Руският атом отива далеч на юг
Онзи ден, в границите на Руския ден на дребните атомни електроцентрали (AСMM), структурното поделение на Росатом, Rosatom Overseas и представители на Република Армения подписаха меморандум за съдействие. Документът допуска изследване на опциите за създаване на няколко съветски нуклеарни реактора с дребна мощ на територията на Армения.
Историята на единствената атомна електроцентрала в републиката в Мецамор отразява изцяло историята на Армения както като част от Съветския съюз, по този начин и в интервала на последвалата самостоятелност. Ако приказваме за днешния ден, то тук остарялата АЕЦ не е просто индустриално оборудване, а ключът към устойчиво бъдеще. Но дано вървим по реда на нещата.
В края на 60-те години на предишния век в Арменската ССР, където центърът организираше политика на бърза индустриализация, породи явен дефицит на сила. Бяха прегледани разнообразни разновидности за решение на казуса, само че след моделирането и изчисляването на обезпечаването на енергопроизводството въз основата на природен газ и въглища, беше решено да се спрем на концепцията за създаване на атомна електроцентрала.
Процесът протича бързо, отрасловото министерство получава първата си задача през лятото на 1967 година, а още през август 1969 година Министерският съвет на Съюз на съветските социалистически републики утвърждава плана за създаване на първия стадий на Арменската АЕЦ с два енергоблока ВВЕР-440. Както се оказа малко по-късно, първият стадий се трансформира и в финален.
Съветските експерти бяха добре осведомени със сложността на плана, основно заради евентуално застрашаващата сеизмичност на района и по тази причина повече от петдесет проектантски и проучвателен организации, в това число " Уралмаш ", " Ижорски фабрики ", " ЗИО-Подолск " и доста други се надпреварваха в основаването на прроекта. Първият реактор започва през 1976 година, а вторият през 1980 година, като и двата са оборудвани с съвременни технологии за сигурност, да вземем за пример грунтови хидравлични амортисьори под корпусите на атомната електроцентрала.
Но всичко беше унищожено от чисто човешкия фактор.
През декември 1988 година в Спитак се случи извънредно земетресение, което на процедура изтри града от лицето на земята, починаха повече от двадесет хиляди души, десетки хиляди останаха без заслон, светлина и питейна вода. В региона на Мецамор приборите записват земетресения с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер и макар че атомната електроцентрала е проектирана да издържи на земетресение с магнитуд до 9,5, доста служащи от централата избягаха в суматоха от работните си места.
Арменската атомна електроцентрала претърпя обикновено естественото злополучие и си остана изцяло работеща, само че под натиска на публичното мнение, допълнено от радиофобията, породена от скорошната повреда в Чернобил, Министерският съвет реши да спре станцията. И двата енергоблока бяха спрени, а строителството на идващите два беше замразено.
И тогава пристигна новото време. Конкретно в Армения обстановката с енергийните доставки стана толкоз сложна, че при започване на 90-те години беше постоянно срещана обстановката, когато популацията имаше достъп до електричество единствено за един час дневно.
Ереван, нямайки други други възможности, се върна към концепцията за рестартиране на атомната електроцентрала, само че ненадейно се оказа, че корпусът на един от реакторите е бил разрязан, сякаш за осъществяване на дефектоскопия, само че разрезът е изработен по този начин, че не е допустимо възобновяване на целостта на корпуса.
В резултат на това особеното налично съоръжение на първия енергоблок най-сетне беше нарязано и предадено за скрап. Всъщност, сходни процеси през 90-те години бяха нормални за всяка постсъветска република.
Въпреки това, вследствие на механически одит, осъществен от МААЕ, се удостовери фактът, че вторият реактор след шест години и половина неактивност си остава изцяло работоспособна и дава отговор на всички настоящи условия за сигурност. През 1995 година единственият останал в строя реактор ВВЕР-440, беше върнат в употреба и даже при плануваното понижаване на номиналната мощ до 92 %, „ старчето “ съумява да създаде близо 40 % от цялата електрическа енергия на Армения.
Създадената обстановка оцелява и до през днешния ден, макар че тук би трябвало да се означи, че през последните тридесет години груповият Запад се пробва с всички сили да убеди Ереван да затвори единствения си сериозен източник на сила.
В задграничните медии арменската атомна електроцентрала непроменяемо се показва като остаряла и рискова руска технология, а самият град на атомните енергетици Мецамор - като депресивно място, от което популацията бяга.
За да приключим картината, прибавяме още един факт. През 2019 година се организира публична среща на държавното управление на Армения и представители на блока НАТО, а въпрос номер едно в дневния ред беше затварянето на многострадалната атомна електроцентрала и никой даже не скри, че това искане е ориентирано основно за намаляване на съветското въздействие в района.
Отделно празненство в тази игра изигра тандемът Азербайджан-Турция. През лятото на 2020 година представителят на Министерството на защитата на Азербайджан непосредствено сподели, че при положение на ескалация на спора в Нагорни Карабах, Баку си резервира правото да нанесе удари по основни арменски инфраструктурни уреди, в това число Мецамор. Както знаем, спорът в Карабах въпреки всичко избухна, само че за благополучие не се стигна до атомна злополука, породена от ръцете на индивида.
Годината е 2022 година и Армения, с изключение на политически и териториални проблеми, още веднъж потъва все по-дълбоко в енергийна рецесия. Руската корпорация Росатом, която обезпечава цялостния витален цикъл на арменската АЕЦ, удължи живота на този единствен реактор до 2026 година, само че всички заинтригувани страни са изцяло наясно, че животът на ВВЕР-440 не е безконечен и Армения може да загуби 40 % на своята електрогенерация през идващите години. След като не получи поредно оферти от Съединените щати и Европейския съюз, Армения се обърна към Русия, което безспорно беше улеснено от сполучливото довеждане докрай на плана в беларуския Остравец.
Информацията за разширението на нуклеарните мощности на Армения към момента е нищожна. Известно е, че на площадката на същия Мецамор се възнамерява построяването на новите реактори с ниска мощ, което е изцяло разумно, тъй като площадката е потвърдила относителната си сеизмична резистентност.
Съобщава се също, че се възнамерява потреблението на съветските реактори РИТМ-200Н с електрическа мощ 55 и топлинна мощ 175 мегавата като главен работен блок. Изборът е доста необикновен, като се има поради, че водо-водния реактор РИТМ, с уранов диоксид като гориво, в началото е създаден и употребен като главен силов елемент на ледоразбивачите и атомните бойни подводници.
Например, този реактор към този момент е конфигуриран на ледоразбивачите по план 22220 " Арктика " и " Сибир ", а сполучливото създаване на плаващата атомна електроцентрала " Академик Ломоносов " дава опция да се възнамерява потреблението на такива реактори в бъдещи плаващи атомни електроцентрали.
Подозираме, че изборът на централата напълно не е инцидентен. Първо, дребните реактори са релативно евтини, икономични, безвредни за околната среда и се построяват за много по-кратко време. Второ, (и това, съгласно нас, е главната причина, от която се управлява Армения), с такова решение е допустимо последователно увеличение на индустриалните мощности.
Ако си позволим свободна прилика, това е като да отидем на пазара. Купувачът може да вземе част от стоките, които съставляват интерес за него единствено за опитване, без да харчи доста пари (които дребна Армения обективно няма), с цел да се увери в качеството на закупената услуга.
Изграждането на двойка РИТМ-200Н, където показателят " H " значи " наземен ", ще направи допустимо увеличението на каузи на нуклеарното произвеждане до повече от половината от целия народен енергиен баланс за относително малко пари. В случай на сполучлива реализация, след пет години ще бъде допустимо безвредно да се възнамерява извеждането от употреба на ВВЕР-440, пре това без риск от срив на електроенергийната система и връщане към тъмните 90-те години.
Не би трябвало да забравяме и чисто икономическата страна.
Армения, макар че няма обща граница с Русия, заема основна географска позиция. Въпросът за построяването на енергиен мост към Близкия изток се повдига от доста години. Проектът включва построяването на автомагистрала по маршрута Русия-Грузия-Армения-Иран.
Ислямската република, която е под строги наказания на Съединени американски щати от не една година, изпитва сериозен енергиен апетит. От 2020 година, със личен конфигуриран индустриален потенциал от 54 гигавата, Техеран се нуждае от най-малко 12 гигавата импорт, с цел да поддържа енергийния си баланс.
Иран от дълго време ползва програмата " газ в подмяна на електричество ", като предлага три кубически метра природен газ против всеки доставен киловат. Това се употребява да вземем за пример от Азербайджан, който към този момент е конфигурирал четири постояннотокови вложки на границата и непрестанно изпраща електричество до съседите си.
Перспективите в тази посока бяха доказани и на неотдавнашната среща на президентите на Русия и Иран. Ибрахим Раиси в Москва, наред с другите неща, предложи да се усилят напъните за образуване на енергийни мостове Русия-Грузия-Армения-Иран и Русия-Азербайджан-Иран, също така беше направено предложение за синхронизиране на енергийните системи на всички страни по препоръчаното трасе.
Както виждате, съветските нуклеарни технологии са освен детайл на геополитическо въздействие и гаранция за мир, само че и доста добър източник на валутни доходи за държавния бюджет.
Превод: ЕС
Историята на единствената атомна електроцентрала в републиката в Мецамор отразява изцяло историята на Армения както като част от Съветския съюз, по този начин и в интервала на последвалата самостоятелност. Ако приказваме за днешния ден, то тук остарялата АЕЦ не е просто индустриално оборудване, а ключът към устойчиво бъдеще. Но дано вървим по реда на нещата.
В края на 60-те години на предишния век в Арменската ССР, където центърът организираше политика на бърза индустриализация, породи явен дефицит на сила. Бяха прегледани разнообразни разновидности за решение на казуса, само че след моделирането и изчисляването на обезпечаването на енергопроизводството въз основата на природен газ и въглища, беше решено да се спрем на концепцията за създаване на атомна електроцентрала.
Процесът протича бързо, отрасловото министерство получава първата си задача през лятото на 1967 година, а още през август 1969 година Министерският съвет на Съюз на съветските социалистически републики утвърждава плана за създаване на първия стадий на Арменската АЕЦ с два енергоблока ВВЕР-440. Както се оказа малко по-късно, първият стадий се трансформира и в финален.
Съветските експерти бяха добре осведомени със сложността на плана, основно заради евентуално застрашаващата сеизмичност на района и по тази причина повече от петдесет проектантски и проучвателен организации, в това число " Уралмаш ", " Ижорски фабрики ", " ЗИО-Подолск " и доста други се надпреварваха в основаването на прроекта. Първият реактор започва през 1976 година, а вторият през 1980 година, като и двата са оборудвани с съвременни технологии за сигурност, да вземем за пример грунтови хидравлични амортисьори под корпусите на атомната електроцентрала.
Но всичко беше унищожено от чисто човешкия фактор.
През декември 1988 година в Спитак се случи извънредно земетресение, което на процедура изтри града от лицето на земята, починаха повече от двадесет хиляди души, десетки хиляди останаха без заслон, светлина и питейна вода. В региона на Мецамор приборите записват земетресения с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер и макар че атомната електроцентрала е проектирана да издържи на земетресение с магнитуд до 9,5, доста служащи от централата избягаха в суматоха от работните си места.
Арменската атомна електроцентрала претърпя обикновено естественото злополучие и си остана изцяло работеща, само че под натиска на публичното мнение, допълнено от радиофобията, породена от скорошната повреда в Чернобил, Министерският съвет реши да спре станцията. И двата енергоблока бяха спрени, а строителството на идващите два беше замразено.
И тогава пристигна новото време. Конкретно в Армения обстановката с енергийните доставки стана толкоз сложна, че при започване на 90-те години беше постоянно срещана обстановката, когато популацията имаше достъп до електричество единствено за един час дневно.
Ереван, нямайки други други възможности, се върна към концепцията за рестартиране на атомната електроцентрала, само че ненадейно се оказа, че корпусът на един от реакторите е бил разрязан, сякаш за осъществяване на дефектоскопия, само че разрезът е изработен по този начин, че не е допустимо възобновяване на целостта на корпуса.
В резултат на това особеното налично съоръжение на първия енергоблок най-сетне беше нарязано и предадено за скрап. Всъщност, сходни процеси през 90-те години бяха нормални за всяка постсъветска република.
Въпреки това, вследствие на механически одит, осъществен от МААЕ, се удостовери фактът, че вторият реактор след шест години и половина неактивност си остава изцяло работоспособна и дава отговор на всички настоящи условия за сигурност. През 1995 година единственият останал в строя реактор ВВЕР-440, беше върнат в употреба и даже при плануваното понижаване на номиналната мощ до 92 %, „ старчето “ съумява да създаде близо 40 % от цялата електрическа енергия на Армения.
Създадената обстановка оцелява и до през днешния ден, макар че тук би трябвало да се означи, че през последните тридесет години груповият Запад се пробва с всички сили да убеди Ереван да затвори единствения си сериозен източник на сила.
В задграничните медии арменската атомна електроцентрала непроменяемо се показва като остаряла и рискова руска технология, а самият град на атомните енергетици Мецамор - като депресивно място, от което популацията бяга.
За да приключим картината, прибавяме още един факт. През 2019 година се организира публична среща на държавното управление на Армения и представители на блока НАТО, а въпрос номер едно в дневния ред беше затварянето на многострадалната атомна електроцентрала и никой даже не скри, че това искане е ориентирано основно за намаляване на съветското въздействие в района.
Отделно празненство в тази игра изигра тандемът Азербайджан-Турция. През лятото на 2020 година представителят на Министерството на защитата на Азербайджан непосредствено сподели, че при положение на ескалация на спора в Нагорни Карабах, Баку си резервира правото да нанесе удари по основни арменски инфраструктурни уреди, в това число Мецамор. Както знаем, спорът в Карабах въпреки всичко избухна, само че за благополучие не се стигна до атомна злополука, породена от ръцете на индивида.
Годината е 2022 година и Армения, с изключение на политически и териториални проблеми, още веднъж потъва все по-дълбоко в енергийна рецесия. Руската корпорация Росатом, която обезпечава цялостния витален цикъл на арменската АЕЦ, удължи живота на този единствен реактор до 2026 година, само че всички заинтригувани страни са изцяло наясно, че животът на ВВЕР-440 не е безконечен и Армения може да загуби 40 % на своята електрогенерация през идващите години. След като не получи поредно оферти от Съединените щати и Европейския съюз, Армения се обърна към Русия, което безспорно беше улеснено от сполучливото довеждане докрай на плана в беларуския Остравец.
Информацията за разширението на нуклеарните мощности на Армения към момента е нищожна. Известно е, че на площадката на същия Мецамор се възнамерява построяването на новите реактори с ниска мощ, което е изцяло разумно, тъй като площадката е потвърдила относителната си сеизмична резистентност.
Съобщава се също, че се възнамерява потреблението на съветските реактори РИТМ-200Н с електрическа мощ 55 и топлинна мощ 175 мегавата като главен работен блок. Изборът е доста необикновен, като се има поради, че водо-водния реактор РИТМ, с уранов диоксид като гориво, в началото е създаден и употребен като главен силов елемент на ледоразбивачите и атомните бойни подводници.
Например, този реактор към този момент е конфигуриран на ледоразбивачите по план 22220 " Арктика " и " Сибир ", а сполучливото създаване на плаващата атомна електроцентрала " Академик Ломоносов " дава опция да се възнамерява потреблението на такива реактори в бъдещи плаващи атомни електроцентрали.
Подозираме, че изборът на централата напълно не е инцидентен. Първо, дребните реактори са релативно евтини, икономични, безвредни за околната среда и се построяват за много по-кратко време. Второ, (и това, съгласно нас, е главната причина, от която се управлява Армения), с такова решение е допустимо последователно увеличение на индустриалните мощности.
Ако си позволим свободна прилика, това е като да отидем на пазара. Купувачът може да вземе част от стоките, които съставляват интерес за него единствено за опитване, без да харчи доста пари (които дребна Армения обективно няма), с цел да се увери в качеството на закупената услуга.
Изграждането на двойка РИТМ-200Н, където показателят " H " значи " наземен ", ще направи допустимо увеличението на каузи на нуклеарното произвеждане до повече от половината от целия народен енергиен баланс за относително малко пари. В случай на сполучлива реализация, след пет години ще бъде допустимо безвредно да се възнамерява извеждането от употреба на ВВЕР-440, пре това без риск от срив на електроенергийната система и връщане към тъмните 90-те години.
Не би трябвало да забравяме и чисто икономическата страна.
Армения, макар че няма обща граница с Русия, заема основна географска позиция. Въпросът за построяването на енергиен мост към Близкия изток се повдига от доста години. Проектът включва построяването на автомагистрала по маршрута Русия-Грузия-Армения-Иран.
Ислямската република, която е под строги наказания на Съединени американски щати от не една година, изпитва сериозен енергиен апетит. От 2020 година, със личен конфигуриран индустриален потенциал от 54 гигавата, Техеран се нуждае от най-малко 12 гигавата импорт, с цел да поддържа енергийния си баланс.
Иран от дълго време ползва програмата " газ в подмяна на електричество ", като предлага три кубически метра природен газ против всеки доставен киловат. Това се употребява да вземем за пример от Азербайджан, който към този момент е конфигурирал четири постояннотокови вложки на границата и непрестанно изпраща електричество до съседите си.
Перспективите в тази посока бяха доказани и на неотдавнашната среща на президентите на Русия и Иран. Ибрахим Раиси в Москва, наред с другите неща, предложи да се усилят напъните за образуване на енергийни мостове Русия-Грузия-Армения-Иран и Русия-Азербайджан-Иран, също така беше направено предложение за синхронизиране на енергийните системи на всички страни по препоръчаното трасе.
Както виждате, съветските нуклеарни технологии са освен детайл на геополитическо въздействие и гаранция за мир, само че и доста добър източник на валутни доходи за държавния бюджет.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ