Манолова атакува пред Конституционния съд текстове от Изборния кодекс
Омбудсманът Мая Манолова е пратила на Конституционния съд (КС) текстове от последните промени в Изборния кодекс (ИК), които станаха мотив и за разногласия сред ръководещи и съпротива. Става дума за седем разпореждания, като една от тях анулира опцията всички актове на Централната изборна комисия (ЦИК) да подлежат на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).
Първоначално ръководещите имаха намерение да лимитират още повече опцията за обжалване. Текстовете бяха импортирани от Анна Александрова от ГЕРБ месеци преди тя да стане ръководител на правната комисия в Народното събрание, само че след това бяха припознати от тогавашния началник на комисията Данаил Кирилов, който към този момент е правосъден министър. Мотивът за поправките - съдът имал доста работа, а някои от решенията не били от негова компетентност.
След съществени рецензии концепцията бе допълнена и бе дадена опция да се жалят всички значими решения, в това число и жалбите за нарушавания в изборния ден, което съгласно първичните текстове, импортирани от Александрова, не беше планувано.
„ В случая с въвеждане на необжалваемост на значими актове на ЦИК законодателят, в несъгласие с Конституцията, слага бариера за правосъдна отбрана на изборното право в нарушаване на главните конституционни правила за всеобщо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване като основава заплаха за свободното и демократично осъществяване на изборите. Така отвън опцията за правосъдно обжалване ще останат актовете на ЦИК, с които се обезпечава опция на всеки гласоподавател да прави информация в регистъра със своя обединен цивилен номер, с които се издават методически инструкции за работата на изборните комисии по използването на кодекса и с които се разгласяват резултатите от изборите, в това число от машинното гласоподаване, по изборни секции “, написа в жалбата си до Конституционен съд омбудсманът.
Според нея с опцията някои решения на ЦИК да не подлежат на обжалване се позволява превратно пояснение и използване на Изборния кодекс през методическите инструкции на комисията, без актовете ѝ да бъдат обжалвани за правомерност пред правосъден орган.
Първоначално ръководещите имаха намерение да лимитират още повече опцията за обжалване. Текстовете бяха импортирани от Анна Александрова от ГЕРБ месеци преди тя да стане ръководител на правната комисия в Народното събрание, само че след това бяха припознати от тогавашния началник на комисията Данаил Кирилов, който към този момент е правосъден министър. Мотивът за поправките - съдът имал доста работа, а някои от решенията не били от негова компетентност.
След съществени рецензии концепцията бе допълнена и бе дадена опция да се жалят всички значими решения, в това число и жалбите за нарушавания в изборния ден, което съгласно първичните текстове, импортирани от Александрова, не беше планувано.
„ В случая с въвеждане на необжалваемост на значими актове на ЦИК законодателят, в несъгласие с Конституцията, слага бариера за правосъдна отбрана на изборното право в нарушаване на главните конституционни правила за всеобщо, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване като основава заплаха за свободното и демократично осъществяване на изборите. Така отвън опцията за правосъдно обжалване ще останат актовете на ЦИК, с които се обезпечава опция на всеки гласоподавател да прави информация в регистъра със своя обединен цивилен номер, с които се издават методически инструкции за работата на изборните комисии по използването на кодекса и с които се разгласяват резултатите от изборите, в това число от машинното гласоподаване, по изборни секции “, написа в жалбата си до Конституционен съд омбудсманът.
Според нея с опцията някои решения на ЦИК да не подлежат на обжалване се позволява превратно пояснение и използване на Изборния кодекс през методическите инструкции на комисията, без актовете ѝ да бъдат обжалвани за правомерност пред правосъден орган.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ