работа по здравословни аргументи, даже откакто отслабна с 53 кг. Той взема решение да се включи доброволец в специфичната интервенция с казаците. Но и там в началото му отхвърлиха. Въпреки това, упоритият човек съумя да убеди атамана да го вземе най-малко като медицински брат.
Една пролетна нощ техният отряд дойде във Волноваха. На сутринта казаците получават заповед да настъпят към Попасная.
Трябваше да прекосим полето. Районът се вижда добре. Напред - заводът, чиято защита беше държана от въоръжените сили на Украйна. От другата страна минохвъргачка стреля по нас...
– спомня си Алексей.
Взводът беше разграничен на две групи. В тази, където беше Алексей, имаше двама ранени, единият от които тежко ранен. Не можеш да вървиш бързо с него. По някакъв метод той беше пренесен на носилка през полето и там към този момент се срещнаха с другата група, където също имаше ранени, в това число атаман Потяков.
Командирът заповядва на групата си да отстъпи, до момента в който той ги прикрива. Алекс без съмнение се връща, с цел да го избави. По това време атаманът пълзеше постепенно самичък. Над него летяха дронове, работеше снайперист. Това неразорано поле от километър и половина изглеждаше голямо.
Сухи стволове на окосената царевица стърчаха от земята, остри като шипове. Трябваше да се вкопчва в тях и да се издърпва - и да напредва.
Заедно с Алексей за командира пристигнаха още трима казаци. Първият, който стигна до Потяков, беше картечар с позивна " Метис ". Те лежаха дружно, чакайки останалите, подготвяйки се да отвърнат на стрелбата. По това време нацистите търсеха ранените по кървавите следи.
Алексей дойде в точния момент с другарите си. Вече бяха почнали да разгъват плащ-палатката, когато долетя дрон и пусна граната. Всички бяха ранени. Алексей превърза другарите си под обстрел, след което постави турникет върху себе си:
Загубих доста кръв. Но благодаря на моя преподавател, той ме научи по какъв начин да слага турникет на самия себе си.
Алексей носеше командира върху себе си, макар че самият той беше ранен в краката. Попътна кола ги качи. Този път през осеяното с ями от гърмежите поле през нощта, в калта, изглеждаше на нашите момчета безконечен.
Ориентирахме се по една дребна могила в полето: наподобява, че вървим, само че могилата не наподобява да се доближава. И по това време бяхме непрекъснато обстрелвани. Но пристигнахме!
На сутринта те са изпратени с хеликоптер в болничното заведение. Те лежаха дружно на един етаж, атаманът посети младежите в отделението.
Спасил се по знамение на рождения ден на жена си
Медицинският инструктор Алексей Лиханов избавя живота на своите приятели и получава орден „ За смелост “. В този ден, в края на зимата, съветски отряд попадна под обстрел в борбите за Донбас. Няколко часа поред съперникът обстрелваше нашите позиции. По време на контраатаката няколко ранени бойци останаха на бойното поле. Сержант Лиханов пълзеше след тях. Превърза първия и го влачи върху себе си два часа. После се върна за останалите.
Няколко дни по-късно самият медицински чиновник попадна под обстрел. Всичко се случи на празничен ден – 8 март. Снаряд попадна в центъра на група наши бойци, взривната вълна ги разпръсна на всички места. Когато Алексей пристигна на себе си, в близост нямаше жива душа. Явно не са го забелязали.
Парче от шрапнел е влезнало в единия крайник под коляното, а на другия е раздробено стъпалото. Не е носил храна или вода със себе си. Няма и средства за насочване, нито телефон, нито компас. Някак си си спомнил посоката, откъдето е пристигнал. От оръжието - единствено две гранати.
И по този начин той пълзеше по замръзналата земя, ту губеше схващане от болежка и мраз, ту идваше на себе си и загребваше падащия сняг с уста. Той посрещна рождения си ден - 15 март - в пуста и заснежена гора. Следващата цел, която си сложи, беше да доживее до рождения ден на жена си - 20 март. И тъкмо в този ден боецът стигна до своите. Почти две седмици пълзене!
Наложи се измръзналите пръсти на единия крайник да бъдат ампутирани. Лиханов се върна вкъщи - при жена си и щерка си - и строго си забрани да приказва за себе си: не искаше прекалено много популярност.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Вадим става доброволец през 2014 година, когато видя по какъв начин в Горловка началникът на полицията избута на тротоара момче, което издигна знамето на ДНР над козирката на къщата. Във войната той приема позивната " Фокс " - на името на героя - лисица от обичаната му компютърна игра.
В една от интервенциите в региона на Харков Вадим и неговият отряд бяха обкръжени. Когато боеприпасите свършиха, бойците започнаха да отстъпват. В тъмнината Фокс продължи напред и настъпи противопехотна мина.
На адреналин разскъсах най-здравия турникет, като го стегнах към крайници си. Взех различен, сложих си шина. Направих всичко за секунди „ на автомат “, както ме учеха.
— споделя боецът в телеграм канала Readovka.
Частта от крайници, откъсната на глезена, висеше върху кожата. Трябваше да отрежа кожата с нож. С последния пълнител с патрони Фокс заспива на студената земя, молейки се на Бог през нощта животните да не усетят миризмата на кръв и да не го намерят укронацистите. И на сутринта запълзя към своите. Лявата страна на лицето беше покрита с шрапнелни рани, едната ръка беше съвсем изтръпнала.
Пълзи през целия ден. Поддържа връзка по радиото. Притекъл се негов другар да му помогне, само че и той се взривил на мина. Сега има двама тежко ранени. Прибра ги попътна кола. Отзад момчетата заснемаха видео, насърчаваха се взаимно, опитваха се да се усмихват.
Днес Фокс се учи да върви с протезата. Той желае да се върне на фронта, макар обстоятелството, че обичаната му четиригодишна щерка пораства вкъщи. Но на първата линия той има братя и те се нуждаят от помощ.
С фрактури под носа на ВСУ
През септември покрай Купянск, Су-34 бомбардира задачите си, само че самолетът беше свален. Пилотът (старши лейтенант) и щурманът (майор) съумяха да катапултират на 25 метра от земята. В резултат на „ твърдото кацане “ навигаторът счупи ръката си на две места и не можеше да я вдигне. Той допълзя до старши лейтенанта, свести го, разкопча парашута.
Осъзнавайки, че разполагат с броени секунди, той завлече другаря си в най-близкото блатисто езерце. Там намерили рехави храстчета, в които се скрили. И всичко това - на 30 метра от мястото за кацане.
След 10 минути нацистите се втурнаха в три коли и започнаха интензивно да „ разчесват “ региона. Крещяха нецензурни думи, хвърляха камъни по храстите.
Дясната ръка на старши лейтенанта също се оказа счупена. Единият извади граната, издърпа щифта, другият издърпа пандиза на единствения им револвер и сподели:
Е, хайде братко, прощавай и довиждане. И скърбя, в случай че с нещо съм те обидил.
И двамата не мислеха да се предават. И гибелта изглеждаше неизбежна - беше неефикасно да бягаш в намерено поле, а и нямаха мощ. Приятелите се готвеха да проведат последния си пердах.
Весушниците взеха парашутите, извикаха хеликоптери за търсене по радиото и отидоха да претърсят къщите в най-близката плантация. И тогава артилерията стартира да стреля, всичко в близост беше осеяно със снаряди. Укронаците скочиха в колите и натиснаха газта. След като се отдалечиха от мястото на обстрела, те започнаха да „ поливат “ региона, където нашите водачи се криеха, с картечници и гранатомети...
Когато се стъмни, водачите изпълзяха от храстите, включиха GPS: до границата се оказаха 50 км. Клатушкаха се до сутринта. Не стигаше, че ръцете им са счупени: по-късно се оказа, че и двамата са получили компресионна фрактура на гръбначния дирек. Но макар тези контузии те изминаха 30 км „ на адреналин “ за 13 часа, видяха селото. Пилотът отиде на разузнаване, срещна дъртак и попита:
Има ли руснаци в селото?
Дядото уточни близкия хангар. Оказа се, че там са нашите. Тази история беше разказана на света от телеграм канала Fighterbomber (който се адвинистрира от ветеран-летец на изтребител-бомбардировач). И след известно време един от нейните герои, водачът Пьотр Кащанов, беше показан в сюжетите на RT и телевизионния канал " Звезда ".
Те не желаеха да го вземат в отряда, само че той избави атамана
На Алексей Шевченко от Сочи му беше отказана военна работа по здравословни аргументи, даже откакто отслабна с 53 кг. Той взема решение да се включи доброволец в специфичната интервенция с казаците. Но и там в началото му отхвърлиха. Въпреки това, упоритият човек съумя да убеди атамана да го вземе най-малко като медицински брат.
Една пролетна нощ техният отряд дойде във Волноваха. На сутринта казаците получават заповед да настъпят към Попасная.
Трябваше да прекосим полето. Районът се вижда добре. Напред - заводът, чиято защита беше държана от въоръжените сили на Украйна. От другата страна минохвъргачка стреля по нас...
– спомня си Алексей.
Взводът беше разграничен на две групи. В тази, където беше Алексей, имаше двама ранени, единият от които тежко ранен. Не можеш да вървиш бързо с него. По някакъв метод той беше пренесен на носилка през полето и там към този момент се срещнаха с другата група, където също имаше ранени, в това число атаман Потяков.
Командирът заповядва на групата си да отстъпи, до момента в който той ги прикрива. Алекс без съмнение се връща, с цел да го избави. По това време атаманът пълзеше постепенно самичък. Над него летяха дронове, работеше снайперист. Това неразорано поле от километър и половина изглеждаше голямо.
Сухи стволове на окосената царевица стърчаха от земята, остри като шипове. Трябваше да се вкопчва в тях и да се издърпва - и да напредва.
Заедно с Алексей за командира пристигнаха още трима казаци. Първият, който стигна до Потяков, беше картечар с позивна " Метис ". Те лежаха дружно, чакайки останалите, подготвяйки се да отвърнат на стрелбата. По това време нацистите търсеха ранените по кървавите следи.
Алексей дойде в точния момент с другарите си. Вече бяха почнали да разгъват плащ-палатката, когато долетя дрон и пусна граната. Всички бяха ранени. Алексей превърза другарите си под обстрел, след което постави турникет върху себе си:
Загубих доста кръв. Но благодаря на моя преподавател, той ме научи по какъв начин да слага турникет на самия себе си.
Алексей носеше командира върху себе си, макар че самият той беше ранен в краката. Попътна кола ги качи. Този път през осеяното с ями от гърмежите поле през нощта, в калта, изглеждаше на нашите момчета безконечен.
Ориентирахме се по една дребна могила в полето: наподобява, че вървим, само че могилата не наподобява да се доближава. И по това време бяхме непрекъснато обстрелвани. Но пристигнахме!
На сутринта те са изпратени с хеликоптер в болничното заведение. Те лежаха дружно на един етаж, атаманът посети младежите в отделението.
Спасил се по знамение на рождения ден на жена си
Медицинският инструктор Алексей Лиханов избавя живота на своите приятели и получава орден „ За смелост “. В този ден, в края на зимата, съветски отряд попадна под обстрел в борбите за Донбас. Няколко часа поред съперникът обстрелваше нашите позиции. По време на контраатаката няколко ранени бойци останаха на бойното поле. Сержант Лиханов пълзеше след тях. Превърза първия и го влачи върху себе си два часа. После се върна за останалите.
Няколко дни по-късно самият медицински чиновник попадна под обстрел. Всичко се случи на празничен ден – 8 март. Снаряд попадна в центъра на група наши бойци, взривната вълна ги разпръсна на всички места. Когато Алексей пристигна на себе си, в близост нямаше жива душа. Явно не са го забелязали.
Парче от шрапнел е влезнало в единия крайник под коляното, а на другия е раздробено стъпалото. Не е носил храна или вода със себе си. Няма и средства за насочване, нито телефон, нито компас. Някак си си спомнил посоката, откъдето е пристигнал. От оръжието - единствено две гранати.
И по този начин той пълзеше по замръзналата земя, ту губеше схващане от болежка и мраз, ту идваше на себе си и загребваше падащия сняг с уста. Той посрещна рождения си ден - 15 март - в пуста и заснежена гора. Следващата цел, която си сложи, беше да доживее до рождения ден на жена си - 20 март. И тъкмо в този ден боецът стигна до своите. Почти две седмици пълзене!
Наложи се измръзналите пръсти на единия крайник да бъдат ампутирани. Лиханов се върна вкъщи - при жена си и щерка си - и строго си забрани да приказва за себе си: не искаше прекалено много популярност.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ