В мъртвия град Суакин живеят само духове, котки и риби с чов...
Оля ал Ахмед
Судан е страна, която носи следите на антична цивилизация. За мен е изключително близка, тъй като имам там 43-ма първи братовчеди, 4-ма чичовци и седем лели. Всички те са нубийци, първите християни на Черния континент със собствен етнос и език. Говореха го моите баба Фатма и дядо Садик, когато желаеха да си кажат нещо скрито. Никой от нас, идващите генерации, по този начин и не научи нубийски.
Когато в Судан е зима, на открито е 35 градуса, а локалните гледат да приключат с уговорките си заран рано, когато към момента е хладно. Из тази забавна африканска страна обаче има и много мистериозни места, на които, макар препичащото слънце, духа леден вятър, а въздухът е кристално чист. Едно от тези места е неповторимата зелена околност Аркаиут, където се намира планината Джебел ас Сит.
Аркауит е на два часа път от Порт Судан. Минаваме през планините, наречени " Веригата на Червено море ", които стартират от Асуан в Египет и приключват в Еритрея. Там, на 1200 м надморска височина, чувството е за друга планета - планината е величествена, само че изцяло гола, без нито едно дърво. Образувана е от голям брой изригнали преди хилядолетия вулкани. Времето е великолепно, 26 градуса, с лек ветрец. От Аркауит решаваме да се отбием в един от най-мистериозните градове на света - Суакин. Намира се на 58 км южно от Порт Судан.
Още фараон Рамзес III го трансформира в главно пристанище на Червено море
Наричали го " Окото на Африка ", тъй като отсам бил пътят към Азия. Султан Селим Явуз го прави част от Османската империя, когато завоюва Египет. По това време тук са издигнати внушителни административни здания, крепости, джамии и бани. Днешният президент на Турция Ердоган съумя през 2018 година да подписа 99-годишен контракт за наем на пристанищния град с обещанието да върне тогавашния му искра, създавайки обаче там и военноморска база.
Днес Суакин е придобил съвременен образ в новата си част с неповторими архитектурни стилове, само че впечатлява доста повече с невероятните мистериозни произшествия, които до ден сегашен се случват в остарялата част на града.
Местните ни придружители са изрично срещу да вървим там, защото се смрачавало, а никой не смее да влезе по мрачно измежду опустелите остарели здания. Най-интересното за тях е, че са издигнати от камъни и мъртви корали. Някои от тях обаче от време на време внезапно оживявали. Може би това изяснява ненапълно появяващите се понякога странни шумове. " Суакин " на арабски значи " поданици ", само че в действителност в този град няма такива. Той мистериозно е зарязан от всички.
А в миналото през пристанището му прекосявали търговците на коприна, слонова кост, необработени скъпоценни камъни и злато. От Суакин етиопските търговци тръгвали с кораби за Йерусалим, натоварени с кафе и благовонни масла, мюсюлмани пък поемали на хаджилък към Мека. През Суакин минавали и търговците на плебеи и на дамите за харемите. Градът бил пресечната точка на венецианци и турци, гърци и индийци, араби и африканци. Местна легенда споделя, че в началото се е казвал " Суаджин ", от думата " джин " - дух, фантом.
Цар Соломон, който умеел да поддържа връзка с духовете, сполучливо затварял джиновете
на този полуостров. И по този начин мястото било наречено - " Суаджин " - затвор на духовете. И до през днешния ден тук нощем се чуват странни звуци. Единствените жители са появяващите се нощем черни котки с очи, светещи в алено, за които локалните настояват, че са чували по какъв начин лаят. Другите жители са козите, които ядат риба.
Преди години стадо черни кози изведнъж се появили в двора на един от заведенията за хранене в обитаемата нова част. Собственикът на заведението решил да си направи смешка с добитъка, като им размахал прясна риба. За негово удивление козите се нахвърлили настървено и изяли към момента живата риба. Оттогава тези кози все се въртят там. Едно от животните даже си има име - Асия, и обожава кока-кола.
Веднъж изпила цели осем бутилки на екс. Козата до ден сегашен взема лакомо риба от ръцете на посетителите, с което потвърждава изказванията на локалните поданици, че това не са кози, а духове. Собственикът на ресторанта Джамал твърди, че стадото е постоянно и козите не умират. Никой не смее да ги заколи или да вземе мляко от тях, тъй като са джинове, твърди той.
Рибарят Иимад пък споделя, че във водите към Сауакин има странни риби, които са с изцяло човешка челюст. Захапката им е като на хората.
Иимад е повече от уверен, че това са джиновете на удавниците, преродени в риби, и единствено по зъбите ще ги познаете. " Рибите са толкоз злокобни, че в случай че ги видите, тръпки ви побиват ", споделя старецът. " Ние не ги ядем, тъй като това са хора ", разяснява той. Това призрачно място е в действителност смразяващо. От опустелите здания се чуват странни звуци и скърцания.
В града на призраците и духовете в миналото е била издигната първата банка в Судан
Логично, щом през острова са минавали всички пътища на търговията. Заговарям Абу Махмуд, локален продавач на подправки в новата част на града. Той даже не желае да приказва за мистериите на Суакин, защото към този момент слънцето било залязло. Все отново съумявам да изкопча няколко думи.
" Преди време видяха там призрака на една госпожица, за която се твърди, че се е удавила доста от дълго време. Излиза в бяла рокля след среднощ и сяда на кея ", споделя старецът. Други пък настояват, че доста кораби са потънали безусловно до брега на Суакин. Учените го изясняват с кораловия риф, който се намира наоколо - корабите не го виждали и се удряли в него. Но локалните са на друго мнение.
" Преди един век тук потъва етиопски транспортен съд, цялостен със злато и украшения. След време дамите от града ходели накичени с тези украшения, а никой не можел да ги извади от тази дълбочина ", споделя Абу Махмуд. Преди повече от 10 години овчар пасял козите си наоколо с портата на остарелия град. Започнало да се смрачава, той тръгнал да се прибира, само че забелязал, че му се губят две от животните. Тръгнал да ги търси и ги видял от другата страна на портата на призрачния град. Само че били с тела на мъж и жена и с кози глави. Едва зърнал ги обаче, странните същества изчезнали в тъмнината и в никакъв случай повече не се върнали. Други локални описват, че нощем се чува малко момченце, което пее една и съща ария. Твърди се, че гласът е на дете, паднало от канара.
Толкова страховити истории може да чуете единствено за един ден в странния град на духовете. Който е единствено една от атракциите на потъналата в предишното Нубия.
Судан е страна, която носи следите на антична цивилизация. За мен е изключително близка, тъй като имам там 43-ма първи братовчеди, 4-ма чичовци и седем лели. Всички те са нубийци, първите християни на Черния континент със собствен етнос и език. Говореха го моите баба Фатма и дядо Садик, когато желаеха да си кажат нещо скрито. Никой от нас, идващите генерации, по този начин и не научи нубийски.
Когато в Судан е зима, на открито е 35 градуса, а локалните гледат да приключат с уговорките си заран рано, когато към момента е хладно. Из тази забавна африканска страна обаче има и много мистериозни места, на които, макар препичащото слънце, духа леден вятър, а въздухът е кристално чист. Едно от тези места е неповторимата зелена околност Аркаиут, където се намира планината Джебел ас Сит.
Аркауит е на два часа път от Порт Судан. Минаваме през планините, наречени " Веригата на Червено море ", които стартират от Асуан в Египет и приключват в Еритрея. Там, на 1200 м надморска височина, чувството е за друга планета - планината е величествена, само че изцяло гола, без нито едно дърво. Образувана е от голям брой изригнали преди хилядолетия вулкани. Времето е великолепно, 26 градуса, с лек ветрец. От Аркауит решаваме да се отбием в един от най-мистериозните градове на света - Суакин. Намира се на 58 км южно от Порт Судан.
Още фараон Рамзес III го трансформира в главно пристанище на Червено море
Наричали го " Окото на Африка ", тъй като отсам бил пътят към Азия. Султан Селим Явуз го прави част от Османската империя, когато завоюва Египет. По това време тук са издигнати внушителни административни здания, крепости, джамии и бани. Днешният президент на Турция Ердоган съумя през 2018 година да подписа 99-годишен контракт за наем на пристанищния град с обещанието да върне тогавашния му искра, създавайки обаче там и военноморска база.
Днес Суакин е придобил съвременен образ в новата си част с неповторими архитектурни стилове, само че впечатлява доста повече с невероятните мистериозни произшествия, които до ден сегашен се случват в остарялата част на града.
Местните ни придружители са изрично срещу да вървим там, защото се смрачавало, а никой не смее да влезе по мрачно измежду опустелите остарели здания. Най-интересното за тях е, че са издигнати от камъни и мъртви корали. Някои от тях обаче от време на време внезапно оживявали. Може би това изяснява ненапълно появяващите се понякога странни шумове. " Суакин " на арабски значи " поданици ", само че в действителност в този град няма такива. Той мистериозно е зарязан от всички.
А в миналото през пристанището му прекосявали търговците на коприна, слонова кост, необработени скъпоценни камъни и злато. От Суакин етиопските търговци тръгвали с кораби за Йерусалим, натоварени с кафе и благовонни масла, мюсюлмани пък поемали на хаджилък към Мека. През Суакин минавали и търговците на плебеи и на дамите за харемите. Градът бил пресечната точка на венецианци и турци, гърци и индийци, араби и африканци. Местна легенда споделя, че в началото се е казвал " Суаджин ", от думата " джин " - дух, фантом.
Цар Соломон, който умеел да поддържа връзка с духовете, сполучливо затварял джиновете
на този полуостров. И по този начин мястото било наречено - " Суаджин " - затвор на духовете. И до през днешния ден тук нощем се чуват странни звуци. Единствените жители са появяващите се нощем черни котки с очи, светещи в алено, за които локалните настояват, че са чували по какъв начин лаят. Другите жители са козите, които ядат риба.
Преди години стадо черни кози изведнъж се появили в двора на един от заведенията за хранене в обитаемата нова част. Собственикът на заведението решил да си направи смешка с добитъка, като им размахал прясна риба. За негово удивление козите се нахвърлили настървено и изяли към момента живата риба. Оттогава тези кози все се въртят там. Едно от животните даже си има име - Асия, и обожава кока-кола.
Веднъж изпила цели осем бутилки на екс. Козата до ден сегашен взема лакомо риба от ръцете на посетителите, с което потвърждава изказванията на локалните поданици, че това не са кози, а духове. Собственикът на ресторанта Джамал твърди, че стадото е постоянно и козите не умират. Никой не смее да ги заколи или да вземе мляко от тях, тъй като са джинове, твърди той.
Рибарят Иимад пък споделя, че във водите към Сауакин има странни риби, които са с изцяло човешка челюст. Захапката им е като на хората.
Иимад е повече от уверен, че това са джиновете на удавниците, преродени в риби, и единствено по зъбите ще ги познаете. " Рибите са толкоз злокобни, че в случай че ги видите, тръпки ви побиват ", споделя старецът. " Ние не ги ядем, тъй като това са хора ", разяснява той. Това призрачно място е в действителност смразяващо. От опустелите здания се чуват странни звуци и скърцания.
В града на призраците и духовете в миналото е била издигната първата банка в Судан
Логично, щом през острова са минавали всички пътища на търговията. Заговарям Абу Махмуд, локален продавач на подправки в новата част на града. Той даже не желае да приказва за мистериите на Суакин, защото към този момент слънцето било залязло. Все отново съумявам да изкопча няколко думи.
" Преди време видяха там призрака на една госпожица, за която се твърди, че се е удавила доста от дълго време. Излиза в бяла рокля след среднощ и сяда на кея ", споделя старецът. Други пък настояват, че доста кораби са потънали безусловно до брега на Суакин. Учените го изясняват с кораловия риф, който се намира наоколо - корабите не го виждали и се удряли в него. Но локалните са на друго мнение.
" Преди един век тук потъва етиопски транспортен съд, цялостен със злато и украшения. След време дамите от града ходели накичени с тези украшения, а никой не можел да ги извади от тази дълбочина ", споделя Абу Махмуд. Преди повече от 10 години овчар пасял козите си наоколо с портата на остарелия град. Започнало да се смрачава, той тръгнал да се прибира, само че забелязал, че му се губят две от животните. Тръгнал да ги търси и ги видял от другата страна на портата на призрачния град. Само че били с тела на мъж и жена и с кози глави. Едва зърнал ги обаче, странните същества изчезнали в тъмнината и в никакъв случай повече не се върнали. Други локални описват, че нощем се чува малко момченце, което пее една и съща ария. Твърди се, че гласът е на дете, паднало от канара.
Толкова страховити истории може да чуете единствено за един ден в странния град на духовете. Който е единствено една от атракциите на потъналата в предишното Нубия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ