Омбудсманът настоява за преразглеждане на плана за парк „Витоша“
Омбудсманът Велислава Делчева изисква преразглеждане и допълнение на проекта за ръководство на Природен парк „ Витоша “. Тя упорства за екологична оценка и ново публично разискване. Това оповестиха от институцията на публичния бранител.
Делчева сезира министъра на околната среда и водите в оставка Манол Генов и шефа на парка Севдалина Димитрова. Повод са над 100 сигнала от жители и сдружения, получени за два дни. Гражданите възразяват против план, който позволява увеличение на строителни и инфраструктурни планове. Те обгръщат над 90% от територията на парка.
Критиките включват и погрешно зониране. Според жителите то не подсигурява задоволителна отбрана на естествените запаси. Омбудсманът отбелязва неналичието на решения за възобновяване на лифтовете в северната част на Витоша. Тя показва и отсъствието на ограничения за ограничение на застрояването по границите на парка. Делчева упорства, че е неприемливо представянето на плана без екологична оценка. Планът извършва ролята на рамка за капиталови планове съгласно Закона за запазване на околната среда.
Общественото разискване е основен стадий. То дефинира задачите и ограниченията за запазване на предпазените територии.
В оферти тип планът за актуализация не извършва условията за нормативна и експертна съобразеност и не дава отговор на упованията на обществеността, показва Делчева.
Сигналът на омбудсмана е от 8 януари 2026 година Той е измежду най-новите публични реакции по тематиката. Темата за обновения проект за ръководство на Природен парк „ Витоша “ е настояща. В медиите се ускорява отразяването на гражданските терзания. Те засягат допустимо застрояване и липса на екологична оценка. Обсъждането на плана е извършено в неуместен интервал. Крайният период за мнения – 5 януари – е бил незабавно след празниците. Това е обект на рецензии.
Проектът за обновен проект е оповестен на 2 декември 2025 година Той е обемен, над 500 страници. Ключов противоречив миг е зонирането. То планува пет зони. Експерти считат, че част от зонирането би разрешило по-широко строителство. Обхваната е огромна част от територията. Професионални организации, като Съюза на архитектите в България, също подлагат на критика проекта. Те го дефинират като основан на остарели и несъответстващи данни. Липсата на екологична оценка е централно недоволство. Без нея съществува риск от отслабена отбрана на територията.
