Защо Путин не се меси в германските избори? Защото води с 5:2
Онези, които не виждат задоволително други възможности в изборите за Бундестаг, би трябвало просто да се срещнат по-отблизо с външнополитическите стратегии на партиите. Те са толкоз разнообразни, че в един миг си задаваш въпроса дали в тях става дума за една и съща страна, написа немският в. " Ди Цайт ".
Отношенията сред Германия и света, нейните другари и съперници – това са тематики, по които се следят най-сериозни разлики в стратегиите на Християндемократическия съюз (ХДС), сестринската му партия Християнсоциален съюз (ХСС), Партията на свободните демократи, Социалдемократическата партия (СДП), Зелените, Левите и крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ).
По една от най-острите тематики обаче измежду другите лагери се откроява непредвиден консенсус. Става дума за отношението към въпроса би трябвало ли в средносрочен проект да се анулират глобите против Русия, въведени поради анексирането на Крим и намесата в Украйна? Да, дават отговор ХСС, Алтернатива за Германия и Левите.
Трябва ли глобите последователно да бъдат отменяни, даже и Русия за не извърши напълно изискванията, залегнали в Минските договорености? Такова решение се поддържа от СДП, а до наскоро и от свободните демократи.
Само ХДС и Зелените упорстват за опазване на глобите до окончателното осъществяване на изискванията в Миниските договорености.
Това е удивителна промяна на курса, отбелязва изданието и припомня, че ХСС, Алтернатива за Германия и Левите още през цялото време са били срещу глобите, а социалдемократите маскират своите съмнения посредством такива вербални структури като " деескалация " и " диференциран метод ". А Кристиан Линднер, водач на свободните демократи, предлага анексирането на Крим да се счета за " дълготрайно краткотрайно положение ".
Защо, питат някои, Путин не се намесва в предизборната акция в Германия и не манипулира изборите по този начин, както в Съединени американски щати, каквито опасения имаше? Отговорът е елементарен: за какво да се намесва? Сред немските партии той води с резултат 5:2 по въпроса би трябвало ли анексирането на Крим да бъде считано да нарушаване на нормите на интернационалното право, написа " Ди Цайт ".
В тази предизборна акция за пръв път звучат тези, които слагат Германия пред нова стратегическа самотност, разяснява изданието. Тя е залегнала във всички стратегии, без значение от концептуалните разлики сред партиите. Според множеството от тях външнополитическата обстановка за Германия наподобява по този начин: На Америка не можем да разчитаме, Франция е нестабилна, британците към този момент не са с нас, Близкият Изток балансира сред деспоти и безпорядък, Русия насочва против Запада предизвикателство след предизвикателство, растежът на Китай заплашва Далечния Изток (и с това нашите най-важни пазари); от благополучието на Африка – поради мигрантите – зависи стабилността на Европа.
На този декор нито една друга страна както Германия, по този начин тясно обвързвана с Русия по въпросите на енергийната политика; по комерсиалните въпроси -с Китай, а във връзка с защитата - подвластна от Съединени американски щати, в същото време си остава най-важният поръчител за съхраняването на Европейския съюз, отбелязва " Ди Цайт ".
Американският в. " Ю Ес Ей тудей " написа, че мрежови тролове и екстремистки настроени пропагандисти се намесват в немските избори, само че съгласно специалисти в този случай виновността може и да не е в Русия.
Зад публикуваните в YouTube, в интернет-форумите 4chan и reddit и в Gab.ai материали стоят американски крайнодесни групи, оповестяват специалисти.
До момента не може да се наблюдава някаква по-конкретна интензивност от страна на Русия, декларира пред изданието Симон Гегелич, професор от Мюнхенския механически университет, специалист по киберпропаганда, който съветва немското държавно управление.
" Много от това, което виждаме в Германия, може да бъде обвързвано или в последна сметка, въодушевено, от придвижването на различните десни в Съединени американски щати ", разяснява Гегелич, визирайки разнородната група, чиято последна дясна идеология включва расизъм и бял шовинизъм.
Много от въпросните мнения в Тиутър очернят и двамата водещи претенденти за канцлер – Ангела Меркел и партията ХДС, както и основният й противник Мартин Шулц от лявоцентристката СДП.
Много от постингите идват от Съединени американски щати, засилвайки усещането, че десните консуматори на обществените мрежи в двете страни сякаш се пробват да повлияят на публичното мнение в Германия. Възможно е обаче част от известията на различни десни, идващи от Съединени американски щати, да са свързани с съветско въздействие, само че това е комплицирано да се откри, твърди Гегелич.
Отношенията сред Германия и света, нейните другари и съперници – това са тематики, по които се следят най-сериозни разлики в стратегиите на Християндемократическия съюз (ХДС), сестринската му партия Християнсоциален съюз (ХСС), Партията на свободните демократи, Социалдемократическата партия (СДП), Зелените, Левите и крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ).
По една от най-острите тематики обаче измежду другите лагери се откроява непредвиден консенсус. Става дума за отношението към въпроса би трябвало ли в средносрочен проект да се анулират глобите против Русия, въведени поради анексирането на Крим и намесата в Украйна? Да, дават отговор ХСС, Алтернатива за Германия и Левите.
Трябва ли глобите последователно да бъдат отменяни, даже и Русия за не извърши напълно изискванията, залегнали в Минските договорености? Такова решение се поддържа от СДП, а до наскоро и от свободните демократи.
Само ХДС и Зелените упорстват за опазване на глобите до окончателното осъществяване на изискванията в Миниските договорености.
Това е удивителна промяна на курса, отбелязва изданието и припомня, че ХСС, Алтернатива за Германия и Левите още през цялото време са били срещу глобите, а социалдемократите маскират своите съмнения посредством такива вербални структури като " деескалация " и " диференциран метод ". А Кристиан Линднер, водач на свободните демократи, предлага анексирането на Крим да се счета за " дълготрайно краткотрайно положение ".
Защо, питат някои, Путин не се намесва в предизборната акция в Германия и не манипулира изборите по този начин, както в Съединени американски щати, каквито опасения имаше? Отговорът е елементарен: за какво да се намесва? Сред немските партии той води с резултат 5:2 по въпроса би трябвало ли анексирането на Крим да бъде считано да нарушаване на нормите на интернационалното право, написа " Ди Цайт ".
В тази предизборна акция за пръв път звучат тези, които слагат Германия пред нова стратегическа самотност, разяснява изданието. Тя е залегнала във всички стратегии, без значение от концептуалните разлики сред партиите. Според множеството от тях външнополитическата обстановка за Германия наподобява по този начин: На Америка не можем да разчитаме, Франция е нестабилна, британците към този момент не са с нас, Близкият Изток балансира сред деспоти и безпорядък, Русия насочва против Запада предизвикателство след предизвикателство, растежът на Китай заплашва Далечния Изток (и с това нашите най-важни пазари); от благополучието на Африка – поради мигрантите – зависи стабилността на Европа.
На този декор нито една друга страна както Германия, по този начин тясно обвързвана с Русия по въпросите на енергийната политика; по комерсиалните въпроси -с Китай, а във връзка с защитата - подвластна от Съединени американски щати, в същото време си остава най-важният поръчител за съхраняването на Европейския съюз, отбелязва " Ди Цайт ".
Американският в. " Ю Ес Ей тудей " написа, че мрежови тролове и екстремистки настроени пропагандисти се намесват в немските избори, само че съгласно специалисти в този случай виновността може и да не е в Русия.
Зад публикуваните в YouTube, в интернет-форумите 4chan и reddit и в Gab.ai материали стоят американски крайнодесни групи, оповестяват специалисти.
До момента не може да се наблюдава някаква по-конкретна интензивност от страна на Русия, декларира пред изданието Симон Гегелич, професор от Мюнхенския механически университет, специалист по киберпропаганда, който съветва немското държавно управление.
" Много от това, което виждаме в Германия, може да бъде обвързвано или в последна сметка, въодушевено, от придвижването на различните десни в Съединени американски щати ", разяснява Гегелич, визирайки разнородната група, чиято последна дясна идеология включва расизъм и бял шовинизъм.
Много от въпросните мнения в Тиутър очернят и двамата водещи претенденти за канцлер – Ангела Меркел и партията ХДС, както и основният й противник Мартин Шулц от лявоцентристката СДП.
Много от постингите идват от Съединени американски щати, засилвайки усещането, че десните консуматори на обществените мрежи в двете страни сякаш се пробват да повлияят на публичното мнение в Германия. Възможно е обаче част от известията на различни десни, идващи от Съединени американски щати, да са свързани с съветско въздействие, само че това е комплицирано да се откри, твърди Гегелич.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ