Онлайн продажбите заемат дял от 2.5% в БВП на България
Онлайн продажбите към крайни консуматори в България се усилват и към този момент заемат дял от 2.5% от Брутният вътрешен продукт на страната. Очакваният годишен растеж в бранша през 2021 година на годишна база е 29 процентни пункта, излиза наяве от " Юръпиън И-комърс Рипорт 2021 " (European Е-commerce Report 2021), представен от " СуперХостинг.БГ ".
Въпреки че електронната търговия у нас се развива и навлиза в нови области на публичния живот и стопанската система, тя към момента е под равнищата на множеството страни от Европейски Съюз.
Българите пазарят онлайн най-много от локални търговци, следвани от тези от други страни-членки на Европейски Съюз и едвам по-късно от търговците от страни отвън Европейски Съюз, излиза наяве от данни на " Българска Е-комерс асоциация " (БЕА) и Националния статистически институт (НСИ).
Най-често онлайн поръчваните артикули и услуги у нас са: облекла, обувки и аксесоари (75%), спортни артикули (24%), мебели и артикули за дома (22%), настаняване в хотели (19.4%) и доставки от заведения за хранене (18.9%).
Пазаруващите онлайн европейци са доста повече от българите в процентно съответствие - 75% от общото население на Европейски Съюз. Най-купуваните от тях артикули и услуги за последните три месеца са облекла (63%), стрийминг услуги (31%), както и мебели и принадлежности за дома (29%). За района на Източна Европа, част от който е и България, 78% от популацията има достъп до интернет, а 44% от тях пазарят онлайн.
Само 52% от компаниите в България имат личен уеб страница, а 11.8% от тях продават онлайн. " Тези данни демонстрират, че у нас браншът занапред има капацитет да пораства с по-бързи темпове. Това ще докара до повишение конкурентоспособността на търговците и генериране на повече бизнес за обслужващите софтуерни сегменти като уеб дизайн, уеб разработка, хостинг услуги и цифров маркетинг ", съобщи Цветелина Ненкова, маркетинг управител на най-голямата българска хостинг компания " СуперХостинг.БГ ".
Според Ненкова онлайн търговията ще продължи да се развива още по-динамично, като въздействие върху сегмента ще оказват чатботовете и изкуственият разсъдък, мобилните връзки и устройства, виртуалната действителност и зараждащите се нови виртуални метавселени, както и блокчейн.
През последните четири години интернет потреблението у нас се е нараснало с 12 пункта, излиза наяве от данните на Национален статистически институт. За растежа в региона на дигитализацията способства пандемията от Covid-19, която подтикна огромна част от бизнесите да употребяват интернет, с цел да се нареждат на интернационалния пазар, както и доста от потребителите да учат, поддържат връзка и да се забавляват в мрежата, изясняват от " СуперХостинг.БГ ".
Най-използваното средство за сърфиране онлайн у нас е мобилният телефон (72%), следван от преносимия компютър (31%) и настолния компютър (26%).
Освен за връзка, интернет от ден на ден се употребява за четене на новинарски уеб сайтове, вестници и списания.
Делът на употребяващите онлайн банкиране българи се е удвоил през последните три години, достигайки до 15% от потребителите на интернет у нас.
Въпреки че електронната търговия у нас се развива и навлиза в нови области на публичния живот и стопанската система, тя към момента е под равнищата на множеството страни от Европейски Съюз.
Българите пазарят онлайн най-много от локални търговци, следвани от тези от други страни-членки на Европейски Съюз и едвам по-късно от търговците от страни отвън Европейски Съюз, излиза наяве от данни на " Българска Е-комерс асоциация " (БЕА) и Националния статистически институт (НСИ).
Най-често онлайн поръчваните артикули и услуги у нас са: облекла, обувки и аксесоари (75%), спортни артикули (24%), мебели и артикули за дома (22%), настаняване в хотели (19.4%) и доставки от заведения за хранене (18.9%).
Пазаруващите онлайн европейци са доста повече от българите в процентно съответствие - 75% от общото население на Европейски Съюз. Най-купуваните от тях артикули и услуги за последните три месеца са облекла (63%), стрийминг услуги (31%), както и мебели и принадлежности за дома (29%). За района на Източна Европа, част от който е и България, 78% от популацията има достъп до интернет, а 44% от тях пазарят онлайн.
Само 52% от компаниите в България имат личен уеб страница, а 11.8% от тях продават онлайн. " Тези данни демонстрират, че у нас браншът занапред има капацитет да пораства с по-бързи темпове. Това ще докара до повишение конкурентоспособността на търговците и генериране на повече бизнес за обслужващите софтуерни сегменти като уеб дизайн, уеб разработка, хостинг услуги и цифров маркетинг ", съобщи Цветелина Ненкова, маркетинг управител на най-голямата българска хостинг компания " СуперХостинг.БГ ".
Според Ненкова онлайн търговията ще продължи да се развива още по-динамично, като въздействие върху сегмента ще оказват чатботовете и изкуственият разсъдък, мобилните връзки и устройства, виртуалната действителност и зараждащите се нови виртуални метавселени, както и блокчейн.
През последните четири години интернет потреблението у нас се е нараснало с 12 пункта, излиза наяве от данните на Национален статистически институт. За растежа в региона на дигитализацията способства пандемията от Covid-19, която подтикна огромна част от бизнесите да употребяват интернет, с цел да се нареждат на интернационалния пазар, както и доста от потребителите да учат, поддържат връзка и да се забавляват в мрежата, изясняват от " СуперХостинг.БГ ".
Най-използваното средство за сърфиране онлайн у нас е мобилният телефон (72%), следван от преносимия компютър (31%) и настолния компютър (26%).
Освен за връзка, интернет от ден на ден се употребява за четене на новинарски уеб сайтове, вестници и списания.
Делът на употребяващите онлайн банкиране българи се е удвоил през последните три години, достигайки до 15% от потребителите на интернет у нас.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ