Насила деца не става
Онзи ден чух нещо, което не бях чувал до момента. Един от политиците ни - Волен Сидеров, позволи забавен метод за справяне с демографската рецесия. Евентуално, сподели той,
при една възбрана със закон на абортите
и казусът можел да се реши.
Не имах вяра, че Сидеров може да ме изненада с нещо. Всеки човек, а и политик на този свят (политикът също е човек) от време на време споделя нещо мъдро, от време на време нещо неуместно - по този начин я караме. По този метод вървят и животът, и светът. Отдавна съм се отказал да си строя кумири измежду живите, па и измежду умрелите мъдреци, или да причислявам някого вечно в клуба на безнадеждните идиоти. Защото ми се е случвало да видя идол да хитрее и мишкува за дребна ползица или да ръси ненадейно незнание като сняг през юни. Случвало ми се е и противоположното - обезсърчителен сякаш простак да показва стряскаща прозорливост. Това последното става най-много след някакъв персонален шок, я загуба на обичан човек, я друго някакво тестване, което изведнъж обръща парадигмата. Но то е различен диалог.
Нека се върнем към пустата демография, която явно вълнува всички. Дори папа Франциск, който ни посети преди месец-два, направи от демографията нещо като лайтмотив на изявленията си у нас. Той назова идващото време " демографска зима ", която била паднала като " ледена завеса " в огромна част от Европа. Та демографската тематика очевидно клокочи все по-настойчиво и измежду политическите, само че и измежду елементарните хорски страхове. Тя надали е единствено акумулаторче за палене на патриотични пристрастености, когато няма по какъв начин да се хванеш за държавен дълг или брутен артикул. Пустата демография демонстрира - към този момент сме 7 милиона българите в България. Намаляваме с по 40 000 годишно. Най-застаряващо население, най-изчезваща нация, също така с най-вече аборти на глава от популацията, цитира и Сидеров. Дотук си го знаем. Чували сме и за ограничения, които вземат някои страни, чували сме и оферти у нас за повишение на раждаемостта. Отпуски по майчинство, внезапно увеличение на държавното подкрепяне за второ и трето дете и т.н.
Идеята за възбрана на абортите обаче ми се видя
някакъв фермерски напряко метод,
стресна ме даже с чисто сондажното си в тази ситуация артикулиране. Все отново идва от политик, от член на Народното събрание, т.е. при някаква подобаваща настройка във властта може да се стигне до такова законотворчество. Сидеров назова абортите " убийства на деца ", както ги назовават и католиците. Според статистиката абортите у нас са към 25 000 годишно. Политикът насочи рецензия и към православната ни черква, която неглижирала въпроса. Един тип не можела ли и тя като католиците. Оставям настрани религиозния, догматичен съставен елемент в разногласието. Католическата черква отхвърля абортите и има теологическа аргументация на това. Някои католически страни са го и закрепили законодателно. Работата обаче е там, че раждаемостта в католическите общества не демонстрира забележими отклонения от общата наклонност в света. А наклонността е следната, казано най-общо - нискообразованите и бедните се множат повече от образованите и богатите. Това е наклонността, изключенията не я обръщат. От тази позиция възбраната на абортите не би довела до нищо с изключение на до разцъфтяване на незаконния бизнес в тази сфера, както и до увеличение на продажбата на всевъзможни средства за предотвратяване от бременност - кои ефикасни, кои неефективни и напряко рискови.
Ако едно общество не желае висока раждаемост, със закони не можеш да го принудиш към това. Раждането на деца и развъждането им е акт на мъжество и обич, не на казармен режим и индустриален норматив.
Инак Сидеров в нещо е прав - мощната религия, огромната набожност могат да създадат раждаемостта висока. Амишите в Съединени американски щати - хора, които не употребяват софтуерните придобивки на света, а обработват земята с ръцете си и с домашни животни, имат висока раждаемост. Но като цяло бъркаме схемата на мислене - не популационният подем е цел на високата набожност, а високият дух е цел по себе си. Пък по какви пътища ще върви той, не е лъжица за политическа манджа. Бедата е, че актуалното общество е стъпило върху полезности, които не припознават саможертвата и себеотрицанието като върховен съставен елемент на човешкото реализиране. За безусловна полезност признаваме благосъстоянието. Не ми се ще отново да изтъквам Мичиу Каку, но по въпроса за децата той споделя простичко: множеството деца в предишното са били повече благосъстояние, а сега
в огромния град са повече беднотия
Ето ясно пояснение на раждаемостта - освен у нас прочее.
Нелепото в изявлението на Сидеров е, че желае да обръща демографските трендове със възбрана във времена, когато изкушенията, само че и демоните на либерализма и все по-софистицираното ползване са овладели голямата част от света. Включително и нас. Дори мюсюлманският свят, считан за опасност от някои, е предразположен на тези трендове. Достатъчно е да видите раждаемостта в Истанбул и в ОАЕ да вземем за пример. Тоест към този момент не можеш да обръщаш трендове със закон в област, в която става дума за дух, полезности и обич. Това е несъгласие сред политически мечти и честен натурализъм, не друго. По тоя мотив ми идва мислено едно удивително предусещане на Карл Густав Юнг: " Обратното на любовта не е омразата, а властта ", споделя философът. И още: " Най-тежкото задължение на плещите на децата е неизживеният живот на техните родители ".
Пък тук добре сме натоварили децата си и не е до броя бойци или възпитаници въпросът, а до по-дълбоки неща.
при една възбрана със закон на абортите
и казусът можел да се реши.
Не имах вяра, че Сидеров може да ме изненада с нещо. Всеки човек, а и политик на този свят (политикът също е човек) от време на време споделя нещо мъдро, от време на време нещо неуместно - по този начин я караме. По този метод вървят и животът, и светът. Отдавна съм се отказал да си строя кумири измежду живите, па и измежду умрелите мъдреци, или да причислявам някого вечно в клуба на безнадеждните идиоти. Защото ми се е случвало да видя идол да хитрее и мишкува за дребна ползица или да ръси ненадейно незнание като сняг през юни. Случвало ми се е и противоположното - обезсърчителен сякаш простак да показва стряскаща прозорливост. Това последното става най-много след някакъв персонален шок, я загуба на обичан човек, я друго някакво тестване, което изведнъж обръща парадигмата. Но то е различен диалог.
Нека се върнем към пустата демография, която явно вълнува всички. Дори папа Франциск, който ни посети преди месец-два, направи от демографията нещо като лайтмотив на изявленията си у нас. Той назова идващото време " демографска зима ", която била паднала като " ледена завеса " в огромна част от Европа. Та демографската тематика очевидно клокочи все по-настойчиво и измежду политическите, само че и измежду елементарните хорски страхове. Тя надали е единствено акумулаторче за палене на патриотични пристрастености, когато няма по какъв начин да се хванеш за държавен дълг или брутен артикул. Пустата демография демонстрира - към този момент сме 7 милиона българите в България. Намаляваме с по 40 000 годишно. Най-застаряващо население, най-изчезваща нация, също така с най-вече аборти на глава от популацията, цитира и Сидеров. Дотук си го знаем. Чували сме и за ограничения, които вземат някои страни, чували сме и оферти у нас за повишение на раждаемостта. Отпуски по майчинство, внезапно увеличение на държавното подкрепяне за второ и трето дете и т.н.
Идеята за възбрана на абортите обаче ми се видя
някакъв фермерски напряко метод,
стресна ме даже с чисто сондажното си в тази ситуация артикулиране. Все отново идва от политик, от член на Народното събрание, т.е. при някаква подобаваща настройка във властта може да се стигне до такова законотворчество. Сидеров назова абортите " убийства на деца ", както ги назовават и католиците. Според статистиката абортите у нас са към 25 000 годишно. Политикът насочи рецензия и към православната ни черква, която неглижирала въпроса. Един тип не можела ли и тя като католиците. Оставям настрани религиозния, догматичен съставен елемент в разногласието. Католическата черква отхвърля абортите и има теологическа аргументация на това. Някои католически страни са го и закрепили законодателно. Работата обаче е там, че раждаемостта в католическите общества не демонстрира забележими отклонения от общата наклонност в света. А наклонността е следната, казано най-общо - нискообразованите и бедните се множат повече от образованите и богатите. Това е наклонността, изключенията не я обръщат. От тази позиция възбраната на абортите не би довела до нищо с изключение на до разцъфтяване на незаконния бизнес в тази сфера, както и до увеличение на продажбата на всевъзможни средства за предотвратяване от бременност - кои ефикасни, кои неефективни и напряко рискови.
Ако едно общество не желае висока раждаемост, със закони не можеш да го принудиш към това. Раждането на деца и развъждането им е акт на мъжество и обич, не на казармен режим и индустриален норматив.
Инак Сидеров в нещо е прав - мощната религия, огромната набожност могат да създадат раждаемостта висока. Амишите в Съединени американски щати - хора, които не употребяват софтуерните придобивки на света, а обработват земята с ръцете си и с домашни животни, имат висока раждаемост. Но като цяло бъркаме схемата на мислене - не популационният подем е цел на високата набожност, а високият дух е цел по себе си. Пък по какви пътища ще върви той, не е лъжица за политическа манджа. Бедата е, че актуалното общество е стъпило върху полезности, които не припознават саможертвата и себеотрицанието като върховен съставен елемент на човешкото реализиране. За безусловна полезност признаваме благосъстоянието. Не ми се ще отново да изтъквам Мичиу Каку, но по въпроса за децата той споделя простичко: множеството деца в предишното са били повече благосъстояние, а сега
в огромния град са повече беднотия
Ето ясно пояснение на раждаемостта - освен у нас прочее.
Нелепото в изявлението на Сидеров е, че желае да обръща демографските трендове със възбрана във времена, когато изкушенията, само че и демоните на либерализма и все по-софистицираното ползване са овладели голямата част от света. Включително и нас. Дори мюсюлманският свят, считан за опасност от някои, е предразположен на тези трендове. Достатъчно е да видите раждаемостта в Истанбул и в ОАЕ да вземем за пример. Тоест към този момент не можеш да обръщаш трендове със закон в област, в която става дума за дух, полезности и обич. Това е несъгласие сред политически мечти и честен натурализъм, не друго. По тоя мотив ми идва мислено едно удивително предусещане на Карл Густав Юнг: " Обратното на любовта не е омразата, а властта ", споделя философът. И още: " Най-тежкото задължение на плещите на децата е неизживеният живот на техните родители ".
Пък тук добре сме натоварили децата си и не е до броя бойци или възпитаници въпросът, а до по-дълбоки неща.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ