Археолози откриха уникален за България оловен печат край Лютица
Оловен щемпел, какъвто до момента не е откриван в България, откриха археолози по време на разкопките на средновековната цитадела Лютица, край Ивайловград, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).
През 2018 година на крепостта Лютица работят две експедиции – на НИМ и на Националния Археологически институт с музей при Българска академия на науките, която се финансира от Министерството на културата. Първите изследвания, които се управляват от Филип Петрунов (археолог в средновековна секция на НАИМ-БАН) и Виолина Кирякова (уредник в отдел „ Археология “ на НИМ), започнаха през юли.
Именно археологът В. Кирякова попада на скъпия щемпел. Той е с изображение на императрицата Ирина (Йоланда) Монфератска Комнина Дукена Палеологина, втората брачна половинка на Андроник II Палеолог. От едната страна е изобразена Ирина, а от двете й страни са изписани имената ѝ. От другата страна има изображение на Богородица с младенеца.
Според проф. Константин Дочев (ръководител на търновския филиал на средновековна секция на НАИМ-БАН и нумизмат), това е първия подобен щемпел открит в България, а другите известни, все още са два и се съхраняват в Британския народен музей. Находката е извънредно скъпа и демонстрира, че Лютица е значим български град, с шефовете на който са водели преписка владетелите на най- огромните средновековни страни
Според доцент Владимир Пенчев (нумизмат на НИМ), императрицата е управлявала в интервала 1284 – 1317 година Ирина е родена с името Йоланда през 1274 в княжество Монферат, днешна Италия. Тя е щерка на Вилхелм VII (1240–1292), маркиз дьо Монферат, и на втората му брачна половинка Беатрис Кастилска (1254-1286). Ирина e внучка по майчина линия на Виоланта Арагонска и крал Алфонсо X от Кастилия. През 1284 година Йоланда е омъжена за овдовелия византийски император Андроник II и приема православното име Ирина, значещо мир.
През 2018 година на крепостта Лютица работят две експедиции – на НИМ и на Националния Археологически институт с музей при Българска академия на науките, която се финансира от Министерството на културата. Първите изследвания, които се управляват от Филип Петрунов (археолог в средновековна секция на НАИМ-БАН) и Виолина Кирякова (уредник в отдел „ Археология “ на НИМ), започнаха през юли.
Именно археологът В. Кирякова попада на скъпия щемпел. Той е с изображение на императрицата Ирина (Йоланда) Монфератска Комнина Дукена Палеологина, втората брачна половинка на Андроник II Палеолог. От едната страна е изобразена Ирина, а от двете й страни са изписани имената ѝ. От другата страна има изображение на Богородица с младенеца.
Според проф. Константин Дочев (ръководител на търновския филиал на средновековна секция на НАИМ-БАН и нумизмат), това е първия подобен щемпел открит в България, а другите известни, все още са два и се съхраняват в Британския народен музей. Находката е извънредно скъпа и демонстрира, че Лютица е значим български град, с шефовете на който са водели преписка владетелите на най- огромните средновековни страни
Според доцент Владимир Пенчев (нумизмат на НИМ), императрицата е управлявала в интервала 1284 – 1317 година Ирина е родена с името Йоланда през 1274 в княжество Монферат, днешна Италия. Тя е щерка на Вилхелм VII (1240–1292), маркиз дьо Монферат, и на втората му брачна половинка Беатрис Кастилска (1254-1286). Ирина e внучка по майчина линия на Виоланта Арагонска и крал Алфонсо X от Кастилия. През 1284 година Йоланда е омъжена за овдовелия византийски император Андроник II и приема православното име Ирина, значещо мир.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ