"Омръзна ми да чета колко хубаво сме живели по времето

...
"Омръзна ми да чета колко хубаво сме живели по времето
Коментари Харесай

Българин изригна: Помните ли соца? Спрете да лъжете, беше мизерия

"Омръзна ми да чета какъв брой хубаво сме живели по времето на социализма. Това е опит да бъдат излъгани младежите, родени след 1989 година Но ние, родените през 50-те години на предишния век помним добре. Помним по какъв начин ни стрижеха в учебно заведение, по какъв начин ни разпаряха тесните панталони, по какъв начин забраняваха да слушаме „ упадъчна западна музика “ („ Бийтълс “) ", написа четец, представен от socbg.com.

Ето какво си спомня още той:

Помня по какъв начин за децата на „ дейните борци “ имаше специфична квота за влизане във ВУЗ -влизаха с тройки, до момента в който ние трябваше да имаме бал отличен 6, с цел да влезем в МЕИ-то.

И аз го имах, тъй като приемните изпити по физика и математика устоях с отличен. През 1966/1967 година живях в общежитие в Дървеница. В стаята 3,7 м на 4,20 м, или 15 кв.м бяхме четирима! Аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив – 2-ри курс, един от Тунис и един 50-годишен партиен активист, който учеше стопанска система по партийно предписание!

Имаше една масичка в стаята. За кого по-напред! Това ме накара да ида в селото Дървеница на квартира в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, тъй като ми се караше, че съм употребил банята да си избръсна лицето! Така и не ми върна предплатата за цяла година! После на квартира в таванска стая без чешма и тоалетна!

Вярно, купоните бяха 60 ст., само че какво ядяхме? Вечерята постоянно беше ориз с домати в една желязна чинийка и купичка компот! Вечер, когато окъснявахме да чертаем планове, към 23 часа отивах в близкия ресторант и купувах един самун. Пътьом забърсвах солница, а в случай че имах шанс – и олиото от оливиера. Така ядяхме радостните студенти по времето на социализма.

Там в ресторанта съм виждал по какъв начин от отсервираните чинии връщаха в тавите гарнитурата, дето не е изядена, с цел да я продават още веднъж! Сприятелих се с едно смислено момче от Русе – също студентче.

То не беше отговорно, че татко му беше партиен властник, и се хранеше не в столовата с мен, а се разделяхме пред хотел „ Рила “, където се хранеше в специфичната трапезария за партийните велможи!

После, преди да се дипломирам, започнах работа в ЗЗУ-то и получавах заплата 150-200 лв.. Но когато опазих дипломната си работа и се снабдих с прякора „ инженер “, заплатата ми стана 110 лв.! Социализъм! После бригади, бригади – всяко лято по 10 дни трябваше да окопаваме цвекло!

Карта за море? Може да се уредиш, само че не за почивната станция, която се ползваше от шефовете, партийния секретар и семействата им. За нас беше лагерът с дъсчени бунгала. В тях имаше две кревати и един стол. Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и съставлява отново заградено с дъски място и повдигнат варел за вода да се топли от слънцето.

Когато след 15 години заплатата ми стана 200 лв., пожелах най-сетне да купя за фамилията пералня. Купих „ Татрамат “ – чешка, за 630 лв.. Със заем! Изплащах я две години.

Три пъти подавах молба за държавно жилище, тъй като бяхме младо семейство с дете, само че отговорът пристигна чак през 1988 година – т.е. след 16 години! През това време на съседите ми – баба и дядо „ дейни борци “, които имаха неженен наследник, му дадоха тристаен апартамент в нов блок!

Да прибавя ли още по какъв начин ми „ орязаха “ наградата на два пъти по предписание на заводския партиен секретар, тъй като си пуснах брадичка и не я махнах, както ми заповяда той! Има доста още за шерване за „ хубостите “ на оня строй, само че не желая да ви омръзвам повече!
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР