Кинофестивал в София поставя на фокус въпросите за различията и толерантността
Онази част от центъра на българската столица, където наоколо са ситуирани православен храм, католическа черква, синагогата и джамията е известна като „ четириъгълник на толерантността ". А тези дни на няколко метра от тях, в ролята на „ петия храм " Домът на киното отваря порти за фестивала София МЕНАР и посредством филмовото изкуство ни споделя за орисите на разнообразни нации и хора, а феновете се допират до далечни страни и истории.
Вече 15 години съдружие „ Позор " среща българската аудитория с най-хубавото от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Наричат плана си Sofia MENAR (Middle East & Nort African Region Film Festival). Фестивалът стартира на 16 януари и ще продължи до 29 януари, а изкушените от кино историите могат да ги видят в няколко салона - в Дома на киното, Културен център G8, „ Евро синема " и кино „ Влайкова ".
Кое въодушевява уредниците Ангел Хаджийски и Здравко Григоров да извърнат взор точно към тази част на света и да ни срещнат с изкуството там?
Ангел Хаджийски е приключил тюркология, учил е арабски и фарси, а Здравко Григоров е специализирал кинознание. И по този начин, посредством общите им професионални ползи и заниманието им да пътуват се заражда фестивалът София МЕНАР, с цел да ни поведе на културно странствуване към далечни светове, религии и нрави, само че освен:
„ За първи път фестивалът беше открит с български филм - споделя Здравко Григоров. - Изключително признателни на режисьорката Катерина Борисова, че ни се довери да открием 15-тия София МЕНАР с кино лентата „ Духът на Шехерезада ". Най-голямата наслада за нас беше, че билетите се изчерпаха седмица преди началото на фестивала, което приказва както за интереса към фестивала, по този начин и за интереса към българското кино. Част от артистите, които са показани в „ Духът на Шехерезада " бяха посетители на фестивала. Посвириха, попяха, получи се една празнична атмосфера. "
Филмът споделя за хора на изкуството от Близкия изток, които живеят в България. В началото идват в една непозната страна, в която търсят избавление, само че последователно намират доста общи неща в културата, традициите, кухнята, музиката и по този начин стартират да я усещат все по-близка, все по-позната. Днес са толкоз свързани със страната и хората тук, че за тях България е като втора татковина, а историите им са като приказка на Шехерезада из софийските улици, където основните герои от Ориента творят в балканската действителност реге музика с арабски претекстове и извършват български фолклор с източни принадлежности. "
Директно до сърцето на фена стига осъществяването, което Саад Аладин от Ирак и сириецът Амджад Джад вършат на българската национална ария „ Катерино моме ", акомпанирана от музикални принадлежности от техните страни.
Тази година фокусът на фестивала е върху иранското кино.
„ Фокусът е върху дамите режисьорки от Иран, предизвикано от събитията през последните месеци - изяснява Здравко Григоров. - Ще покажем четири кино лентата на ирански режисьорки. Мога да подчертавам върху два от тях. Единият е „ 19 " на Манидже Хакмад. Тя е една от водещите режисьорки в Иран, бунтарка, постоянно подготвена да се бори с компликациите, с които се сблъскват дамите там. Другият филм е „ Като слънцето и луната " на режисьорката Сетаре Ескандари. "
Неслучайно фестивалът стартира с прожекция на „ Духът на Шехерезада ". В основата на кино лентата е концепцията за разбиването на стандартите, т.е. всички наслагвания, които през годините по исторически, политически, културоложки аргументи сме позволили. Изкуството ли е най-силният мост към другия? Отговорът е на поета арабист доктор Азиз Назми Шакир, който също взе участие в българския филм:
„ Няма по какъв начин да не е най-хубавият мост, тъй като изкуството се явява самобитен филтър, т.е. не всеки може да премине през този мост, колкото и необятен да е той. Оттатък моста в действителност имате музика, литература, имате и кухня. Замислете се, в случай че премахнете всички дюнержийници, всички капанчета, които оферират фалафел и други арабски специалитети в София - това някак си ще промени образа на града. Ние с кухнята сме по-склонни да свържем арабската просвета, само че доста по-важно и по-вкусно би било за българския образован човек да прочете нещо от арабски създател, да гледа филм. "
Вече 15 години съдружие „ Позор " среща българската аудитория с най-хубавото от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Наричат плана си Sofia MENAR (Middle East & Nort African Region Film Festival). Фестивалът стартира на 16 януари и ще продължи до 29 януари, а изкушените от кино историите могат да ги видят в няколко салона - в Дома на киното, Културен център G8, „ Евро синема " и кино „ Влайкова ".
Кое въодушевява уредниците Ангел Хаджийски и Здравко Григоров да извърнат взор точно към тази част на света и да ни срещнат с изкуството там?
Ангел Хаджийски е приключил тюркология, учил е арабски и фарси, а Здравко Григоров е специализирал кинознание. И по този начин, посредством общите им професионални ползи и заниманието им да пътуват се заражда фестивалът София МЕНАР, с цел да ни поведе на културно странствуване към далечни светове, религии и нрави, само че освен:
„ За първи път фестивалът беше открит с български филм - споделя Здравко Григоров. - Изключително признателни на режисьорката Катерина Борисова, че ни се довери да открием 15-тия София МЕНАР с кино лентата „ Духът на Шехерезада ". Най-голямата наслада за нас беше, че билетите се изчерпаха седмица преди началото на фестивала, което приказва както за интереса към фестивала, по този начин и за интереса към българското кино. Част от артистите, които са показани в „ Духът на Шехерезада " бяха посетители на фестивала. Посвириха, попяха, получи се една празнична атмосфера. "
Филмът споделя за хора на изкуството от Близкия изток, които живеят в България. В началото идват в една непозната страна, в която търсят избавление, само че последователно намират доста общи неща в културата, традициите, кухнята, музиката и по този начин стартират да я усещат все по-близка, все по-позната. Днес са толкоз свързани със страната и хората тук, че за тях България е като втора татковина, а историите им са като приказка на Шехерезада из софийските улици, където основните герои от Ориента творят в балканската действителност реге музика с арабски претекстове и извършват български фолклор с източни принадлежности. "
Директно до сърцето на фена стига осъществяването, което Саад Аладин от Ирак и сириецът Амджад Джад вършат на българската национална ария „ Катерино моме ", акомпанирана от музикални принадлежности от техните страни.
Тази година фокусът на фестивала е върху иранското кино.
„ Фокусът е върху дамите режисьорки от Иран, предизвикано от събитията през последните месеци - изяснява Здравко Григоров. - Ще покажем четири кино лентата на ирански режисьорки. Мога да подчертавам върху два от тях. Единият е „ 19 " на Манидже Хакмад. Тя е една от водещите режисьорки в Иран, бунтарка, постоянно подготвена да се бори с компликациите, с които се сблъскват дамите там. Другият филм е „ Като слънцето и луната " на режисьорката Сетаре Ескандари. "
Неслучайно фестивалът стартира с прожекция на „ Духът на Шехерезада ". В основата на кино лентата е концепцията за разбиването на стандартите, т.е. всички наслагвания, които през годините по исторически, политически, културоложки аргументи сме позволили. Изкуството ли е най-силният мост към другия? Отговорът е на поета арабист доктор Азиз Назми Шакир, който също взе участие в българския филм:
„ Няма по какъв начин да не е най-хубавият мост, тъй като изкуството се явява самобитен филтър, т.е. не всеки може да премине през този мост, колкото и необятен да е той. Оттатък моста в действителност имате музика, литература, имате и кухня. Замислете се, в случай че премахнете всички дюнержийници, всички капанчета, които оферират фалафел и други арабски специалитети в София - това някак си ще промени образа на града. Ние с кухнята сме по-склонни да свържем арабската просвета, само че доста по-важно и по-вкусно би било за българския образован човек да прочете нещо от арабски създател, да гледа филм. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ