Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз в интернет?
Онлайн насилието е относително нова форма на тормоз, който се прави посредством текстови известия, имейли, онлайн игри, както и в обществените мрежи. През последните години опасността става все по-мащабна и изключително рискова, когато е отнесена до деца поради тяхната накърнимост – разяснява психологът Яна Алексиева от Асоциация „ Родители “.
„ Предполагам всеки се сеща какви са последствията за едно дете, което може да се затвори, да е тъжно, не дай си Боже да изпадне в доста по-тревожни и тежки положения. Но тук по-важно е в действителност да следим, да беседваме и да сме щадящо обсъждащи и уважителни към детето “, изясни тя.
Според данни от началото на февруари предходната година, 59% от децата у нас са изпитвали кибертормоз, 12,5% от които крият, че са били жертва на подобен вид принуждение.
„ Това е до самото дете. Ако едно дете е обезпокоеното, затворено и се опасява, че ще има последствия, които ще го създадат още по-виновно или още по-обвинено, би могло да се затвори. А всяко затворено дете и не споделящо в действителност крие доста, доста сериозен риск за него самото “, прибавя Алексиева.
Семейната среда е от е от огромно значение за сходни закононарушения – и за жертвите, и за насилниците, а пораждането на онлайн експанзия има своите корени от проблематични фамилни връзки. Ето за какво е значимо преди всичко да поддържаме връзка с децата си пълноценно, изяснява още Яна Алексиева.
„ Което не значи 24 часа тягостно другарство, само че това да се смеем с децата си, да ги попитаме по какъв начин са, да се интересуваме от техния свят е основно значимо. Вярвам, че родителите го вършат, само че е добре да продължат още и още “, сподели още специалистът.
Facebook, Инстаграм и Tуиутър като едни от най-използваните обществени мрежа, крият и максимален риск от кибертормоз. Почти 3/4 от подрастващите признават, че въпросните приложения са най-често срещаното място за онлайн принуждение.
„ Предполагам всеки се сеща какви са последствията за едно дете, което може да се затвори, да е тъжно, не дай си Боже да изпадне в доста по-тревожни и тежки положения. Но тук по-важно е в действителност да следим, да беседваме и да сме щадящо обсъждащи и уважителни към детето “, изясни тя.
Според данни от началото на февруари предходната година, 59% от децата у нас са изпитвали кибертормоз, 12,5% от които крият, че са били жертва на подобен вид принуждение.
„ Това е до самото дете. Ако едно дете е обезпокоеното, затворено и се опасява, че ще има последствия, които ще го създадат още по-виновно или още по-обвинено, би могло да се затвори. А всяко затворено дете и не споделящо в действителност крие доста, доста сериозен риск за него самото “, прибавя Алексиева.
Семейната среда е от е от огромно значение за сходни закононарушения – и за жертвите, и за насилниците, а пораждането на онлайн експанзия има своите корени от проблематични фамилни връзки. Ето за какво е значимо преди всичко да поддържаме връзка с децата си пълноценно, изяснява още Яна Алексиева.
„ Което не значи 24 часа тягостно другарство, само че това да се смеем с децата си, да ги попитаме по какъв начин са, да се интересуваме от техния свят е основно значимо. Вярвам, че родителите го вършат, само че е добре да продължат още и още “, сподели още специалистът.
Facebook, Инстаграм и Tуиутър като едни от най-използваните обществени мрежа, крият и максимален риск от кибертормоз. Почти 3/4 от подрастващите признават, че въпросните приложения са най-често срещаното място за онлайн принуждение.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ