Тони Николов: Вот, Македония, хаос
Онова „ уу-у “, което споделя в действителност доста – за гнева, сълзите на отчаяние и попарените очаквания на още едно потомство, разчитащо нещо бързо да се промени в България.
В същото време „ спечелилите “ изчезнаха. Никой от тях не прояви особена наслада. Щом „ смъкна “ държавното управление на Кирил Петков, Движение за права и свободи (по някаква причина) бързо напусна залата (заедно с Делян Пеевски). „ Копеечниците “ се втурнаха да дават изказвания в коридорите, Има Такъв Народ се разми в пейзажа. Единствено Десислава Атанасова от ГЕРБ остана да каканиже в опразнената парламентарна зала квалифицираното си слово, ставайки очевидец на напускането на целия Министерски съвет. „ Защо си потеглят? Въведете ред! “ – полуобидено изиска тя от председателстващия съвещанието. А залата трайно опустя.
Така и ще се запомни този първи съумял избор на съмнение в най-новата ни парламентарна история. С небрежно опразнената парламентарна зала и площада, претъпкан с гневни младежи. Гневни от загубата, тревожни за бъдещето.
През 1992 година при свалянето на държавното управление на Филип Димитров като че ли по-активни бяха хората от междинното и по-старото потомство. Защото голяма вълна от младежи реши да напусне България още при предходното си отчаяние – след загубата на Съюз на демократичните сили на изборите през 1990 година
Сега имаме промяна на поколенията. След смутовете от последните десетина години друго потомство се вля на площада. По различен метод обезпокоително, само че не по-малко яростно, в това време по-делово и по-прагматично. Решено „ то “ да остане, а „ тези “ („ мафията “) да си вървят.
Какви ли не въпроси слушам тези дни на площада, още след първия импровизиран протест в поддръжка на Никола Минчев. Всички разискват „ неразбираемата обстановка “, накъде върви България. Що за избор беше това и по какъв начин се координира статуквото?
Какво да каже човек… Темата на вота за съмнение (за икономическата и финансовата политика на правителството) бе измислена от ГЕРБ, с цел да не е избор за „ Македония “ (което ще им сътвори интернационален проблем). По линията Македония (взривно-емоционална тема) „ пее “ Слави Трифонов, подпомаган от контратенорите си хаджи Йорданов и хаджи Балабанов (два пъти хаджии, тъй като единствени вървят на „ хадж “ при Слави Трифонов).
В резултат на което имаме един вял (успешен) избор и друга „ подмолна тематика “, която трябваше да взриви и напомпа обществото. И то бързо – преди „ френското предложение “ – с цел да се внуши, че се приготвя „ национално изменничество “.
В момента всеки, който желае, може да прочете „ френското предложение “ за споразумяване на българо-македонския спор (европейската преговорна рамка, двустранния протокол), в резюме – всичко, съвпадащо с българските претенции, доста повече, в сравнение с бихме могли да се надяваме или сме се надявали в миналото.
Ала замисълът за „ парламентарна вилица “ сработи. Правителството трябваше да се отбранява по икономическата обстановка на страната, която хората избират да „ мерят “ по хладилниците си, а в същото време шоумените от Има Такъв Народ четяха „ приказки за заверата “ – „ българската история не е за обмен “.
И така, новоконструираното малцинствено болшинство (ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ, копеечници) смъкна кабинета „ Петков “. А в същото време ние се нагледахме на какво ли не, в това число на най-противоестествени съвместявания сред актива на Движение за права и свободи и ура-патриотите и то на фона музиката на Добри Чинтулов (де е Добри Чинтулов да види това…). И какво ли още ни чака. Няма потребност да четем международната преса, с цел да усетим, че страната ни е поела по пътя на хаоса.
Македони-я-я-я
Спомняте ли си този „ паметен зов “ на „ шоу-падишха “ в интервювото му пред Константин Вълков за Дарик радио? Когато не знаеш какво да кажеш или не можеш да пееш, крещиш…
Въобще цялата тази „ парламентарна македонска женитба “ е поразяваща. Не тъй като Македония не е била национална болежка и национална орис. Била е. И продължава да бъде. Заради нея (от македонстващи) е бил заклан Стамболов, както и Стамболийски (позволил си обществено да съобщи „ аман от тази Македония! “). Заради тази Македония България търпи три национални произшествия. Официалният брой на жертвите във войните е към 300 000 души.
Македония е била „ спусък “ на всички решения, вземани от български политици. След избора на София за столица македонският въпрос става „ прилежащ “, тоест вътрешен за България. Една трета от софиянците до 1944 година са придошли от Македония – водещите вестникари, учители, офицери, политици. Една дума против Македония е могла да коства нечия глава или публично състояние. За информация – многочислените тракийски бежанци (от Беломорието и Одринска Тракия) биват разселени навътре в България или по крайбрежието. Кой ще ги чуе там? И те бързо губят борбата. Същото е годно и за добруджанците.
През 1992 година в подобен капан попадна и Филип Димитров, пробвайки се да стори за Македония това, което в този момент демократичният свят прави за Украйна. Това първо демократично държавно управление на нова България бе тръгнало да чертае измеренията на ново добросъседство след десетилетия разобщеност зад телени и пропагандни мрежи. Предадоха го и го смъкнаха от вътрешната страна. Част от същите среди, които разиграха „ македонската карта “ през днешния ден.
Ето за какво кукловодите на Има Такъв Народ бързаха да разиграят обвиняванията в „ национално изменничество “, защото на хоризонта – за всеобща изненада – стартира да се обрисува някакво решение на българо-македонския спор. И то съвсем в оптимален размер. „ Приемливо “ (според заключението на специалистите на външната министърка Генчовска, а евентуално и съгласно екипа на Румен Радев).
Никога българската дипломация не е била толкоз покрай подобен голям триумф.
Искам да бъда свестен вярно. Не споделям, че сме намерили „ бързо решение “ на „ македонския въпрос “. Предложената преговорна рамка и двустранният протокол надали ще бъдат преглътнати елементарно от република Северна Македония (бившият им министър по европейските въпроси Никола Димитров към този момент се жалва по какъв начин Европа ги е оставила в „ ръцете на българите “).
Всяко държавно управление в Скопие, което би подписало тези документи, евентуално ще падне от власт. Но самите македонци са тези, които ще дефинират какво решение да вземат. Това към този момент не е проблем на България, която излиза от интернационалната си изолираност. Един ден (след месеци, година или две) в Скопие може би ще се появи държавно управление, решено да тръгне към обединена Европа през по този начин начертаната преговорна рамка. А Албания (друг проблем, който несъзнателно създадохме) към този момент ще има зелена светлина по пътя си към Европейски Съюз.
Защо обаче падна държавното управление в София? И то след най-големия дипломатически триумф, който сме на път да реализираме в историята си?
Никой наблюдаващ не може да даде логически отговор на този въпрос. И тук всичко още веднъж опира до „ задкулисието “. Щом Делян Пеевски персонално потегли да смъква държавното управление, нещата са ясни.
Нови хора
Какво обаче ни чака оттук насетне? Избори наесен, възпроизвеждащи сходно статукво? Или служебно държавно управление след служебно държавно управление? Това ли е „ сюжетът “, поради който Има Такъв Народ поставиха толкоз доста старания?
Струва ми се, че сега от ден на ден българи със свито сърце си задават тези въпроси. И размислите им са почти в този порядък:
Кой ще донесе мечтаното обновяване? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до през днешния ден? Дали от тях българският народ чака своето обновяване? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтлението? От тия, дето носят със себе си мерзостта на запустението? От тия дето носят на челото си знака на безчестието?
Не.
Всички тези управлявали партии са към този момент дефинитивно дискредитирани в очите на народа. Тяхното непочтеност ги сплотява в една обща купчина гнила плява, която би трябвало да се изгори.
Тези думи не са мои. Написал ги е Гео Милев в публикацията си „ Българският народ през днешния ден “, оповестена в брошура трета на сп. „ Везни “ през 1921 година Преди 100 години. Преди едни преломни в българската история събития, сложили началото на революция, траяла дълги, дълги десетилетия, чиито контузии не са отшумели и през днешния ден.
Представих си – като опит – по какъв начин ли биха се приели тези думи на Гео Милев през днешния ден, в случай че прозвучат от парламентарната естрада. Заедно със заключението му: Това, мисля си аз, е всеобщото предпочитание през днешния ден, което спи неизразено в душата на народа: нови хора!
Тони Николов,
В същото време „ спечелилите “ изчезнаха. Никой от тях не прояви особена наслада. Щом „ смъкна “ държавното управление на Кирил Петков, Движение за права и свободи (по някаква причина) бързо напусна залата (заедно с Делян Пеевски). „ Копеечниците “ се втурнаха да дават изказвания в коридорите, Има Такъв Народ се разми в пейзажа. Единствено Десислава Атанасова от ГЕРБ остана да каканиже в опразнената парламентарна зала квалифицираното си слово, ставайки очевидец на напускането на целия Министерски съвет. „ Защо си потеглят? Въведете ред! “ – полуобидено изиска тя от председателстващия съвещанието. А залата трайно опустя.
Така и ще се запомни този първи съумял избор на съмнение в най-новата ни парламентарна история. С небрежно опразнената парламентарна зала и площада, претъпкан с гневни младежи. Гневни от загубата, тревожни за бъдещето.
През 1992 година при свалянето на държавното управление на Филип Димитров като че ли по-активни бяха хората от междинното и по-старото потомство. Защото голяма вълна от младежи реши да напусне България още при предходното си отчаяние – след загубата на Съюз на демократичните сили на изборите през 1990 година
Сега имаме промяна на поколенията. След смутовете от последните десетина години друго потомство се вля на площада. По различен метод обезпокоително, само че не по-малко яростно, в това време по-делово и по-прагматично. Решено „ то “ да остане, а „ тези “ („ мафията “) да си вървят.
Какви ли не въпроси слушам тези дни на площада, още след първия импровизиран протест в поддръжка на Никола Минчев. Всички разискват „ неразбираемата обстановка “, накъде върви България. Що за избор беше това и по какъв начин се координира статуквото?
Какво да каже човек… Темата на вота за съмнение (за икономическата и финансовата политика на правителството) бе измислена от ГЕРБ, с цел да не е избор за „ Македония “ (което ще им сътвори интернационален проблем). По линията Македония (взривно-емоционална тема) „ пее “ Слави Трифонов, подпомаган от контратенорите си хаджи Йорданов и хаджи Балабанов (два пъти хаджии, тъй като единствени вървят на „ хадж “ при Слави Трифонов).
В резултат на което имаме един вял (успешен) избор и друга „ подмолна тематика “, която трябваше да взриви и напомпа обществото. И то бързо – преди „ френското предложение “ – с цел да се внуши, че се приготвя „ национално изменничество “.
В момента всеки, който желае, може да прочете „ френското предложение “ за споразумяване на българо-македонския спор (европейската преговорна рамка, двустранния протокол), в резюме – всичко, съвпадащо с българските претенции, доста повече, в сравнение с бихме могли да се надяваме или сме се надявали в миналото.
Ала замисълът за „ парламентарна вилица “ сработи. Правителството трябваше да се отбранява по икономическата обстановка на страната, която хората избират да „ мерят “ по хладилниците си, а в същото време шоумените от Има Такъв Народ четяха „ приказки за заверата “ – „ българската история не е за обмен “.
И така, новоконструираното малцинствено болшинство (ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ, копеечници) смъкна кабинета „ Петков “. А в същото време ние се нагледахме на какво ли не, в това число на най-противоестествени съвместявания сред актива на Движение за права и свободи и ура-патриотите и то на фона музиката на Добри Чинтулов (де е Добри Чинтулов да види това…). И какво ли още ни чака. Няма потребност да четем международната преса, с цел да усетим, че страната ни е поела по пътя на хаоса.
Македони-я-я-я
Спомняте ли си този „ паметен зов “ на „ шоу-падишха “ в интервювото му пред Константин Вълков за Дарик радио? Когато не знаеш какво да кажеш или не можеш да пееш, крещиш…
Въобще цялата тази „ парламентарна македонска женитба “ е поразяваща. Не тъй като Македония не е била национална болежка и национална орис. Била е. И продължава да бъде. Заради нея (от македонстващи) е бил заклан Стамболов, както и Стамболийски (позволил си обществено да съобщи „ аман от тази Македония! “). Заради тази Македония България търпи три национални произшествия. Официалният брой на жертвите във войните е към 300 000 души.
Македония е била „ спусък “ на всички решения, вземани от български политици. След избора на София за столица македонският въпрос става „ прилежащ “, тоест вътрешен за България. Една трета от софиянците до 1944 година са придошли от Македония – водещите вестникари, учители, офицери, политици. Една дума против Македония е могла да коства нечия глава или публично състояние. За информация – многочислените тракийски бежанци (от Беломорието и Одринска Тракия) биват разселени навътре в България или по крайбрежието. Кой ще ги чуе там? И те бързо губят борбата. Същото е годно и за добруджанците.
През 1992 година в подобен капан попадна и Филип Димитров, пробвайки се да стори за Македония това, което в този момент демократичният свят прави за Украйна. Това първо демократично държавно управление на нова България бе тръгнало да чертае измеренията на ново добросъседство след десетилетия разобщеност зад телени и пропагандни мрежи. Предадоха го и го смъкнаха от вътрешната страна. Част от същите среди, които разиграха „ македонската карта “ през днешния ден.
Ето за какво кукловодите на Има Такъв Народ бързаха да разиграят обвиняванията в „ национално изменничество “, защото на хоризонта – за всеобща изненада – стартира да се обрисува някакво решение на българо-македонския спор. И то съвсем в оптимален размер. „ Приемливо “ (според заключението на специалистите на външната министърка Генчовска, а евентуално и съгласно екипа на Румен Радев).
Никога българската дипломация не е била толкоз покрай подобен голям триумф.
Искам да бъда свестен вярно. Не споделям, че сме намерили „ бързо решение “ на „ македонския въпрос “. Предложената преговорна рамка и двустранният протокол надали ще бъдат преглътнати елементарно от република Северна Македония (бившият им министър по европейските въпроси Никола Димитров към този момент се жалва по какъв начин Европа ги е оставила в „ ръцете на българите “).
Всяко държавно управление в Скопие, което би подписало тези документи, евентуално ще падне от власт. Но самите македонци са тези, които ще дефинират какво решение да вземат. Това към този момент не е проблем на България, която излиза от интернационалната си изолираност. Един ден (след месеци, година или две) в Скопие може би ще се появи държавно управление, решено да тръгне към обединена Европа през по този начин начертаната преговорна рамка. А Албания (друг проблем, който несъзнателно създадохме) към този момент ще има зелена светлина по пътя си към Европейски Съюз.
Защо обаче падна държавното управление в София? И то след най-големия дипломатически триумф, който сме на път да реализираме в историята си?
Никой наблюдаващ не може да даде логически отговор на този въпрос. И тук всичко още веднъж опира до „ задкулисието “. Щом Делян Пеевски персонално потегли да смъква държавното управление, нещата са ясни.
Нови хора
Какво обаче ни чака оттук насетне? Избори наесен, възпроизвеждащи сходно статукво? Или служебно държавно управление след служебно държавно управление? Това ли е „ сюжетът “, поради който Има Такъв Народ поставиха толкоз доста старания?
Струва ми се, че сега от ден на ден българи със свито сърце си задават тези въпроси. И размислите им са почти в този порядък:
Кой ще донесе мечтаното обновяване? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до през днешния ден? Дали от тях българският народ чака своето обновяване? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтлението? От тия, дето носят със себе си мерзостта на запустението? От тия дето носят на челото си знака на безчестието?
Не.
Всички тези управлявали партии са към този момент дефинитивно дискредитирани в очите на народа. Тяхното непочтеност ги сплотява в една обща купчина гнила плява, която би трябвало да се изгори.
Тези думи не са мои. Написал ги е Гео Милев в публикацията си „ Българският народ през днешния ден “, оповестена в брошура трета на сп. „ Везни “ през 1921 година Преди 100 години. Преди едни преломни в българската история събития, сложили началото на революция, траяла дълги, дълги десетилетия, чиито контузии не са отшумели и през днешния ден.
Представих си – като опит – по какъв начин ли биха се приели тези думи на Гео Милев през днешния ден, в случай че прозвучат от парламентарната естрада. Заедно със заключението му: Това, мисля си аз, е всеобщото предпочитание през днешния ден, което спи неизразено в душата на народа: нови хора!
Тони Николов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ