Телевизия или интернет: от къде се информират българите
Онлайн медиите и малкия екран са главен източник на информация за ситуацията в страната за преобладаващото болшинство от българските жители. От радиото и вестниците се информира малка група хора. Всеки ден гледат телевизия над 70 % от българите, а в интернет влизат над половината от тях. Всеки пети обаче в никакъв случай не е влизал в световната мрежа. Това демонстрират данните от проучване, извършено през юни 2022 година по план на.
От онлайн медиите, в това число обществените мрежи, черпят информация за ситуацията в страната мнозинството от хората под 50 години, жителите на столицата, висшистите. Сред последователите на партии това са най-много симпатизантите на „ Демократична България “ и „ Възраждане “.
Най-голям дял от интервюираните (42%) декларират, че се доверяват главно на малкия екран, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната. На осведомителни уеб сайтове в интернет разчитат 26% от участниците в проучването, а на фейсбук и други обществени медии – 6%. На радиото главно се доверяват малко под 3% от запитаните, а на вестници – малко под 2%. Около 16% заявяват, че нямат доверие на никоя медия, а към 6% не могат да преценяват.
Телевизията е преобладаващият източник на информация за хората над 50 години и изключително за тези над 60. При всички останали възрастови групи болшинството от хората се доверяват главно на основаните в интернет осведомителни уеб сайтове и обществени медии.
Най-малка податливост да се доверяват на медиите обявяват хората на междинна възраст, като всеки пети на възраст сред 41 и 50 години няма доверие на нито една от изброените медии.
Мнозинството от живеещите в столицата се доверяват най-много на осведомителни уеб сайтове в интернет. На телевизията разчитат максимален дял от хората в селата и дребните градове. В регионалните градове доверието в малкия екран и онлайн медиите е на процедура изравнено с леко преимущество на малкия екран.
Образованието на респондентите също оказва въздействие върху желанията към избран тип медия. Над 40% от интервюираните с висше обучение декларират, че главно се доверяват на осведомителни уеб сайтове в интернет, до момента в който 29% избират телевизията. Колкото е по-ниско образованието на респондентите, толкоз повече нараства делът на тези, които се доверяват главно на малкия екран. При хората с главно обучение процентите са надлежно 57% за телевизията и едва 6%, които ползват информационни уеб сайтове в интернет.
Делът на интервюираните, които са склонни да се доверяват на фейсбук и другите обществени медии, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната, е почти идентичен (6-7%) измежду интервюираните от всички групи по степен на обучение.
От къде се осведомят последователите на другите политически партии, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната?Те могат да бъдат разграничени на три съществени групи.
Мнозинството от последователите на Българска социалистическа партия (73%), ГЕРБ (52%) и Движение за права и свободи (50%) главно търсят телевизията, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната.
На осведомителни уеб сайтове в интернет се доверяват едвам 4% от последователите на Българска социалистическа партия и едвам 2% от тези на Движение за права и свободи. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), само че остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към малкия екран. Към тази група може да се прибавят и симпатизантите на „ Български напредък “ (БВ), 41% от които се доверяват на малкия екран и едвам 14% на интернет. Може да се допусне, че за мобилизацията и държанието на последователите на тези партии е от по-голямо значение методът, по който се показват и интерпретират настоящите събития в страната в телевизионните студия, в сравнение с за последователите на останалите партии, означават анализаторите.
На другия полюс са симпатизантите на „ Демократична България “ (ДБ) и „ Възраждане “. Въпреки, че тези две партии стоят на радикално разнообразни политически позиции, особено за техните симпатизанти е, че, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната, я търсят най-вече информационни уеб сайтове в интернет, а не на малкия екран. 60% от симпатизантите на Демократична България и 46% от тези на „ Възраждане “ се доверяват на интернет и едвам 24-26% от тях на малкия екран.
По средата сред двата полюса в доверието към малкия екран и интернет като източник на информация за ситуацията в страната са последователите на „ ИТН “ (ИТН) и „ Продължаваме промяната “ (ПП), при които се следят сходни дялове на тези, които се доверяват на малкия екран (42%) и тези, които избират интернет, включително социалните медии (41-42%).
Хората, които декларират, че нямат доверие на никоя медия съставляват максимален дял измежду последователите на БВ (32%), Движение за права и свободи (27%) и „ Възраждане “ (19%). Те са минимален дял измежду симпатизантите на Демократична България (2%), Има Такъв Народ (6%) и Българска социалистическа партия (7%).
Хората, които декларират, че не са решили за кого ще гласоподават, са разграничени на три почти равни групи – малко над една трета от тях се доверяват на малкия екран (36%), малко под една трета се доверяват на интернет, в това число и на обществените медии (34%), а останалата към една трета попадат в групата на тези без доверие в медиите или без мнение по въпроса.
Профилът на хората, които декларират, че няма да гласоподават е подобен, само че с по-висок дял на тези без доверие в никоя медия, както и на тези, които се доверяват на фейсбук и другите обществени медии.
Кой и какъв брой постоянно гледа телевизия?
Телевизията остава най-популярната медия в страната. Близо 73% от интервюираните показват, че отделят време за гледане на телевизия всеки ден, а 14% няколко пъти в седмицата. Едва 5% декларират, че въобще не гледат телевизия.
Всеки ден телевизия се гледа най-често в селата (82%), от хората над 60 години (89%), тези с главно обучение (80%), както и от симпатизантите на Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи (81-83%). През последното десетилетие делът на хората, които всеки ден гледат телевизия последователно спада от 90-91% в интервала преди 2018 г. до 73% през 2022 година
Кой и какъв брой постоянно прекарва време в интернет?
В интернет всеки ден прекарват време 54% от респондентите, а към 15% по няколко пъти в седмицата. Никога не отделят време за интернет 21% от интервюираните. През последното десетилетие делът на хората, които всеки ден влизат в интернет нараства от 31-33% в интервала 2009-2013 година до 54% през юни 2002 година. Делът на тези, които декларират, че въобще не влизат в интернет понижава над два пъти от 49-54% в периода 2009-2013 година до 21% през юни 2002 година.
Значително повече от междинното за страната всеки ден време в интернет прекарват живеещите в София (62%) и регионалните градове (64%), младите до 30 години (70%), висшистите (74%), учещите (80%), както и последователите на „ Демократична България “ (89%) и частично тези на „ Възраждане “ (67%). Според изследваните характерности максимален дял от интервюирани декларират, че въобще не прекарват време в интернет измежду живеещите в селата (43%), възрастните над 60 години (51%), тези с главно обучение (57%), безработните (40%), ромите (58%), както и симпатизантите на Българска социалистическа партия (49%) и тези на Движение за права и свободи (42%).
Кой влиза и написа мнения във Facebook и другите обществените медии?
Всеки ден време за Facebook и другите обществени медии отделят 48% от интервюираните, а други 15% вършат това по няколко пъти в седмицата. Никога не отделят време за сходна активност 26% от запитаните. В съпоставяне със междинното за страната всеки ден в обществените медии влизат доста по-голям дял от хората живеещи в регионален град (58%), тези до 30 години (69%), както и учещите (69%). По-голям дял от дамите (55%) отделят време за обществени медии всекидневно спрямо мъжете (41%).
Всеки пети български жители (21%) оповестява, че най-малко един път седмично написа коментар или споделя обява за ситуацията в страната във Facebook или друга обществена медия. Близо 7% споделят, че вършат това всеки ден, а 63% – в никакъв случай. Сред симпатизантите на другите политически сили най-активни в обществените медии са тези на „ Демократична България “ и „ Възраждане “, всеки трети от които най-малко един път седмично споделя във Facebook или други обществени медии изявления, касаещи ситуацията в страната.
Радио, вестници, книги и другари
Всеки ден време за слушане на радио отделят 35% от интервюираните, а други 21% вършат това няколко пъти седмично. Близо 22% декларират, че в никакъв случай не слушат радио. Сравнително по-често от междинното за страната всеки ден отделят време за слушане на радио живеещите в дребен град (42%), както и симпатизантите на ГЕРБ (43%) и Има Такъв Народ (48%).
Вестници всеки ден четат 7% от интервюираните, а други 12% вършат това няколко пъти седмично. Близо половината от интервюираните (48%) декларират, че в никакъв случай не четат вестници.
Книги седем дни в седмицата четат 14% от интервюираните, а други 14% вършат това няколко пъти седмично. Близо всеки трети от интервюираните (31%) декларира, че в никакъв случай не отделя време за четене на книги.
За срещи с другари всеки ден отделят време 36% от интервюираните, а други 25% вършат това по няколко пъти седмично. Хората, които декларират, че в никакъв случай не отделят време за среща с другари са едвам 2%. Нагласите към отделянето на време за срещи с другари се оказват релативно устойчиви във времето. В рамките на последното десетилетие относително подобен дял интервюирани с дребни отклонения през другите години декларират, че отделят време за среща с другари. От 2016 година насам се записва прочут спад в каузи на хората, които декларират, че в никакъв случай не отделят време за среща с другари.
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално позволена грешка при 95% гаранционна възможност: +/-3,1% при 50-процентен дял.
Изследването на терен е извършено и финансиране по проект на Институт „ Отворено общество “ – София от " Алфа Рисърч ". Данните са оценени и обявата е готова от екип на „ Отворено общество “ – София: Георги Стойчев, редактор; доктор Драгомира Белчева, създател и статистическа обработка на данни; доктор Петя Брайнова, статистическа обработка на данни; Милен Минчев, графики и визуализация.
От онлайн медиите, в това число обществените мрежи, черпят информация за ситуацията в страната мнозинството от хората под 50 години, жителите на столицата, висшистите. Сред последователите на партии това са най-много симпатизантите на „ Демократична България “ и „ Възраждане “.
Най-голям дял от интервюираните (42%) декларират, че се доверяват главно на малкия екран, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната. На осведомителни уеб сайтове в интернет разчитат 26% от участниците в проучването, а на фейсбук и други обществени медии – 6%. На радиото главно се доверяват малко под 3% от запитаните, а на вестници – малко под 2%. Около 16% заявяват, че нямат доверие на никоя медия, а към 6% не могат да преценяват.
Телевизията е преобладаващият източник на информация за хората над 50 години и изключително за тези над 60. При всички останали възрастови групи болшинството от хората се доверяват главно на основаните в интернет осведомителни уеб сайтове и обществени медии.
Най-малка податливост да се доверяват на медиите обявяват хората на междинна възраст, като всеки пети на възраст сред 41 и 50 години няма доверие на нито една от изброените медии.
Мнозинството от живеещите в столицата се доверяват най-много на осведомителни уеб сайтове в интернет. На телевизията разчитат максимален дял от хората в селата и дребните градове. В регионалните градове доверието в малкия екран и онлайн медиите е на процедура изравнено с леко преимущество на малкия екран.
Образованието на респондентите също оказва въздействие върху желанията към избран тип медия. Над 40% от интервюираните с висше обучение декларират, че главно се доверяват на осведомителни уеб сайтове в интернет, до момента в който 29% избират телевизията. Колкото е по-ниско образованието на респондентите, толкоз повече нараства делът на тези, които се доверяват главно на малкия екран. При хората с главно обучение процентите са надлежно 57% за телевизията и едва 6%, които ползват информационни уеб сайтове в интернет.
Делът на интервюираните, които са склонни да се доверяват на фейсбук и другите обществени медии, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната, е почти идентичен (6-7%) измежду интервюираните от всички групи по степен на обучение.
От къде се осведомят последователите на другите политически партии, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната?Те могат да бъдат разграничени на три съществени групи.
Мнозинството от последователите на Българска социалистическа партия (73%), ГЕРБ (52%) и Движение за права и свободи (50%) главно търсят телевизията, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната.
На осведомителни уеб сайтове в интернет се доверяват едвам 4% от последователите на Българска социалистическа партия и едвам 2% от тези на Движение за права и свободи. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), само че остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към малкия екран. Към тази група може да се прибавят и симпатизантите на „ Български напредък “ (БВ), 41% от които се доверяват на малкия екран и едвам 14% на интернет. Може да се допусне, че за мобилизацията и държанието на последователите на тези партии е от по-голямо значение методът, по който се показват и интерпретират настоящите събития в страната в телевизионните студия, в сравнение с за последователите на останалите партии, означават анализаторите.
На другия полюс са симпатизантите на „ Демократична България “ (ДБ) и „ Възраждане “. Въпреки, че тези две партии стоят на радикално разнообразни политически позиции, особено за техните симпатизанти е, че, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната, я търсят най-вече информационни уеб сайтове в интернет, а не на малкия екран. 60% от симпатизантите на Демократична България и 46% от тези на „ Възраждане “ се доверяват на интернет и едвам 24-26% от тях на малкия екран.
По средата сред двата полюса в доверието към малкия екран и интернет като източник на информация за ситуацията в страната са последователите на „ ИТН “ (ИТН) и „ Продължаваме промяната “ (ПП), при които се следят сходни дялове на тези, които се доверяват на малкия екран (42%) и тези, които избират интернет, включително социалните медии (41-42%).
Хората, които декларират, че нямат доверие на никоя медия съставляват максимален дял измежду последователите на БВ (32%), Движение за права и свободи (27%) и „ Възраждане “ (19%). Те са минимален дял измежду симпатизантите на Демократична България (2%), Има Такъв Народ (6%) и Българска социалистическа партия (7%).
Хората, които декларират, че не са решили за кого ще гласоподават, са разграничени на три почти равни групи – малко над една трета от тях се доверяват на малкия екран (36%), малко под една трета се доверяват на интернет, в това число и на обществените медии (34%), а останалата към една трета попадат в групата на тези без доверие в медиите или без мнение по въпроса.
Профилът на хората, които декларират, че няма да гласоподават е подобен, само че с по-висок дял на тези без доверие в никоя медия, както и на тези, които се доверяват на фейсбук и другите обществени медии.
Кой и какъв брой постоянно гледа телевизия?
Телевизията остава най-популярната медия в страната. Близо 73% от интервюираните показват, че отделят време за гледане на телевизия всеки ден, а 14% няколко пъти в седмицата. Едва 5% декларират, че въобще не гледат телевизия.
Всеки ден телевизия се гледа най-често в селата (82%), от хората над 60 години (89%), тези с главно обучение (80%), както и от симпатизантите на Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи (81-83%). През последното десетилетие делът на хората, които всеки ден гледат телевизия последователно спада от 90-91% в интервала преди 2018 г. до 73% през 2022 година
Кой и какъв брой постоянно прекарва време в интернет?
В интернет всеки ден прекарват време 54% от респондентите, а към 15% по няколко пъти в седмицата. Никога не отделят време за интернет 21% от интервюираните. През последното десетилетие делът на хората, които всеки ден влизат в интернет нараства от 31-33% в интервала 2009-2013 година до 54% през юни 2002 година. Делът на тези, които декларират, че въобще не влизат в интернет понижава над два пъти от 49-54% в периода 2009-2013 година до 21% през юни 2002 година.
Значително повече от междинното за страната всеки ден време в интернет прекарват живеещите в София (62%) и регионалните градове (64%), младите до 30 години (70%), висшистите (74%), учещите (80%), както и последователите на „ Демократична България “ (89%) и частично тези на „ Възраждане “ (67%). Според изследваните характерности максимален дял от интервюирани декларират, че въобще не прекарват време в интернет измежду живеещите в селата (43%), възрастните над 60 години (51%), тези с главно обучение (57%), безработните (40%), ромите (58%), както и симпатизантите на Българска социалистическа партия (49%) и тези на Движение за права и свободи (42%).
Кой влиза и написа мнения във Facebook и другите обществените медии?
Всеки ден време за Facebook и другите обществени медии отделят 48% от интервюираните, а други 15% вършат това по няколко пъти в седмицата. Никога не отделят време за сходна активност 26% от запитаните. В съпоставяне със междинното за страната всеки ден в обществените медии влизат доста по-голям дял от хората живеещи в регионален град (58%), тези до 30 години (69%), както и учещите (69%). По-голям дял от дамите (55%) отделят време за обществени медии всекидневно спрямо мъжете (41%).
Всеки пети български жители (21%) оповестява, че най-малко един път седмично написа коментар или споделя обява за ситуацията в страната във Facebook или друга обществена медия. Близо 7% споделят, че вършат това всеки ден, а 63% – в никакъв случай. Сред симпатизантите на другите политически сили най-активни в обществените медии са тези на „ Демократична България “ и „ Възраждане “, всеки трети от които най-малко един път седмично споделя във Facebook или други обществени медии изявления, касаещи ситуацията в страната.
Радио, вестници, книги и другари
Всеки ден време за слушане на радио отделят 35% от интервюираните, а други 21% вършат това няколко пъти седмично. Близо 22% декларират, че в никакъв случай не слушат радио. Сравнително по-често от междинното за страната всеки ден отделят време за слушане на радио живеещите в дребен град (42%), както и симпатизантите на ГЕРБ (43%) и Има Такъв Народ (48%).
Вестници всеки ден четат 7% от интервюираните, а други 12% вършат това няколко пъти седмично. Близо половината от интервюираните (48%) декларират, че в никакъв случай не четат вестници.
Книги седем дни в седмицата четат 14% от интервюираните, а други 14% вършат това няколко пъти седмично. Близо всеки трети от интервюираните (31%) декларира, че в никакъв случай не отделя време за четене на книги.
За срещи с другари всеки ден отделят време 36% от интервюираните, а други 25% вършат това по няколко пъти седмично. Хората, които декларират, че в никакъв случай не отделят време за среща с другари са едвам 2%. Нагласите към отделянето на време за срещи с другари се оказват релативно устойчиви във времето. В рамките на последното десетилетие относително подобен дял интервюирани с дребни отклонения през другите години декларират, че отделят време за среща с другари. От 2016 година насам се записва прочут спад в каузи на хората, които декларират, че в никакъв случай не отделят време за среща с другари.
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално позволена грешка при 95% гаранционна възможност: +/-3,1% при 50-процентен дял.
Изследването на терен е извършено и финансиране по проект на Институт „ Отворено общество “ – София от " Алфа Рисърч ". Данните са оценени и обявата е готова от екип на „ Отворено общество “ – София: Георги Стойчев, редактор; доктор Драгомира Белчева, създател и статистическа обработка на данни; доктор Петя Брайнова, статистическа обработка на данни; Милен Минчев, графики и визуализация.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ