За какво спря да ми пука, когато пораснах
Омръзна ли ви да се преценявате постоянно с непознатото мнение, с наложените от обществото правила, със фамилните обичаи и с какво ли още не. Със сигурност в живота на всеки един човек идва моментът, в който той или тя махва с ръка и си споделя: „ Дотук! “ Ето на какво мнение се натъкнахме в интернет, което желаеме да споделим с вас. Озаглавено е „ За какво спря да ми пука, когато пораснах “. Ето какво написа авторката: „ Не ми пука за непознатото мнение. Няма по какъв начин да се харесаш на всички, а и въобще не е належащо. Винаги ще има недоволни. Гледам да контактувам с позитивни и положителни хора, които са способни да ме вдъхновят. Не ми пука да кажа какво мисля. Достатъчно премълчавах и свеждах учтиво взор. Когато имам въпрос – задавам го, когато имам позиция – декларирам я. Независимо дали става въпрос за професионалния или персоналния ми живот. Не ми пука за грешките в предишното. Те си остават там. Също и хората, които към момента разискват грешките ми.
Не ми пука, в случай че срещата не е предходна добре. Или че той може да не ми се обади след срещата. И не съм такава поради брака и развода. Напротив – те ми отвориха очите. Не ми пука да скапвам другарства и връзки. Няма по какъв начин поради едната учтивост да подкрепям още остарели връзки. Не ми пука за идеалния живот, който другите водят в обществените мрежи. Искам да имам обикновено за растежа ми тегло. Искам да съм здрава. Здравето ми е по-важно от всички диети. Не ми пука за модата. Обличам се по този начин, както се одобрявам аз. Не ми пука за нещата, които не мога да управлявам. Като бях млада прекарвах безсънни нощи, чудейки се дали ще изберат мен, дали някой различен ще направи нещо. Гледам моите си неща и си карам моите задания. Това мога да управлявам. И на последно място, само че не и по значимост – не ми пука какъв брой станаха нещата, за които не ми пука. “
