Проф. Александър Кьосев: Омраза, носталгия, пародия – за мен това са трите начина за отношение към близкото минало
„ Омраза, носталгия, подигравка – за мен това са трите метода за отношение към близкото минало. Единият е явен – той беше рожба на 90-те години, когато хората мразеха и желаеха да се махнат от това извънредно време. И когато се роди слоганът „ Кой не скача е ченге “. Другото е една мъчно обяснима носталгия, съпроводена към легенди в обществените мрежи какъв брой хубаво е било. Носталгията си е носталгия по младостта, към която се прибавят политически коефициенти. Но най-неприятното е, че третият вид отношение към предишното, който аз съм нарекъл „ подигравка “ – цялата модерна юноша се отнася с подигравка и недоумение към тази проблематика. Писнало им е от тази работа. “ Така проф. Александър Кьосев разяснява тематиката за прехода, жертвите на комунизма и поуките от историята разяснява в предаването „ Лице в лице “ по БТВ.
„ Тоест – вместо да има честен напън от страна на младежите, има противоположното. Аз върша лесни систематизирания, не е правилно това за всички, само че в преобладаващите случаи мисля, че е правилно “, добави проф. Кьосев.
„ По тематиката има доста положителни книги, бяха направени изложения, филми, има и проучвания върху целия този интервал, архивите са отворени, всичко е документирано. Информационни източници има и то в обилие, само че същински интерес към това няма. Младите не се интересуват “, съобщи още той.
Чичото на проф. Александър Кьосев, който той назовава чичо Кольо, е бил жертва на комунизма.
„ Когато минеш през персоналната история, виждаш комунизма по друг метод. Аз обичах чичо Кольо извънредно доста. Че е бил концлагерист аз разбрах доста късно. Вкъщи за това се мълчеше, той в никакъв случай не говореше за това. По-късно аз особено го разпитвах, той сподели напълно малко. Беше потресаващо каква жизненост носеше в себе си този човек и какъв брой разнообразни занимания имаше като пенсионер, какъв брой пътуваше. Беше страховит човек “, описа той.
„ Има описания за хора, които рухват в концлагерите, не толкоз от физическите условия, които са ужасни, колкото от безнадеждността, която ги трансформира в „ мюсюлмани “ – това е концлагерен прякор за тези, които са се предали и чакат края. Нашите лагери са били по-леки, не са имали подобен вид индустриално заличаване, както газовите камери. Така или другояче концлагерът е машина за безизходност. Единици са тези, които са съумели да оцелеят “, сподели още проф. Кьосев.
