Оля, започна, събуди се! Как се пише писмо, докато в Киев вият сирените
Оля има добра тапия, другар и кариера в интернационална компания. Преди девет дни тя заспива с фантазия за странствуване. Няколко часа по-късно се разсънва пленник на на Кремъл.
Говорихме с Оля на 2 и 3 март, когато тя ни написа писмо от родния й Киев. Искахме просто да ни каже по какъв начин наподобява градът й, само че тя направи повече - разказа сриването на целия й свят, премахнат още.
Публикуваме писмото й без интервенция и без да загатваме същинското й име.
Един предходен живот
Сряда, 23 февруари, беше естествен работен ден и нищо не предвещаваше неприятности. Работих от у дома. След това, както постоянно, се разхождах по улиците с приятеля ми и обсъждахме бъдещото ни пътешестване до Норвегия и ремонта в новия апартамент.
Вечер, след работа, обичахме да се разхождаме и да обсъждаме проекти за бъдещето. Сега това е невероятно. Откакто стартира войната в Украйна, излязох на открито единствено един път, с цел да донеса вода. Въпреки че Киев е под контрола на Украйна, излизането не е безвредно поради риска от ненадейно въздушно нахлуване или вероятността да се сблъскаш със саботьори на улицата.
Събуждането
Никога няма да не помни. Около 5 сутринта приятелят ми ме разсъни с думите: "Оля, стартира, разсъни се “! Оттогава животът ни се трансформира в безпределно следене на новините, бягане до убежището и назад, и телефонни диалози със фамилията, с цел да проверим дали всички са живи.
Имам родственици, които живеят покрай Киев, в малко селце, наречено Феневичи. Селото се намира на пътя към Чернобилската атомна електроцентрала ( и държана от нея, б.р.) и беларуската граница. Хората там са в капан и са на прага на филантропична злополука. Такава е обстановката и в доста украински градове под съветска окупация. Не сме били по отношение на околните ни там от няколко дни. Молим се да са живи.
Майката на приятеля ми, която е на 75 години, е тежко болна. Ден преди началото на войната я изписаха от болничното заведение, където я лекуваха от двустранна пневмония и Коронавирус. Сега тя е сама в жилището и даже нямаме опция да отидем при нея.
Укритието
Не мърдаме от у дома. Слушаме всяко ромолене и се крием, когато завият сирените. Обикновено заставаме в коридора, спазвайки „ правилото на двете стени “.
В къщата ни има и скривалище, само че аз слизах в него единствено един път и не желая да го върша още веднъж. Това място ме побърква, не се усещам сигурна в него и ми наподобява ужасно.
Храната
Късметлийка съм, че майка ми постоянно е поддържала в наличност несъмнено количество храна – замразено месо, риба. Преди това бяхме купили известно количество зърнени храни. Сякаш сме имали предусещане, а може би е просто стичане на събитията.
Правителството прави всичко допустимо, с цел да зарежда магазините с храна. Така че тук, в Киев, може да се пазари от елементарните супермаркети.
Ходенето до магазините обаче е рисково. На нас ни оказват помощ съседите, тъй като нямаме кола. Последния път, когато татко ми върви да пазари, в магазина нямаше зърнени храни. Имало е месо, само че се чака прекомерно дълго, с цел да си купиш.
В огромните супермаркети може да се откри храна, само че рафтовете на дребните магазини са празни.
Малки компании в Киев също оказват помощ с хранителни артикули – някои раздават гратис самун по улиците. Така че няма проблем с храната… най-малко към този момент.
Парите
По отношение на парите, компанията, в която работя, подхожда с огромно схващане и поддръжка и ни превежда заплатите. Нямам визия дали банкоматите в града работят, тъй като не съм пробвала да тегля пари от тях. В някои магазини обаче може да се теглят пари на касата. Ние към този момент плащаме без проблем с кредитните си карти.
Единственият проблем е, че някои магазини спекулират с войната и подвигат цените на стоките, вместо да оказват помощ на хората като поддържат цените на равнищата отпреди нападението.
"Моят народ "
Ситуацията в Киев не е толкоз ужасна, колкото в други градове. Някои обитаеми места са на прага на филантропична злополука. Говоря за тези, които са под съветска окупация.
Някои хора тук отидоха на фронтовата линия, други - в териториалната защита, някои са доброволци или готвачи и така нататък Никой не е останал безразличен, никой не желае да види тук "руски свят " и "Руска пролет ".
Аз доста се гордея с моя народ, моята войска и моя президент.
И съм признателна на всички, които ни поддържат в подобен ужасяващ интервал. Няма да забравим това.
Дните ми минават с молебствия всички да са живи. Страхуваме се и потръпваме от всеши звук. Но ние имаме вяра в нашата победа и това, че тя ще донесе нова епоха, в която всички ще бъдат в сигурност.
Киев, 3 март 2022 година
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Говорихме с Оля на 2 и 3 март, когато тя ни написа писмо от родния й Киев. Искахме просто да ни каже по какъв начин наподобява градът й, само че тя направи повече - разказа сриването на целия й свят, премахнат още.
Публикуваме писмото й без интервенция и без да загатваме същинското й име.
Един предходен живот
Сряда, 23 февруари, беше естествен работен ден и нищо не предвещаваше неприятности. Работих от у дома. След това, както постоянно, се разхождах по улиците с приятеля ми и обсъждахме бъдещото ни пътешестване до Норвегия и ремонта в новия апартамент.
Вечер, след работа, обичахме да се разхождаме и да обсъждаме проекти за бъдещето. Сега това е невероятно. Откакто стартира войната в Украйна, излязох на открито единствено един път, с цел да донеса вода. Въпреки че Киев е под контрола на Украйна, излизането не е безвредно поради риска от ненадейно въздушно нахлуване или вероятността да се сблъскаш със саботьори на улицата.
Събуждането
Никога няма да не помни. Около 5 сутринта приятелят ми ме разсъни с думите: "Оля, стартира, разсъни се “! Оттогава животът ни се трансформира в безпределно следене на новините, бягане до убежището и назад, и телефонни диалози със фамилията, с цел да проверим дали всички са живи.
Имам родственици, които живеят покрай Киев, в малко селце, наречено Феневичи. Селото се намира на пътя към Чернобилската атомна електроцентрала ( и държана от нея, б.р.) и беларуската граница. Хората там са в капан и са на прага на филантропична злополука. Такава е обстановката и в доста украински градове под съветска окупация. Не сме били по отношение на околните ни там от няколко дни. Молим се да са живи.
Майката на приятеля ми, която е на 75 години, е тежко болна. Ден преди началото на войната я изписаха от болничното заведение, където я лекуваха от двустранна пневмония и Коронавирус. Сега тя е сама в жилището и даже нямаме опция да отидем при нея.
Укритието Не мърдаме от у дома. Слушаме всяко ромолене и се крием, когато завият сирените. Обикновено заставаме в коридора, спазвайки „ правилото на двете стени “.
В къщата ни има и скривалище, само че аз слизах в него единствено един път и не желая да го върша още веднъж. Това място ме побърква, не се усещам сигурна в него и ми наподобява ужасно.
Храната Късметлийка съм, че майка ми постоянно е поддържала в наличност несъмнено количество храна – замразено месо, риба. Преди това бяхме купили известно количество зърнени храни. Сякаш сме имали предусещане, а може би е просто стичане на събитията.
Правителството прави всичко допустимо, с цел да зарежда магазините с храна. Така че тук, в Киев, може да се пазари от елементарните супермаркети.
Ходенето до магазините обаче е рисково. На нас ни оказват помощ съседите, тъй като нямаме кола. Последния път, когато татко ми върви да пазари, в магазина нямаше зърнени храни. Имало е месо, само че се чака прекомерно дълго, с цел да си купиш.
В огромните супермаркети може да се откри храна, само че рафтовете на дребните магазини са празни.
Малки компании в Киев също оказват помощ с хранителни артикули – някои раздават гратис самун по улиците. Така че няма проблем с храната… най-малко към този момент.
Парите
По отношение на парите, компанията, в която работя, подхожда с огромно схващане и поддръжка и ни превежда заплатите. Нямам визия дали банкоматите в града работят, тъй като не съм пробвала да тегля пари от тях. В някои магазини обаче може да се теглят пари на касата. Ние към този момент плащаме без проблем с кредитните си карти.
Единственият проблем е, че някои магазини спекулират с войната и подвигат цените на стоките, вместо да оказват помощ на хората като поддържат цените на равнищата отпреди нападението.
"Моят народ "
Ситуацията в Киев не е толкоз ужасна, колкото в други градове. Някои обитаеми места са на прага на филантропична злополука. Говоря за тези, които са под съветска окупация.
Някои хора тук отидоха на фронтовата линия, други - в териториалната защита, някои са доброволци или готвачи и така нататък Никой не е останал безразличен, никой не желае да види тук "руски свят " и "Руска пролет ".
Аз доста се гордея с моя народ, моята войска и моя президент.
И съм признателна на всички, които ни поддържат в подобен ужасяващ интервал. Няма да забравим това.
Дните ми минават с молебствия всички да са живи. Страхуваме се и потръпваме от всеши звук. Но ние имаме вяра в нашата победа и това, че тя ще донесе нова епоха, в която всички ще бъдат в сигурност.
Киев, 3 март 2022 година
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ