Оня ден чух сирените и спрях. Не застанах чак мирно,

" Оня ден чух сирените и стопирах. Не застанах чак спокойно, само че се замислих. Колко тъпо, че всякакви хора са си давали живота и поради такива скапаняци като мен. Но от мен има много по-скапани хора. И звъннах на един политик да го запитвам на 1 февруари вият ли сирените за жертвите на комунизма. А това е най-масовото ликвидиране на българи от българи в нашата история. Не вият. А би трябвало на 1 февруари да вият сирени ", споделя известният сценичен режисьор Теди Москов пред BNT.

Москов заключи, че го възмущава неналичието на интерес у младите към всичко ирационално:

" Те не знаят какво е идеализъм, жертвоготовност, достолепие. Но пък са чувствителни. Иначе най-вече ме тормози изпростачването на света ", сподели режисьорът.

" Политически ми прави ужасяващо усещане, че някакви немного грамотни хора от трибуната на Народното събрание поставят огромно изпитание да обидят срещуположния, и то с немного прилични думи. И от разногласието им не се схваща защо се карат, те не спорят за България, а спорят - ти какъв брой си тъп, аз какъв брой съм тъп. То постоянно е било в нашия парламент по този начин, от освобождение от турското владико-присъствие-робство. Много е обидно, че най-ниският бюджет за просвета в света е в България. В Германия 45 милиона евро е бюджетът на един спектакъл за година. А тук е на всички театри дружно за години напред ", заключи режисьорът.