Оня ден се видяхме с една съседка и тя ми

Оня ден се видяхме с една съседка и тя ми сподели: „ Да знаеш, че от дълго време няма обич на тоя свят, всичко е единствено ползи! “ Попитах я какво има поради и тя ми описа следната история. Братовчедка й Ивана останала вдовица едвам на 29 години. Мъжът й получил инфаркт и по този начин и не могли да се нарадват един на различен. За положително или зло, за петте години, в които били дружно, не им се родило дете, тъй като желали първо да си поживеят. След гибелта на мъжа си Ивана се затворила в себе си и въобще не желала да чуе препоръките на околните си, които я уверявали, че би трябвало да загърби тъгата си, да се огледа и да си откри някой различен, тъй като е още млада и хубава и животът е пред нея. Отдала се напълно на работата си и скоро я повишили. Получавала повече пари, можела да си разреши и да пътува, и да се отдаде на обичаното си занимание – да събира картини от модерни художници. Превърнала опустелия си дом в художествена изложба и го подредила с усет. Единственото, което й липсвало, било мъжкото рамо. Тя обаче си мислела, че надали ще откри втори като нейния Боби, по тази причина не го и търсела. Веднъж обаче, до момента в който била на фитнес, край нея се завъртял млад мъж. Заговорили се и тя схванала, че и той като нея е изгубил приятелката си. Общата им орис последователно ги сближила и Ивана не схванала по какъв начин се влюбила – към този момент 37-годишна, в по-младия с цели 10 години Владо. Той бил благ и деликатен и изобщо не бил нагъл и нахален като множеството си връстници. Бил страховит джентълмен, купувал й цветя, отварял й вратата, когато влизали в заведения, държал й палтото, когато се обличала и най-важното – не упорствал да вършат се*с.

Какво й би трябвало повече на една жена, която повече от 8 години не била докосвана от мъж?
Една вечер Ивана сама настояла Владо да се качи в жилището й и по-късно станали любовници. Тя безусловно разцъфнала и за пръв път след Боби обикнала същински. Поканила младия мъж да се придвижи при нея и настояла да поеме всичките му разноски. Купувала му скъпи облекла, парфюми, водела го по морски и планински курорти у нас и в чужбина и въобще не забелязвала, че той в никакъв случай не пазарувал със свои пари и в никакъв случай не й правел дарове. Стигало й, че е деликатен с нея, че я омайва с благи думи, че вършат страхотна обич. Дори скрито се надявала един ден да й предложи да се оженят, с цел да му роди дете, тъй като в нея още веднъж се зародила вярата да стане майка. Все по-често му шепнела, че го обича и че той е мъжът на живота й.

Той й отвръщал с думите, които желала да чуе, и Ивана била на върха на щастието.
Една вечер обаче, когато се прибрала от работа, заварила жилището си разкрит. Липсвали картините от стените, които коствали цяло положение, златните й бижута, две от кредитните й карти. Веднага позвънила на Владо да му показа, че някой е обрал жилището й, само че телефонът му бил изключен. После се обадила в полицията. Още като пристигнали, служителите на реда разбрали, че това е работа на някой непосредствен, тъй като си личало, че е човек, който познава жилището. Поискали изложение на Боби, след това се спогледали. Разпитали Ивана от кой момент се познават с него и когато им разказала по какъв начин са се срещнали, й обяснили, че той е остарял техен познайник и тя не е неговата първа жертва. Той издирвал самотни дами, замайвал им главите и след това ги обирал.

Някои подавали тъжби против него, други предпочитали да не повдигат обвинявания, тъй като им оставил хубави мемоари. Ивана била унищожена, само че твърдо решила да повдигне обвиняване против измамника. Не можала да му елементарни това, че й шепнел нежно: Обичам те!, а в това време кроял проекти да съсипе живота й, без да му пука за възприятията й.
Инфо: Лична драма