Онзи ден прочетох нещо, което запали мозъка ми: Спрете да

Онзи ден прочетох нещо, което възпламени мозъка ми: „ Спрете да вършиме реклами, започнете да вършиме изкуство. “ Това ме накара да се замисля за тази злополука със наличието, в която се намираме. AI отвори шлюзовете на всеобщото маркетингово наличие. Търговски презентации, блогове и изявления в обществените медии за секунди — всичко това с едно натискане на бутон „ елементарно “. Не ви харесва по какъв начин звучи нещо? Помолете AI да пренапише текста с друг звук на гласа. Тази дарба е предиздвикала мнозина да имат вяра, че защото „ можем “ да сътворяваме по този метод, ние „ би трябвало “. По-лесно е. По-евтино е. По-ефективно е. Схващам рекламата. Но желая да понижа обектива и да погледна огромната картина, написа Съни Дъблик в публикация за Entrepreneur. 

Много от главните ни обществени медийни платформи към този момент, в случай че не възнамеряват, оферират варианти без реклами. Услугите за стрийминг предаване оферират абонаменти без реклами. Почти универсално маркетинговите изследвания демонстрира всеобща отмалялост от реклами измежду потребителите. Чувам това от самото начало както от търговци, по този начин и от клиенти: „ Просто би трябвало да обявявам повече в Instagram “, „ Просто нуждая се от по-голям рекламен бюджет “ и „ Имам потребност от повече X “. Още, още, още. Наистина ли имаме повече потребност? Или в действителност имаме потребност от по-малко?

Нека свалим за секунда шапката на търговците и притежателите на компании и да влезем в обувките на нашите клиенти. Изчислено е, че междинният консуматор получава над 10 000 маркетингови известия всеки ден. Наистина ли желаят " още " известия? Повече наличие? Повече маркетинг? Не. И по този начин, какво желаят те? Какво би им харесало? Вместо повече, какво ще кажете за по-добро?