Омразата има свои правила и език, които архивите на Народното

Омразата има свои правила и език, които архивите на Народното събрание помнят. Груба изразителност, обиди, прякори и липса на действителен разговор – анализатори, гостували в NOVA обрисуваха тревожна картина на актуалната политическа връзка у нас. Според тях борбата не е инцидентна, а добре обмислен инструмент с висока цена за демокрацията.

Според преподавателя по изразителност проф. Иванка Мавродиева днешната политическа връзка в България се движи на два несъвместими пласта. От една страна – нереален, еднообразен и клиширан език, а от друга – недодялан, просторечен и постоянно афектиран указател. Този раздор демонстрира липса на осъзнаване, че политическата роля изисква отговорност към жителите, които не са пасивни получатели на послания, а хора с сериозно мислене и упования за логичен диалог.

Студентът по интернационална политика на френски Иван Крумов поставя акцент върху всеобщото потребление на прякори и обидни етикети в политическия речник. Политически водачи и цели общности биват назовавани с подигравателни или унизителни имена, целящи ясно разграничаване сред " ние “ и " те “.

Тези избрания – от лични обиди до групови етикети – не служат за спор, а за поляризация и готовност на електорална поддръжка посредством опълчване.

Каква е " диагнозата " на политическото напрежение

Друг студент подчертава, че в българската политика съвсем отсъства същинският разговор. Вместо конфликт на хрумвания се следи монолог, викове и персонални нападки.

Аргументът " ad hominem “ – офанзива против личността, а не против концепцията – господства в обществената изразителност, което трансформира политическото опълчване в " неистинска битка “, лишена от правила и визионерство.

И тримата са единомислещи, че нападателният език не е импровизиран. Това е форма на политически маркетинг – премислено ораторско държание, целящо прочувствена реакция, видимост и готовност.

Особено ясно тази изразителност се откроява при извънредно националистически обединения, само че не е напълно непозната и на така наречен систематични партии, които опълчват " опитните “ против " неможачите “.

Анализаторите означават, че даже среди, които обществено отхвърлят езика на омразата, от време на време употребяват подигравателни викания и алегорични обиди. В българския подтекст сходни изрази постоянно се одобряват за " естествени “, до момента в който в Западна Европа или Съединени американски щати биха били възприети като неприемливи.

По отношение на обществените мрежи специалистите акцентират, че те не основават низкия език, а го усилват. Алгоритмите насърчават наличие, което провокира мощна страст, а острият и нападателен изказ носи по-голяма ангажираност.

Тази наклонност не е единствено българска – тя е част от световен развой, в който достоверността постоянно се бърка с неучтивост.

Наблюдава се и " ефект на бумеранга “ – насъбраното чувство за оскърбление и липса на почитание води до фрустрация, която след това се излива в митинги, гражданска интензивност и напън от улицата.

Съветът към политиците е явен - да спрат съзнателното разделяне на обществото и да се върнат към етичен, необорим разговор. Не ситуативни решения, а визионерство, договаряния и същинско почитание към гласоподавателите.