Онзи красив … семеен … старомоден начин. Така започва поредната

Д-р Неделя Щонова се захвана да мие чиниите от новогодишната трапеза и просълзи всички с тези думи

Онзи хубав … фамилен … демодиран метод. Така стартира следващата обява на доктор Неделя Щонова.

Ето какво още написа във Facebook красивата нефроложка:

Когато станах на 18 години майка и баща ми подариха хубав бял порцеланов сервиз за хранене. Той има златни ръбове и е формиран от 30 елементи. Специален сервиз за специфични празници. Все още нищо не съм счупила от него. Пазя го доста деликатно. И на Нова година постоянно поднасям в него. Зодия Рак съм, ние от този зодиакален знак харесваме уюта във всичките му измерения – в фамилията, в връзките, вкъщи, на работното място.

И откогато се помня Нова година съвсем постоянно сме чествали вкъщи. Обичам по този начин. В къщи, в топлото огнище. И след това, когато вечерта свърши и всички си тръгнат, когато къщата утихне, стартирам да прибирам безшумно масата, да мия чиниите и чаши от този сервиз. И ми е толкоз прелестно. Имало е Нови години, когато целият сервиз влизаше в приложимост и дори не стигаше.

И може в час по литература човек да не знае доста много добре що е то “бъдеще време в предишното “, само че в живота, някак постоянно го усещаш. И това чувство е обвързвано с покрива на дома. Ти знаеш, че има едно място където постоянно си обичан.

Ако … ти е обещано, несъмнено.

От Бог.

Сега … в първите часове на новата 2024-та …

Оглеждам се постепенно.

Щото от време на време толкоз ненужно бързаме.

Оглеждам чиниите, чашите и всичко което съм измила.

Малко ми се костват тази година.

Оредяват редиците.

Нахлуват мемоари.

Колко доста хора, които желая да прегърна … към този момент ги няма.

Една свещичка догаря и притихнала слушам там нейде от небето гласовете им, заръките, смеховте.

И най-много думите на моя баща:

– Недялче, няма да се плашиш. Дори нещо да сбъркаш в живота, аз ще съм до теб, ние с майка ти ще бъдем твой дом и твоя опора постоянно … само че даже и да сбъркаш … желаеме да те научим на Жизнелюбие. Ти постоянно си носи това вързопче от религия в сърцето. С него ще възкръсваш след всяка болежка. А това вързопче религия сме ние, твоят жанр и твоето семейство.

Продължавам да преглеждам какъв брой чинии и чаши съм измила този път.

На тази Нова година. По-малко са отпреди. Родовият дух е тук, само че животът и гибелта са разпилели не дребна част от обичаните хора.

Очите ми се издигат със благоговение към идното.

И мисля си … искрено наивно, по какъв начин желая и по какъв начин апелирам се …

Един ден … “когато порасна “ … да бъда всичко това, което мога да бъда, с цел да се горедеят майка и баща с мен. И баба и дядо също. Искам да знаят, че са си свършили добре работата, че са ми дали значимите уроци и макар че са били доста строги към мен … съм се чувствала постоянно обичана и закриляна, тъй като нося в гените си силата на това единство, на традицията, на фамилията и семейството.

И си мисля … по какъв начин желая … т.е. по какъв начин апелирам се … един ден когато щерка ни порасне … и след несъмнено 50 още години … когато тя мие чиниите в миналото, някъде … след някоя Нова година да усеща в себе си толкоз последователност и обич, че да каже:

– Усещам … по какъв начин мама и тати стискат ръката ми, чувствам ги тука до мен, чувствам дара и сигурността на корените си … и макар, че животът е цялостен с болежка, тези корени съумяха да ме научи на Жизнелюбие. И тъкмо поради това чувство, че имам фамилия, корени и криле … моето Жизнелюбие е по-силно от всичко!

Толкова е съвременно през днешния ден да бъдем грубо самотни, да сме единаци и его-маниаци, да не ценим святите работи и да заспиваме сами в тъмното. Обърка се светът. Семейството към този момент не е нещо свещено. А гибелта … лиши доста хора.

Станахме груби, нелоялни, забравихме да се обичаме по оня хубав, демодиран, фамилен метод … както беше в миналото. И тогава целият сервиз влизаше в приложимост и дори не стигаше … тъй като цялата фамилия беше там … присъствена, жива, огромна.

А аз след това миех чинии и чаши чак до сутринта и бях безумно щастлива.

Заради това чувсто на принадлежност към нещо огромно, към нещо същинско, с дълбоки корени.

И в моите сънища героите постоянно са тези същински корени … с огромното сплотено семейство.

То е Стопанинът на фантазиите!

Може и да бъркам, само че за всеки от нас е особена привилегията да бъде тук, на тази земя … и да има късмет да образува корени, както и красиви мемоари за децата си.

Не толкоз за себе си!

А за децата си.

За поколенията.

Да пазим чувството за целостта на дома.

Няма по-фин подарък от Бога – близостта, душата на фамилията и всичкото това да става все по-силно с всяко последващо потомство. А не да се разпада.

… тъй като … тогава … когато приличаме на обрулени есенни листи.. подгонени от вятъра … целостта на дома и фамилията е това едничкото, което най-вече пази от такива страшни външни виелици.

И тази заедност дава мощ несравнима към нищо.

Тази заедност е без аналог.

Тя е свещена.

Ако човек е бил блажен …

ТЯ … да му бъде дадена.

И в случай че му е било писано … Провидението да го подари с това всичкото.

Семейството е благословия.

Продължавам да мия чиниите и чувствам, по какъв начин желая да спусна завеса от слънчева светлина-надежда … пред една зейналата в очите ми сълза.

Защото … ние може единствено да мечтаем … да се молим … да се надяваме.

Да се смиряваме. И благодарим.

За себе си … за генетичната щафета … за идните генерации, дни и години.

А какво ще бъде … единствено един Бог знае.