Правните критерии пречат на България да влезе в еврозоната, твърди Красен Станчев
“Онова, което пречи на страната да влезе в еврозоната, е третият пакет критерии – така наречен правни критерии. От деня в който България беше поканена в нея, има едно неповторимо условие, и то е възобновяване на върховенството на правото, тъй като това е значимо за разплащателната система на страната. ” Това призна икономистът Красен Станчев в ефира на Българското национално радио (БНР).
Той добави, че от основаването си до Първата международна война Българската национална банка (БНБ) е била в руслото на европейските златни стандарти и няма независима парична политика. След Първата международна война до към 1933 година Българска народна банка се е управлявала от чужденци и това се дължи на събитието, че към оня миг тя е банкрутирала два пъти поради натрупалия се външен дълг. Това е обяснимо – тя е трябвало да изплаща репарации след Първата международна война.
“От 1933 година до 1945 година паричната ни политика е под въздействие на немската валутна система. Всъщност де факто от 1944 година, а де юре от 1947 година тя е в зоната на рублата и това продължава до 1990 година. Ако видите банкнота от 50 лв. от началото на 1990 година ще видите, че тя по дизайн наподобява на рублата, тъй като с изключение на всичко друго се и печата в Москва “, изясни Красен Станчев.
Той добави и че единственият интервал, в който Българска народна банка е била безусловно самостоятелна, е било тогава, когато тя е банкрутирала по външния си дълг от март 1990 година до 1 март 1997 година. След това Българска народна банка фиксира курса по отношение на немската марка, а по-късно – автоматизирано към еврото.
Станчев разяснява, че е обикновено дребна стопанска система да не е самостоятелна, като посочи, че под огромни схваща Китай, Япония.
Той акцентира и че условията, които би трябвало да покрием за еврозоната, са положителни за хората – ниски бюджетни дефицити, предвидимост на дълговите нива. Икономистът посочи, че в еврозоната има процеси, които я тласкат към фунциониране в по-разумни парични рамки. Той предвижда, че след време еврозоната ще замязя на валутен ръб, което значи, че Българска народна банка ще има цялостна самостоятелност от политическите решения.
Според Красен Станчев от поискания конвергентен отчет може да чакаме, че ще бъде сложена някаква рамка, която ще изиска дисциплинираност и естествени бюджетни процедури за в бъдеще. Той подсети, че е бил основател на подписката за това държавното управление да изиска конвергентен отчет допустимо най-скоро и тя е била подкрепена от към 3500 души.
Икономистът бе безапелационен, че не еврото ще е повода, в случай че има повишение на цените. Като риск обаче той открои бързото увеличение на държавните задължения.
За да не става това, той предложи на българските държавни управления да следват консервативна фискална политика и по някакъв метод да подредят опашките на банките за парите от запаса на “Емисионно поделение ”.
